Толкова дълго чаках срещата с тази пътека, че сега ще ви залея с обилна информация за нея – не само къде точно да я намерите, но и по какви начини можете да я вмъкнете в различни маршрути. Разбира се, ще започна с кратка история…
Планината Лакатишка Рила открай време е чудесно място за каране, особено за хора, които обичат просто да се реят нагоре-надолу по черни пътища и да зяпат наляво-надясно я към Мальовишкия дял на рила, я към Верила или Самоков. Ще припомня, че много от възможностите за каране там са събрани в тази сборна GPS следа: https://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/1789-govedarci. Ако нещо ми липсва в Лакатишка Рила обаче, това са пътеките. Бидейки постоянен обект за дърводобив, черните пътища в нея са толкова много, че на практика не оставят място (и смисъл, от гледна точка на местното население) за пътеки. Е, има отделни изключения, които някога вероятно са били също пътища, но времето е превърнало в нещо по-хубаво, само че са твърде недостатъчни. На фона на всичко това бях чувал от приятели, че над с. Сапарево имало някаква готина пътека. За първи път ми я споменаха може би преди 10 години. И още тогава знаех, че ако искам да науча къде е тя, най-добре е да питам IztreshTeam, обаче кое по-напред – те не са една и две пътеки, за които съм чувал… И така си продължиха нещата чак до 2019 г., когато именно IztreshTeam ми я показаха и най-сетне колоездачната ми душа получи успокоение по отношение на тази част от Лакатишка Рила.
Самата пътека е типична „местна“, немаркирана, използвана от сапаревци за извеждане на животни към планината, но за жалост в последните години явно все по-рядко, защото на места е леко обрасла. Движи се предимно в млада иглолистна гора, почвата е песъчлива и позволява каране почти през всеки сезон. Теренът определено не е за начинаещи – има и улеи, и ронливи, подвижни камъни, и забавни прагове, тук-там някоя серпентина… вече разбрахте, че за напреднали карачи тя е разнообразна и си струва човек да я пробва! А да не говорим за това, че след каране по нея можете да завършите деня с минерален басейн и хубаво хапване в Аква клуб „Котвата“ в Сапарева баня, с което програмата да стане още по-пълна.
Затова остава да ви кажа как може да стигнете до нея, защото в общи линии тя започва буквално в нищото. Преди всичко вижте картите (този път цели две!):
Картите са базирани върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху втората, за да я отворите в по-голям размер.
GPS файлът включва няколко трака, защото вариантите за достигане до пътеката са много и зависят от това дали има как да си осигурите транспорт (чрез приятел или член от семейството), който да ви остави на едно място и да ви прибере от друго.
Същинското спускане, включващо пътеката, е от м. Лажо (т.01) над с. Сапарево. Тази следа е с червен цвят и първоначално се кара по черен път. В т.03 се минава напряко по една пътека, но е малко обрасла. Точка 05 (2.9 км от началото на трака) е важната, защото тук трябва да изоставите черния път и да се отклоните по нещо, което някога също е било път, но вече е доста затревено и обрасло. В началото дори е с леко изкачване. След 100 метра в т.06 достигате началото на пътеката, която е тясна и се шмугва надясно през треви и храсти. Надолу пътеката е ясна, но има места, в които се разделя на два или повече ръкава/улея – ако искате, следете внимателно GPS-а или просто карайте където ви видят очите – във всички случаи ще стигнете в Сапарево.
Най-краткият възможен маршрут, но не мисля, че е най-приятен или най-лесен, е да се качите към пътеката откъм с. Сапарево. Това може да стане по черния път, от който тя се отклонява. Включил съм го в GPS файла с цялата му дължина и съм обърнал посоката, защото в оригиналния си вид беше от м. Лажо към селото, т.е. по него съм се спускал. Имайте това предвид, но и отделно ще ви кажа, че пътят хич не е от полегатите – бая зор ще видите, ако се изкачвате по него. Честно казано, такъв вариант си представям единствено през зимата или пролетта, когато по билото на планината има сняг или кал; друга причина за подобен мазохизъм не виждам.
През периода лято и есен, ако трябва да включа пътеката в кръгов маршрут, той би бил: начало в Сапарева баня, изкачване по асфалта до хижа „Пионерска“ (досадно е, но далеч не е толкова тежко, колкото изглежда на пръв поглед) и оттам има два варианта – или директно да се изкачим до пътя по билото и по него да стигнем до м. Лажо, или пък да се разходим до вр. Зекирица (най-високия в Лакатишк Рила), където има хубав навес с маси и пейки, да направим приятна почивка и след това по билния път да отидем до Лажо и да се спуснем към Сапарево. Ако разполагате с цял ден, бих ви препоръчал варианта през Зекирица. Ако пък искате маршрутът да е малко по-кратък и бърз, тогава няма нужда да заобикаляте през върха.
Така стигаме и до най-хубавите варианти – маршрути, които не са кръгови, а с различни начална и крайна точки. Те обаче са възможни, само ако имате късмет с логистиката, т.е. ако има как да се транспортирате до началото и после някой да ви прибере от Сапарево. Ето какви са възможните маршрути:
1. Тръгваме от хижа „Пионерска“. По черен път слизаме към дерето на р. Джерман и се изкачваме от другата му страна към билото. Хващаме билния път в северна посока и караме предимно надолу (има само едно по-сериозно изкачване) до м. Лажо, където продължаваме към Сапарево.
2. Тръгваме от хижа „Пионерска“, но караме по широкия и хубав черен път в посока хижите „Ловна“ и „Вада“. Подминаваме отклоненията за първата и при разклона за „Вада“ поемаме нагоре по стръмен, но сравнително кратък черен път, който ни отвежда към вр. Зекирица. Оттам преминаваме по билото в северна посока до Лажо и се спускаме в Сапарево.
3. Тръгваме от Говедарци (манастира „Св. Троица“). Първите няколко километра караме по занемарен асфалтов път (вече черен на места) покрай р. Лакатица. Наклонът е минимален, почти равно е. В т.08 (8.6 км) се отделяме надясно по черен път, който предимно с плавен наклон се изкачва към билото и м. Лажо. Единствената трудност по този път са локвите, които понякога са доста големи и дълбоки, дори и през лятото. Затова той не е подходящ след дъждовни периоди.
4. Същото като в третия вариант, само че в т.08 продължаваме наляво по остатъците от асфалт и точно преди края му (10.3 км) завиваме надясно по черен път покрай р. Темна. След малко се отделяме от нея и изкачването става по-стръмно, но като цяло наклонът е постоянен и поносим. Малко преди Зекирица има един разклон, при който по-широкият път продължава вдясно, а ние хващаме левия, по-рядко ползван, който ни извежда близо до върха. От Зекирица вече разбрахте – на север по билния път до м. Лажо и оттам към Сапарево. При този вариант калта и локвите са по-малко, така че той е за предпочитане напролет и след дъждовни дни.
Пак казвам, че всички тези отсечки фигурират като отделни тракове в GPS файла, така че да можете да изберете най-добрата комбинация за себе си.
Снимки: Ясен Желязков / IztreshTeam
