Плана е една от първите планини, в които съм карал планински велосипед (след Витоша, разбира се, с която е естествено свързана). На нейна територия са и някои от първите маршрути, описани и публикувани на страниците на МТБ-БГ. Тогава планината бе сравнително дива и непозната за масовия турист, но това се промени в последните десетина години и много софиянци я откриха като дестинация за всевъзможни забавления на открито – разходки, пикници, бране на билки и гъби, игри, моторни спортове и др. За щастие това все още не е намалило чара и красотата ѝ. Всъщност бих казал, че Плана освен собствена красота (с меки и разляти ридове, нашарени от ливади и смесени гори) получава и „допълнителната“ красота на Витоша, която постоянно е пред погледа ни.
Както и да е, през есента на 2020 г. решихме да се разходим пеша от централната махала на с. Плана (позната като Кметството или Чаршията) до вр. Манастирище (най-високия в планината) и обратно. Разходката беше толкова хубава, че решихме да я повторим и с колела, само че без изкачването на Манастирище, което е кратко, стръмно и не носи някакви допълнителни точки по отношение на панорама или преживяване. И така се получи настоящият маршрут, който е съвсем кратък, доста лек като натоварване и достатъчно лесен като терен, за да може да заведете на него всеки по-неуверен или начинаещ колоездач, а също и деца, стига да могат да изкачват отделни по-стръмни участъци (ако не, и бутането е опция). И като говорим за трудността на терена, важно е да отбележа, че по черните пътища всъщност има и коловози, и пясъчни наноси, и дупки, т.е. не са досадно и скучно гладки – просто наклонът на повечето места не е голям и позволява човек лесно да поддържа ниска скорост, да си избира пътя и т.н. Към момента на описване на маршрута имаше един участък под вр. Манастирище, където водата е издълбала дълбоки коловози и по-неуверените ще предпочетат да бутат, но това е само 50-100 метра. Има дори и един черен път, който е леко див и обрасъл, но само колкото да внесе лека приключенска нотка в карането.
За мен перфектните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, когато красотата наоколо идва в повече и се налага човек дори да спира и да я съзерцава. Макар че е предимно открито, може да го пробвате и през лятото, стига да е в часовете преди обяд или привечер. Когато и да се отправите към Плана обаче, имайте предвид, че по билото ѝ подухва повече, което в топли дни е плюс, но при по-хладно време изисква подходяща екипировка.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Плана, махала Чаршията, черквата „Св. Георги“ (има малък паркинг, ако е пълен, малко преди това на площада също има място за паркиране). Локация: https://goo.gl/maps/pQUFgRbzzohB1VgH9.
Дължина: 8.0 км
Изкачване: 160 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=3)
Продължителност: 1-2 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 0.5 л, по маршрута няма чешми
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 0.6 км
– черни пътища – 7.4 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От черквата „Св. Георги“ (т.01) започваме изкачване по черен път на североизток покрай последните къщи. След 300 м пътят се разделя (т.02) и ние следваме левия, продължавайки изкачването към равното било на планината. Като цяло следваме сам основния път, но тъй като това понятие може да се променя в зависимост от интензитета на ползване, ето кои варианти да избирате по разклоните: в т.03 сме наляво, в т.04 (0.9 км) сме направо; в т.05 (1.2 км) излизаме на билото и сме по пътя наляво; в т.06 и т.07 сме направо, пропускайки черни пътища вдясно. Има и още отбивки, освен посочените, но те съвсем невзрачни и не би трябвало дори да се зачудите на тях.
В т.08 (2.0 км) достигаме важен разклон, на който започваме изкачване по черния път надясно. След половин километър (т.09) се включваме в друг черен път надясно покрай една стара къща, която се е превърнала в туристическа забележителност. Продължаваме с изкачване към подножието на вр. Манастирище. В т.10 (3.0 км) пропускаме черния път вдясно, водещ към върха, и караме наляво. Теренът се заравнява и след малко започваме да се спускаме, като тук са по-изровените и стръмни участъци, в които трябва да внимавате. В т.11 (3.8 км) излизаме на широк и утъпкан черен път – поемаме по него наляво. Пропускаме стръмна и изровена отбивка вляво (т.12) към вр. Дуралия и го подсичаме през гората.
В т.13 (4.9 км), над махала Елата, е следващият важен кръстопът. Изоставяме широкия път и завиваме рязко вляво (югоизток) по равен и ясен, но се пак второстепенен черен път. След 500 м в т.14 по-хубавият и ясен път продължава надясно със спускане. Ние обаче караме направо/наляво по равен и затревен черен път, който е леко занемарен и див, но все пак напълно проходим. През млади иглолистни гори той ни изкарва до едни обширни ливади, където се включваме отново в хубав и широк черен път наляво (т.15, 6.1 км). След 200 м на кръстовището в т.16 сме надясно и надолу по затревен черен път, от който вече се вижда централната махала с черквата, откъдето тръгнахме. В т.17 (6.9 км) сме по левия път, който в т.18 завършва на асфалт в близост до 1-2 къщи. Караме по асфалта наляво към близкия дол и след кратко изкачване от другата страна навлизаме в централната махала и се връщаме до черквата.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
