Съкровищата над Кладница, част 1

снимка: Димитър Щуров

Винаги има какво ново да откриеш на Витоша! Дори след повече от 15 години каране в тази планина, този факт продължава да ме удивлява. Спомням си как преди няколко години попитах Уоутър Клепе, който за 2-3 години бе навъртял в планината до София толкова километри, колкото аз може би не съм направил през живота си, дали е останало кътче или пътека, където да не е минал. „Хмм, не са много, но има такива“, отговори ми той. Може би пътеките, които открих тази есен над с.Кладница са били точно такива… иначе все някой щеше да ми е казал за тях.

Аз самият открих тези пътеки при лежерен неделен пешеходен излет. Разбира се, нарочно го планирах в район, който не ми бе толкова добре познат, за да може евентуално да изскочи някой „заек“. А то се оказа, че с един куршум ударихме не два, а дори повече „заека“. Наличието на непознати пътеки от южната страна на Витоша няма как да ме учуди много, защото тези склонове все още не са масово посещавани, още по-малко пък са „изследвани“ щателно за МТБ възможности. Изненада ме обаче състоянието на тези пътеки, тъй като то се оказа доста добро – явно по тях ходят хора, макар и не много, а има и кой да ги поддържа, защото видях парапети, места за почивка и прочие инфраструктурни подобрения. Изненада ме (а може би не трябваше!) и това, че когато споделих на Щуров откритието си, той също бе ходил по тях и тандемът за карането ни бързо бе оформен, след което още по-бързо се разрасна до по-голяма група.

Както казах, засега успях да запиша две пътеки, които имат допирни точки и общи участъци, т.е. позволяват поне няколко комбинации помежду си. Качването е общо и съвсем лесно за навигация – по пътя от с. Кладница до хижа „Селимица“ и след това нагоре по черен път към местността Танчовица, от която има пътеки и нагоре към Черни връх, и на югоизток към Чуйпетльво. Оказа се, има и на запад към Кладница.

В този маршрут ще ви представя първата и основна пътека, която е с жълта туристическа маркировка. В следващата част ще видите и алтернативния вариант, а какво може да се появи нататък, и аз все още не знам – тези югозападни склонове се оказаха много приятни за каране, така че тепърва ще правя маршрутотърсачески набези натам.

Снимки от карането можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/kladnitsa-treasures

Реклама

Както се вижда от данните в таблицата долу, маршрутът е съвсем кратък, което го прави подходящ и за самостоятелно каране под формата на лека/бърза разходка, и за комбиниране с други маршрути и пътеки (такива варианти също мисля да опиша по-нататък), а когато се появи втората статия, лесно ще можете да обедините двата маршрута в едно каране, което запълва идеално следобедните часове на кратките есенни дни. Качването от Кладница до връхната точка обикновено отнема най-много 1 час, спускането е още по-бързо.

Самата пътека е технична, но не прекалено трудна. Означението Т4 ѝ е присъдено заради 2-3 по-специални участъка в първата половина и заради последните 300 метра, които са стръмни и труднички, но в цялост карането може да се хареса на доста широк кръг планински колоездачи. Имайте все пак предвид, че нивото не е за начинаещи – те биха изпитали затруднения на доста места.

Към маршрута има и един бонус – кратка, пряка пътека над местността Танчовица. Изкачването до нея е по продължението на черния път и отнема още десетина минути, спускането трае секунди, но пътечето си го бива, а и това е вариант за минимално удължаване на маршрута, така че защо не?

Вода е най-добре да си налеете предварително – има някакви чешми по пътя, при хижа „Селимица“ също би трябвало да има, но реално за една „врътка“ по маршрута не ви трябва повече от литър (може би 1.5 л в летни дни). Храна при самостоятелно каране на маршрута също не е необходима, но както казах, в района над Кладница са изградени много приятни кътчета за почивка, така че от тази гледна точка някой може да пожелае да хапне един сандвич на тиферич.

Важно е да кажа няколко думи и за началото на маршрута. Нарочно не го започнах от центъра на селото, тъй като площадът (т.01 в маршрута) се намира високо и не е особено просторен. Има място за 3-4 автомобила, но аз лично предпочитам да паркирам на ул. „Цар Самуил“, някъде в близост до кръстовището с ул. „Рила“ и ул. „Стадиона“. Това кръстовище, образуващо пет кьошета, е начална точка и на маршрута „Кладница“, оттук минава и Обиколката на Витоша. За всички, които са я правили, това е кръстовището в Кладница, на което се завива надясно към комплекс „Делта Хил“ и към яз. Студена. В настоящия маршрут обаче карането започва нагоре към площада на селото и след това към хижа „Селимица“.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Кладница, кръстовището на ул. „Цар Самуил“ и ул. „Рила“
Дължина: 8.5 км + бонус 1.6 км
Изкачване: 410 м + бонус 90 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т3, Т4)
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 1-2 часа в зависимост от темпото.
Вода: 1 – 1.5 л (при хижа „Селимица“ трябва да има чешма – отклонението до нея е 30-40 м)
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 4.4 км
– черни пътища – 2.1 км
– пътеки – 2.0 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): route-2015_kladnitsa-treasures-1.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin

Описание на маршрута в PDF: route-2015_kladnitsa-treasures-1.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

00 (0.0 км) – От началната точка започваме изкачване по стръмната улица нагоре към централния площад.

01 (0.4 км) – Достигаме площада и продължаваме по основната улица нагоре. Ако не сте сигурни, винаги ще се намери кой да ви упъти към хижа „Селимица“, има и туристическа маркировка.

02 (0.8 км) – Включваме се в другата основна улица на селото и продължаваме нагоре към последните къщи и към планината.

03 (0.86 км) – Вдясно се отделя улица към най-горните къщи на селото. Ние продължаваме по основния път направо към хижа „Селимица“ В началото е паваж, после преминава в асфалт. Следваме само него, пропускайки разни отклонения наляво и надясно (има едно към манастира „Св. Николай“ вдясно и разни други).

04 (3.5 км) – Достигаме хижа „Селимица“, която е вляво. Ние продължаваме надясно по черен път към м. Танчовица. Има туристически табели към Черни връх и към Чуйпетльово.

05 (4.1 км) – Наляво има черен път, ние продължаваме по основния път надясно.

06 (4.7 км) – Достигаме опустял почивен комплекс вдясно от пътя. Отляво се спуска една от пътеките от Черни връх – летния вариант. Продължаваме надясно и нагоре по основния черен път.

07 (5.0 км) – Достигаме слънчева и много живописна поляна с голям заслон и множество места за почивка. Това е местността Танчовица. Тук е мястото да решите дали ще използвате бонуса, или ще карате само основната част.

Ако караме допълнителната част, от поляната трябва да продължим по черния път наляво (югоизток) и нагоре. Има някои доста изровени участъци, след това пътят прави остър завой надясно, още един такъв наляво и на 900 м след поляната (т. bonus-03 от GPS следата) ще видим вляво пряката пътека (с колци за зимна маркировка), която сече пътя, който току що изкачихме. Има и туристически табели. Спускаме се по нея, след това в т. bonus-04 има още една и излизаме отново на поляната в м. Танчовица.

08 (5.1 км) – Началото на основната пътека, която е с жълта маркировка, е в северозападния край на поляната, т.е. във високата ѝ част от страната на Кладница. Там има и маси с пейки за отдих. Точно около тях тръгва пътеката, като първите 10-20 м са технични и каменисти, но след това влизаме в „леглото“ на стар черен път.

09 (5.3 км) – Пътеката се разделя, като маркираната част е наляво. Точно тук се кара във висока трева и пътеката е трудно забележима, но след стотина метра влиза в гората и отново става с широчината на черен път и с някои забавни каменни препятствия.

10 (5.6 км) – Пътеката отново се разделя на две и този разклон е важен, защото наляво е по-пряката и технична част, по която е описан маршрутът, а вдясно е остатъкът от черния път, който в момента представлява скоростна и лека пътека – тя ще бъде включена във втората част, но е добре и тук да кажа, че има такъв по-лесен вариант. По лявата пътека ви очакват 2-3 доста технични участъка.

11 (5.9 км) – Двете пътеки отново се събират.

12 (5.9 км) – 20-30 м след събирането им основната пътека с жълта маркировка продължава надясно през брезова горичка към една широка поляна (в края на горичката се виждат маса и пейки за отдих). Следваме тази пътека, която тук е с широчина на черен път. Вляво през горичката се отклонява друга пътека, с която ще ви запозная във втората част. От масата с пейките започва скоростно спускане през поляната, но внимавайте, защото след 200 м трябва да се отклоним рязко наляво.

13 (6.2 км) – Маркираната с жълто пътека, която е доста тясна, се отклонява рязко вляво към близката брезова гора. Караме по нея. Тази част е една от най-хубавите, защото пътеката е тясна, но не е спъната и се кара много приятно между дърветата.

14 (6.8 км) – Излизаме на черен път, идващ отдясно. Пресичаме го и се спускаме до поляната под него, над която минават и електрически стълбове.

15 (6.8 км) – На тази поляна продължаваме надясно и надолу по изровените остатъци от някогашен черен път. Внимаваме за следващото отклонение, което е вляво.

16 (6.9 км) – Както казах, търсим пътеката с жълта маркировка наляво през гората. Следващите 300 м са едни от най-стръмните и технични, но и най-хубави – има камъни с всякакъв размер, корени, улеи и като цяло нестабилен, предизвикателен терен.

17 (7.1 км) – Излизаме на най-горната улица в Кладница, която тук представлява хубав черен път. Поемаме по нея надясно.

18 (7.4 км) – Вляво срещаме първата асфалтова улица, но я пропускаме и продължаваме надясно към дерето. След пресичането му улицата ни отвежда в т.03 (7.6 км), където поемаме наляво и надолу по познатите ни вече улици през площада и към началото на маршрута. Ако искаме да направим второ кръгче (по същата пътеки или по другата, описана в част 2), в тази точка започваме второто изкачване надясно към хижа „Селимица“).