Говедарци – Мечит – Йончево езеро – курортен комплекс Мальовица

След като за втора поредна година пробвах този тежък маршрут в Рила, смятам, че е крайно време да го споделя като GPS следа, за да може и други „мазохисти“ да му се насладят, а пък до описание на нашите приключения по него може би ще стигна през зимата, кой знае…

През 2012 г. за пръв път научих за пътеката от Поповокапски преслап към Йончево езеро и решихме да я пробваме в рамките на едно двудневно каране. Трябва веднага да отбележа, че като откритие, поне сред моя кръг приятели, тя принадлежи на Ристе от Самоков – точно той ми пусна мухата и направи плана за миналата година. Тогава избрахме вариант с преспиване на чували в заслон Кобилино бранище, за да може на следващия ден да сме със свежи сили за спускането, което се очакваше да е трудно и технично. Трудно беше и изкачването – от Говедарци (около 1100 м н.в.) до вр. Мечит и вр. Лопушница (над 2500 м н.в.). Не беше обаче денивелацията основното предизвикателство, а самият черен път до вр. Лопушница – правен преди век по времето на цар Фердинанд, над хижа „Мечит“ този друм е изграден с основа от едри камъни, които в наши дни са покрити и с по-дребни такива, а всичко това е гарнирано с приличен наклон. Човек трябва да има голяма сила в краката, за да кара по такъв терен – ние нямахме, затова бутахме. Въпреки бавното ни темпо и почивката в хижа „Мечит“, още по обяд бяхме на билото, което постави въпроса какво да правим до края на деня. Затова решихме, вместо да се спускаме директно към Кобилино бранище, да продължим по билото през Лопушки връх (2698 м н.в.) и оттам през Поповокапския преслап да се спуснем по пътеката към заслона, по която на следващия ден щяхме да се изкачим обратно до превала и да поемем към Йончево езеро. Речено-сторено, но за този участък от билото мога да кажа само едно – там се научих да нося колелото на гръб! И на Лопушки връх направихме дълга почивка, и при спускането към заслона се мотахме доста, включително и заради технически проблеми, и в крайна сметка отново ни останаха няколко часа вечерта, в които като цяло бездействахме в и около заслона. Затова решихме, че за следващ път е най-добре маршрутът да се направи за един ден, с минаване по билото през Лопушки връх и директно спускане към ЦПШ Мальовица.

Този вариант реализирахме през август 2013 г. Да, един летен ден е напълно достатъчен за това каране, но пък колко по-трудно е то при такъв вариант. Вярно, че за нас то беше втори подред ден във високата Рила, но и първи да беше, едва ли щях да остана с различно впечатление. Така че за един или за два дни – преценете сами според физическата си подготовка, мазохистичните си нагласи и дължината на деня – тук само ще вметна, че двудневният вариант е мислим дори през октомври, докато еднодневния с моето темпо не бих дръзнал да го направя по-късно от средата на септември.

Да кажа все пак няколко думи и за пътеката – нали зарад нея е цялото бъхтене нагоре! Най-точното определение за тази пътека според мен е: една от най-трудните и технични караеми пътеки в Рила. Това ще рече няколко неща: първо, за човек с добри умения пътеката е караема почти изцяло. Има само един участък, който категорично не може да се кара от нормални хора, както и някои отделни препятствия, които биха накарали повечето хора да слязат от велосипедите. Като цяло обаче теренът е преодолим. В същото време пътеката е една от най-техничните, които съм карал, а също и една от най-разнообразните. Не мога да кажа, че е особено ритмична, освен ако под ритъм не разбираме редуването на малко по-бързи участъци с отделни препъни камъни, които изискват бавен подход. Във всички случаи обаче в тези няколко километра има всичко, което можете да си пожелаете за преодоляване – стръмни наклони, малки скали, големи камъни, улеи, прагове, падове, завои от всякакъв вид и дори бързи отсечки. Като цяло пътеката може да бъде разделена на две части – от Поповокапски преслап до Йончево езеро е по-бавната и по-рядко използвана част, по-технична и трудна като цяло, с повече слизания от велосипеда. От езерото до Мальовица пък се кара по-бързо, макар че отново има и доста спънати участъци, включително и най-невъзможния за каране – въпреки това като общо впечатление тази ниска част на пътеката е по-лесна за каране, а се ползва и от повече пешеходни туристи, т.е. по-ясна и утъпкана е. Цялостното ниво на техническа трудност е Т5, така че този маршрут не е препоръчителен за хора без опит и умения по технични терени.

Карането по пътеки продължава и след Мальовица – в посока Говедарци през местността Овнарско. За съжаление в тази част има и едно спускане по асфалт, което няма как да бъде избегнато, тъй като липсват алтернативни пътища по пресечен терен. Мисля си обаче, че след спускането през Йончевото езеро едва ли някой ще изпитва недостиг на адреналин и пътеки.

С оглед на споменатите дотук варианти за реализиране на маршрута, GPS следата е разделена на няколко отсечки:
1. Изкачването от Говедарци до вр. Лопушница.
2. Пътеката по билото през Лопушки връх до Поповокапски преслап.
3. Пътеката от Кобилино бранище до Поповокапски преслап.
4. Пътеката през Йончевото езеро до ЦПШ Мальовица.
5. Връзка между двете пътеки в района на Поповокапски преслап (подходяща е за еднодневния вариант на маршрута, избягва се минаването през едни клекове, но и тук не може да се кара).
6. Прибиране от ЦПШ Мальовица към Говедарци.

За съжаление пътеката от вр. Лопушница към заслон Кобилино бранище я нямам записана на GPS-а, но пък заслонът се вижда чудесно от върха, освен това пътеката е маркирана с колове и просто няма как да я сбъркате. Има я също и на повечето GPS карти, включително използваната тук за онагледяване на маршрута BG Mountains.

Ето и кратко описание на маршрута – дори хора без GPS лесно ще се справят с навигацията по него, доколкото много от пътеките и пътищата са с туристическа маркировка.

Началото на маршрута е от центъра на Говедарци – ако трябва питайте, за да ви упътят по шосето към пистата, има и табели тук-там. Асфалтът свършва при едни бунгала, малко преди пистата, 2.9 км от началото. Продължението му е равен черен път, който минава хоризонтално под пистата и след това, при 3.6 км поема наляво и нагоре по склона през иглолистна гора към хижа „Мечит“. Има и туристически табели, но внимавайте да не тръгнете по тези, които са за пряката пътека – следвайте основния черен път. До хижата са 7.2 км от началото на маршрута – пътят е стръмен, но в добро състояние, така че може да се кара, стига да имате сила в краката и въздух в дробовете. След хижата обаче нещата се променят, настилката става много по-груба и на много места карането е истинско предизвикателство, така че оттук до вр. Лопушница (14.6 км) повечето хора биха предпочели да бутат, освен на някои по-нормални участъци. Вр. Лопушница се познава по металната табела в скалата, пресъздаваща каменния надпис до нея. Оттук пътят тръгва надолу към Кобилино бранище, а маршрутът продължава в същата посока, но следвайки пряката пътека с коловете за зимна маркировка. Съвсем скоро обаче (15.3 км) трябва да се отклоните от пътеката за заслона и да продължите по зимната маркировка (коловете) по билото към Лопушки връх (дясно, запад). Тук не само карането, но и бутането е невъзможно, така че ще трябва да носите велосипеда на гръб. Освен изкачвания, до Поповокапския преслап (19.1 км) има и спускания, които представляват най-често гол високопланински склон, осеян с камъни, като на места си личи и пътека в тревата. От Поповокапския преслап пътеката към Йончево езеро и Мальовица е със зелена маркировка и тръгва надясно (север) спрямо тази, по която идвате от билото. Отляво пък идва пътеката от Кобилино бранище – в случай, че правите карането за два дни, на втория ден ще дойдете по нея. Йончево езеро е на 21.3 км от началото на маршрута, надолу маркировката продължава със зелен цвят. При 22.7 км има пряка пътека със синя маркировка към Овнарско (вдясно), но по-добре е да продължите по основната пътека към Мальовица. Следва най-трудният участък, некараем по мое мнение, след което пътеката влиза в гората и след малко пресичате р. Горна прека (23.3 км). Следва кратко изкачване, равен участък и при 24.4 км излизате на една от пистите над Мальовица – надясно и надолу по нея за кратко има черен път, като при долната станция на влека (24.7 км) трябва да продължите наляво и надолу по технична пътека със серпентини, следвайки зелената маркировка. Скоро след това пътеката свършва при една от сградите на комплекс „Мальовица“ (24.9 км). Продължението е първо по черен път и после по пътека (25.5 км) към местността Овнарско, червена маркировка. Пътеката е много приятна, но за съжаление части от нея са превърнати в черен път от дървосекачите. Овнарско е при 29.2 км – там продължавате надолу по асфалтовия път към Говедарци (североизток). Има две серии от серпентини, точно при последната дясна серпентина на втората серия (31.6 км) трябва да се отклоните вляво по черен път през рядка иглолистна гора – по него ще добавите още малко пресечен терен, преди да излезете на основното шосе Мальовица-Говедарци (32.8 км), където надясно се прибирате в Говедарци. Дори да пропуснете този последен черен път, по асфалта от Овнарско ще излезете в горната част на селото.

Снимки от двете ни карания по този маршрут (през 2012 и 2013 г.) можете да видите в тази галерия: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/ionchevo-ezero-2012-2013