Самуилово – Лопово – Железни врата – Ключ

От гл.т. на физическо натоварване това е тежък маршрут, подходящ за целодневно каране. От гл.т. на техничност теренът не е сложен, но карането включва трудно проходима (и трудна за навигиране) пътека. Затова не го препоръчвам за по-неопитни и неподготвени колоездачи.

 

Картата е базирана върху
Карта на българските планини

от gpsenjoy.com

Натиснете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Изходна точка: с. Самуилово, община Петрич.
Кръстовището при училището и паметника на Андон Попов.
Дължина: 52,08 км
Денивелация (изкачване): 1700 м
Продължителност: 7 – 12 ч (в зависимост от темпото, условията за каране, евентуални неизправности, почивки и т.н.)
Вода: 3 л
Храна: По пътя няма къде да си купите храна, така че е необходимо да си носите достатъчно за целодневен преход.
Терен:
– асфалт – 4,5 км
– черни пътища – 46,9 км
– пътеки – 0,7 кмТаблица на маршрута
Легенда и упътване за използване на таблицата

GPS следа във формат gpx

Тази статия е подготвена със съдействието на ПП „Беласица“ и любезните домакини от семейните хотели в с. Самуилово (Валентин Атанасов, по прякор „Янкиш“ – тел. 0896688379) и с. Яворница (Комплекс „Нери“ – ЕТ „Орхан Изиров“, тел. 0886 435356 и 0878 239600). Подробна информация за тях ще намерите в карето „Места за астаняване“ по-долу.

Забележка: Може да се тръгне и от с. Яворница, като тогава просто ще трябва да изтриете първите няколко километра и да нулирате километражите си в Самуилово. 

Карането започва с дълго изкачване по здрав каменист черен път с умерен (даже бих казал лек) наклон и десетки серпентини, който ви отвежда до местността Лопово, където има стара гранична застава и действащо военно поделение. Оттам нагоре следват още толкова серпентини по черен път с жълта маркировка, но баирът е значително по-стръмен, така че е твърде вероятно да се наложи в тази част от маршрута да бутате. В крайна сметка ще излезете на билото, близо до прохода Железни врата (Демир капия).

По билото върви хубав черен път (описан е в тази статия), по който ще карате почти 12 км и ще можете да се насладите на невероятни изгледи във всички посоки – виждат се гребенът на Беласица, Огражден като на длан, Пирин и Славянка (Алиботуш), части от Македония и Гърция. Имайте предвид, че билото е голо, така че е добре да се съобразите с метеорологичните условия – над Беласица често има предпоставки за гръмотевични бури.

След това идва ред на спускането. Общата му дължина е почти 16 км! То започва по черен път с жълта маркировка към с. Ключ, който ви отвежда над една самотна постройка, от която започва пътека в гората. Тази пътека би могла да достави върховно удоволствие на почти всеки, ако бъде почистена, но в момента е покрита и препречена от множество клони и е труднопроходима. В тази част трябва да се следва маркировката с повишено внимание, за да не изгубите пътеката. След 750 м пътеката се превръща в черен път.

По този черен път се спускате в с. Ключ. На едно място вляво се отклонява пътеката с жълта маркировка, но поради неясното й състояние препоръчвам да следвате пътя, освен ако не сте запален любител на пущинаците и имате необходимото време за завършване на маршрута в случай на непредвидени усложнения по нея. Спускането по пътя е дълго и лесно, наклонът не е голям, настилката е добра на повечето места.

От с. Ключ продължавате по стария път (черен) към Петрич, който минава в подножието на планината и свързва селата от т.нар. Подгорие. По него стигате до с. Яворница, където излизате на асфалтовия път и след бързо спускане приключвате карането в Самуилово.

Както казах, маршрутът не е подходящ за хора, които нямат опит в планината – разстоянието, денивелацията, а на места и теренът, изискват сериозно отношение.

Най-подходящият период за преминаване на маршрута е в края на май и началото на юни, когато денят е голям, снегът по билото вече се е стопил (в средата на май все още има преспи!), но все още не е твърде горещо, а също и около началото на септември. Предвид височината, на която се качвате обаче, не е проблем да пробвате и през най-жарките летни месеци (юли и август).

Места за настаняване

 

Къща за гости в с. Самуилово
Телефон: 0896 688 379 – Валентин Атанасов – Янкиш

Къщата се намира в началото на селото (като идвате от Петрич), на главната улица, точно срещу училището и паметника на Андон Попов.
Разполага с 15 легла, като има стаи с 2, 3 и 4 легла със санитарен възел на етажа. Две от стаите са свързани с обща дневна, т.е. образуват апартамент, като към спалнята има и голяма слънчева тераса. На разположение на гостите е и спокоен слънчев двор  с дървена маса и две пейки под шарената сянка на стара лозница, както и кафене/ресторант с градина, където можете да опитате домашно приготвени гозби, много от които са от продукти собствено производство.
Собственикът на къщата при нужда може да осигури допълнителни места за настаняване в с. Самуилово за по-големи групи туристи.
За повече подробности погледнете ТУК.

Комплекс „Нери“ в с. Яворница – ЕТ „Орхан Изиров“
Телефони: 0886 435356 и 0878 239600
Най-лесно ще намерите комплекса, ако помолите да ви упътят към него в селото (най-добре питайте за ЕТ „Орхан Изиров“ или просто за къщата на Изирови), но ако предпочитате по-трудния начин, погледнете приложената карта или навигирйте с GPS апарат до точка с координати: N41 21.804 E23 03.074. Като достигнете посоченото място, ще намерите:
Къща за гости с новообзаведени стаи, снабдени със санитарен възел на етажа. Понастоящем има 6 места, като собствениците могат да осигурят допълнителни легла в други къщи в селото. Към стаите на горния етаж има голяма веранда с обширни изгледи към планините Беласица и Огражден.
Закрита механа и лятна градина с беседка и шарена сянка под лозниците. Менюто включва вкусни традиционни и деликатесни ястия, често приготвени от продукти собствено производство.
Закрит нощен клуб / бар и открит летен бар.
За повече подробности погледнете ТУК

Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер):

{gallery}trails_routes/route065_pics{/gallery}

Коментари във форума