Смесите – хижа Амбарица

Може би си спомняте от статията за архитектурния резерват с. Старо Стефаново, че освен за карания по околните хълмове, Дедовите къщи могат да се ползват и като база за някои старопланински карания в Троянския Балкан. Едно от първите такива, които идват наум, е изкачване до хижа „Амбарица“ и спускане от нея надолу. Вариантите за такъв маршрут са многобройни, тъй като има поне две възможни изкачвания и още повече спускания, както по пътеки, така и по черни пътища. Смеем да твърдим, че описаната тук комбинация е една от най-добрите, особено за любителите на технични и трудни пътеки, като в същото време е посочен алтернативен вариант (черен път) и за по-начинаещите любители на планинското колоездене, стига да не ги плаши изкачването, което си е сериозно. Явор Стоянов е човекът, който замисли този маршрут и го описа подробно, така че нататък ви оставяме в неговите ръце.

В тази тема във форума има доста добре представена информация за части от маршрута, затова ще се огранича основно с техническата част. Маршрутът е подходящ дори и за по-начинаещи, но добре подготвени физически и с нагласа за бутане колоездачи, при условие че се спускат от Папратлива поляна по черния път. Иначе това е идеален маршрут за типичния АМ-карач. Въртене, бутане, много технична пътека в долната част на спускането, препятствия. Въпреки наличието на разклонения и второстепенни пътища, ориентирането не е трудно и може да се справите и без навигационни уреди. Пътеките за спускане са добре маркирани.

Тази статия е подготвена със съдействието на:

След село Черни Осъм покрай реката продължава разбит асфалтов път, които се разделя на две в местността Смесите, малко след като подминем ВЕЦ „Черни Осъм“.

При началната ни точка има удобно обръщало, място за паркиране и чешма. Десният път води към махала Нешковци, а ние поемаме по левия в посока към х. „Яворова лъка“.

Преминаваме през портала на водното стопанство и след 3.9 км изкачване по лек наклон достигаме до хижа „Яворова лъка“. Продължаваме по „главния път“, движейки се покрай реката. При 4.9 км на слива на реките Гребешница и Дебелешница сме по десния път. При 6.9 км (950 м н.в.) е последната чешма преди хижата и е добре да заредите вода.

Малко след това, при ловно чакало, пътят започва да се изкачва вдясно с поредица от стръмни серпентини до 1400 м н.в. На места може да се наложи и бутане, ако не сте доста добре физически подготвени. Около десетия километър серпентините свършват и наклонът леко отпуска хватката си. При 11.5 км (1525 м н.в.) достигаме до бетонните останки от кошара. Оттук се открива фантастична гледка към зъберите на Купена, Кръстците, масива на вр. Ботев.

Почиваме и поемаме въздух, защото оттук пътеката нагоре започва с едно кратко носене за 60-70 м денивелация. Отгоре вече виждаме хижа „Амбарица“ (на съседното било) и долинката, която трябва да обходим. Внимание, пътеката продължава ясно очертана нагоре, но ние се отклоняваме вдясно при 12 км по по-незабележима в началото подсичаща пътечка. Тя върви почти хоризонтално , но отстрани хвойната е доста гъста и правилният метод за придвижване в следващия километър и половина е бутане на задна гума. Последният участък до хижата е караем, но пътечката често се губи из хвойната и трябва да я търсим. Обикновено я зърваме на метър-два под нас.

Вече сме при хижата. Дотук са 15.9 км.  След хижата започва истинското спускане. Може да разделим пътеката условно на две части. Първата част до м. Папратлива поляна е тип бърза горска с няколко прагчета. Въпреки няколкото кратки изкачвания по нея, бих я определил като изключително ритмична пътечка. Маркирана е с жълта и зелена маркировка.

При 17.7 км излизаме на обгледна поляна с ловно чакало. Тук сме на  1170 м н.в. Вдясно по жълтата маркировка започва черен път до х. „Яворова лъка“. По-начинаещите карачи е препоръчително да го ползват. Вляво, в горния край на поляната, почти незабележими в гъсталака, има табели, указващи „лятната пътека“ със зелената маркировка. Тя е тази, която ни интересува. В началото може да ни се стори , че на места повече се изкачваме или борим с паднали дървета, отколкото се спускаме, но скоро нещата придобиват драматичен обрат. Пътеката е сравнително трудна, особено, казват, при мокро време. Има коварни препятствия, много камъни, серпентини между стволовете на дърветата, последвани от внезапни падове. Завършва с поредица от стълби, които ни изхвърлят в края на пътя към Нешковци при Смесите.

Още интересни обекти в района, които може да посетим, са Зелениковският манстир, Природонаучният музей в с.Черни Осъм, Орешака, Троянският манастир и др.

Снимки от карането по маршрута, направени от Георги Петков (kibikoff):

{gallery}trails_routes/route091_pics{/gallery}