Този маршрут го записах през 2017 г., когато бях отишъл в Белоградчик за състезанието Rocks N’Roll, но така и не го публикувах, защото не терен нещата не се развиха съвсем по план и, както обикновено, нагазихме в малко храсти и трудно проходим черен път. А пък то беше замислено като каране за начинаещи уж… Та тогава реших да не го публикувам точно по начина, по който ние го минахме, а да направя някои корекции, за да не карам евентуалните му последователи да се окажат в горичка насред нищото с почти изчезнал черен път, газейки през нападали клони и борейки се с досадни шипки и къпини. И с тия корекции а днес, а утре, та минаха над две години оттогава.
А иначе карането си струва, ако човек търси лека и приятна разходка в един доста див район с обширни гледки към по-високите планински ридове наоколо. За малки деца не е подходящ, казвам го още тук, за да не стане някое недоразумение. Дължината не е съвсем малка, има си изкачвания, има и дивотия, както споменах – не само в онзи участък, дето го изрязах и вече го няма, но и като цяло извънасфалтовото каране е по черни пътища, които само местните хора ползват и някои от тях не много често. За по-големи деца, които могат да изминат подобно разстояние и денивелация, карането е ОК, но основната целева група на маршрута са тези планински колоездачи и колоездачки, които все още не смеят да карат на по-стръмни и технични пътища и пътеки, но и не искат да „жулят“ само по асфалт, а предпочитат да са на зелено.
В този ред на мисли, по маршрута има доста асфалт – това се оказа неизбежно, особено след споменатото храсталясване, което всъщност ме принуди да зачеркна няколко километра „по черно“, „пришивайки“ на тяхно място друга отсечка, предимно по асфалт. Важно е също така да отбележа, че за кратко се кара и по международния път София – Видин, където прелитат товарни камиони и усещането е наистина неприятно. Исках да избегна и тази отсечка, но срутен мост над реката провали и този план. При все това смятам, че ако пробвате маршрута, след края му в спомените ви ще останат предимно черните пътища и обширните панорами от възвишенията между с. Плешивец и с. Средогрив, а не асфалтът, свързващ Фалковец с тези населени места. А нима имената на всички тези села не са достатъчни, за да провокират интереса ви към този запустяващ, но интересен регион?
Началната точка е махала Фалковец и по-специално хан „Мадона“, където бяхме отседнали покрай Rocks N’Roll. Всъщност цялата идея за маршрута ми дойде, докато разглеждах GPS следите по проекта „Качи се на колело“ и търсех някакво не много дълго каране по леки терени. Затова не се учудвайте, ако тук-там по пътищата срещнете дори и насочващи табелки – част от тях са били маркирани по този проект, може и да е останала някоя все още.
Когато ние минахме по маршрута, черните пътища бяха в добро състояние – доста затревени по откритите части, но като цяло без коловози или изровени участъци. За съжаление няма как да гарантирам, че и сега са в този вид, но при сравнително слабото им ползване не очаквам да са се изменили сериозно. Ние карахме през пролетта, но и през есента маршрутът би бил чудесен. През лятото обаче изберете по-ранни сутрешни или по-късни следобедни часове, защото се кара по открити места и по пладне жегата сигурно е страшна. Подозирам, че почвите след обилни порои стават лепкави и тежки, така че не бих го пробвал непосредствено след дъждовни дни.
От гледна точка на навигация карането би било съвсем лесно, ако не бяха многота разклонения по черните пътища. От друга страна, в повечето случаи си личи ясно кой е основният път, така че няма много места, където да се объркате.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Изходна точка: хан „Мадона“, махала Фалковец
Дължина: 23.6 км
Изкачване: 320 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-4 часа в зависимост от темпото, почивките и т.н.
Вода: 1-2 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 14.6 км
– черни пътища – 9.0 км
 |
 |
Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:
01 (0.0 км) – От входа на хан „Мадона“ поемаме по шосето в посока с. Ружинци, като след 350 м (т.02) пропускаме разклона за селата Яньовец и Върбовчец вляво и продължаваме направо. В т.03 (4.3 км) достигаме с. Ружинци и поемаме за кратко надясно (посока Монтана и София) по главен път Е79. Преминаваме по мост над р. Лом и веднага след него (т.04, 5.5 км) хващаме отбивка вдясно към с. Плешивец. Тук вече се кара по спокоен и приятен асфалтов път. Навлизайки в селото, в т.05 (7.7 км) трябва да се отклоним по улица надясно, минавайки по мост над реката. По тази улица напускаме селото, като тя преминава в черен път. Оттук нататък следваме само основния черен път – има много разклонения, които трябва да пропуснем, и по-конкретно:
– т.06 (8.1 км) – пропускаме черен път вдясно;
– т.07 (8.6 км) – пропускаме черен път вляво;
– т.08 и 09 (8.8 – 8.9 км) – пропускаме черни пътища вдясно;
– т.10 (9.2 км) – пропускаме черен път вляво;
– т.11 (9.5 км) – пропускаме черен път вдясно и завиваме наляво;
– т.12 (9.8 км) – пропускаме черен път вляво и завиваме надясно;
– т.13 (9.9 км) – пропускаме черен път вдясно.
В цялата тази отсечка с множество разклони след с. Плешивец като цяло се изкачваме, на места и по-стръмно, за да достигнем високата част на платовидното възвишение над селото. Тук вече пътят се изравнява и се ориентира в южна посока с леки изкачвания и спускания. Движим се предимно по открити местности, обрасли с храсти и ниски дръвчета. В т.14 (11.0 км) пропускаме черен път вляво и продължаваме направо. Възможно е да видите и други черни пътчета, предимно затревени и занемарени – пропускайте подобни отбивки. В т.15 (13.2 км) се включваме в друг черен път (идващ отляво) и продължаваме напред.
В т.16 (14.3 км) достигаме кръстовище, при което сме по черния път надясно. (Ако продължите направо и надолу, също ще се спуснете в Средогрив, само че по друг черен път.)
В т.17 (15.9 км) изоставяме платото и поемаме по черен път вляво към с. Средогрив. Това е отсечката, която добавих впоследствие по карта, така че не съм я карал и не мога да гарантирам в какво състояние е. Карайте с повишено внимание, макар че пътят изглежда основен и често ползван. След около километър (т.18) навлизаме в селото и следваме по-широките улици, за да излезем на основния асфалтов път в т.19 (17.6 км). Тук поемаме надясно (север) и караме само по шосето до т.21 (22.8 км), където се включваме в пътя за Белоградчик и надясно по него се връщаме към хан „Мадона“.
Важно! В т.20 (22.3 км) можете да направите кратко отклонение към едно интересно място – малко, но много интересно ждрело на р. Лом, на около 600 м от пътя. До него води асфалтиран път, тъй като има и хидросъоръжение.
Снимки: Любомир Ботушаров
Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.
