
Това е един лек като терен и натоварване веломаршрут, който не само ще ви разходи из красивите околности на селата Осиковска Лакавица и Осиковица, но ще ви срещне и с едно много интересно място – природен парк и родово имение „Небесните пасбища“. Карането е изцяло по асфалт и черни пътища, като почти липсват трудни участъци – даже и надолу се кара доста по тесни асфалтови пътчета през махалите на двете села. Има все пак един кратък участък, където може да се натъкнете на коловози, кал и малко по-труден терен – в най-лош случай може да се наложи на по-неуверените да слязат за кратко на 2-3 места, но нищо повече. А има и как да се избегне тази част, ако смятате, че може да ви затрудни.
Началото на маршрута е в с. Осиковска Лакавица, до което може да стигнете с автомобил както през гр. Правец, така и да слезете от магистралата при отбивката за Осиковица. Места за паркиране можете да намерите около пощенската станция, затова именно там е поставена началната точка. Можете също така, ако желаете, да започнете карането от с. Осиковица, включително и да направите само половината от маршрута (над него, която е по-лесната).
Тъй като голяма част от маршрута минава през открити места, подходящите сезони за него са пролетта и есента. През лятото слънцето пече безмилостно и ако решите да го пробвате тогава, тръгнете по-рано, за да приключите до обяд.
Това обаче би било трудно, като се има предвид колко интересно място е паркът „Небесните пасбища“ над с. Осиковица. Природен парк, родово имение, къща за гости – всички тези определения може да срещнете пред името, но стопанинът му д-р Ангелов ни го описа най-вече като духовен парк и отбеляза, че е един от малкото такива в света. Паркът е изграден върху земите на неговото родово имение. Първият род, за който има данни, се е заселил тук през 1682 г., а следващият около 1870 г. Освен да запазят паметта на предците си обаче, д-р Ангелов и семейството му са решили да създадат един уникален парк, в който да съберат в едно красиво и уютно природно кътче различни духовни концепции и примери от цял свят, за да предизвикат у посетителите не просто интерес към „атракциите“, но и размисъл върху нематериалното, върху духовната част от човешкото житие и битие. Най-общо в парка е разгърната идеята за борбата между доброто и злото. Злото е представено в началната част чрез „Долината на злото“ с неговите седем подземни царства, в които живеят Баба Яга, Торбалан и злата вещица магьосница. Доброто пък е разкрито чрез идеята за три основни ценности, които могат да преборят злото – любовта, вярата и знанието. Всяка от тези ценности е представена чрез различни забележителности, които ги символизират – някои от тях са свързани с българските традиции, митология и вярвания, а други са пренесени от далечни страни и народи. Някои от интересните неща, които си струва да спомена, са: копието на един лабиринт на маите; параклиса, посветен на Св. Василий Велики; кръговете за паневритмия; райската градина; къщата на Баба Яга; и др. Във всички случаи идеята е, когато човек се разхожда по алеите на парка и разглежда отделните обекти, да се замисля над тези тях и да си тръгне от това място като по-знаещ, по-вярващ и по-обичащ. Макар че в първите години от съществуването си паркът е бил напълно безплатен за посещение, в наши дни има такса за вход, тъй като поддръжката му изисква доста средства, които е трудно да бъдат набрани само от дарения, какъвто е бил замисълът в началото. Имайте предвид, че ако искате да разгледате „Небесните пасбища“ наистина пълноценно, ще трябва да си отделите поне 2-3 часа. Паркът е подходящ за посещение и с деца, за които има изградени доста атракции и съоръжения в гората в допълнение към вече споменатите духовни забележителности. В тази връзка като част от родовото имение функционира и къща за гости, която също е доста стара и одухотворена, макар и напълно комфортна за нуждите на съвременния турист.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Осиковска Лакавица, пощенската станция; местоположение: https://maps.app.goo.gl/KAYWHoSeMd3qKJMk8
Дължина: 20.7 км
Изкачване: 430 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-4 часа (а може и повече, в зависимост от престоя в парк „Небесните пасбища“)
Вода: 1 л; в с. Осиковица има магазин, при „Небесните пасбища“ има чешма.
Храна: за половин ден; през уикендите в „Небесните пасбища“ работи и ресторант; в с. Осиковица има магазин.
Терен:
– асфалт – 12.9 км
– черни пътища – 7.8 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От пощенската станция в с. Осиковска Лакавица (т.01) поемаме по широкия асфалтов път на изток към с. Осиковица, минавайки след няколкостотин метра под магистрала „Хемус“. Пътят като цяло е без сериозен трафик. След навлизането в с. Осиковица, в т.02 (4.6 км) завиваме по главната улица надясно, минаваме по мост над реката и достигаме центъра на селото (т.03). След площада и градинката има Т-образно кръстовище, където сме наляво. След това, при първата улица вдясно (т.04) ще видите стълб с доста табели към махали и забележителности – тук продължаваме направо. В т.05 обаче (5.4 км) трябва да завием по улицата надясно – има и табели към „Небесните пасбища“. Улицата криволичи между няколко стопански сгради и напускаме очертанията на селото по тесен асфалтов път между пасища и обработваеми площи, като пропускаме един черен път вдясно в т.06. Малко по-нататък, в т.07 (6.5 км) достигаме отбивката към парк и родово имение „Небесните пасбища“. До входа на имението и парка (т.08) има около 800 м с кратко изкачване в началото по стар асфалтов път.
След като разгледате или не парка (по ваша преценка), се връщате до т.07 и продължавате по асфалтовия път надясно и нагоре през няколко махали на с. Осиковица. Първата е в т.09, където пропускаме черен път наляво. После в т.10 и т.11 пропускаме черни пътища вдясно и навлизаме в друга махала, където в т.12 (9.2 км) завиваме остро надясно по хубав черен път и продължаваме по него с леко изкачване, пресичайки след 200 м друг черен път (т.13), а след това в т.14 пропускаме още един черен път вляво. В т.15 (10.0 км) излизаме на седловина с хубава гледка, където навлизаме в махала Недковци. Вляво има пасища и животновъдна ферма (с черен път към нея), а ние продължаваме по пътя надясно покрай 1-2 къщи и след това минаваме покрай друга къща с кошари, където се гледат животни и има кучета (тези, които ние видяхме, не бяха страшни, но може да има и по-едри или лоши – бъдете внимателни!). В т.16 (10.9 км) хубавият и ясен черен път прави широк завой надясно, а вляво и вдясно се отклоняват други черни пътища, които пропускаме. Започваме леко спускане и след 700 м в т.17 се включваме в тясно асфалтово пътче, идващо отляво откъм махала Вельовци. Продължаваме карането по него и след още 500 м в т.18 се включваме в малко по-широк асфалтов път, но отново третостепенен, който обслужва повечето махали в този район. По него се спускаме към с. Осиковица. Внимавайте, защото лесно се набира скорост, а по пътя минават коли и видимостта е лоша заради малката му широчина и растителността от двете страни! В т.19 (14.0 км) автомобилният път завива надясно, но за да не обикаляме през центъра на Осиковица, маршрутът продължава направо по черен път, който за кратко е стръмен и изровен, но ни отвежда директно в покрайнините на селото, където в т.20 стъпваме на стар асфалтов път и поемаме по него наляво.
Този път минава през полето в подножието на склона и обслужва няколко други махали на с. Осиковица. След 200 м (т.21) пропускаме първата отбивка вляво и след това асфалтът преминава в макадам/чакъл. Следвайте само този основен път, като в т.22 (15.2 км) пропускаме още една отбивка вляво към поредната махала.
В т.23 обаче (16.0 км) е време и ние да изоставим основния черен път и да завием по друг чакълиран път вляво, като веднага след отбивката той се разделя на две – следваме десния и по него започваме сравнително стръмно изкачване. (ВАЖНО! В т.16, ако не искате да добавяте още изкачване и ако ви притесняват коловозите и калта, каквито има в една кратка отсечка при спускането, може да продължите вместо наляво по маршрута, направо по главния черен път и по него ще излезете на асфалтовия път между Осиковица и Осиковска Лакавица, където наляво да се приберете до началната точка.) Ако продължите по маршрута, след ударното изкачване пътят се заравнява и продължава в западна посока между пасища и обработваеми земи. В т.24 (17.5 км) е важно да спрете и да се огледате добре, за да намерите черния път, по който трябва да продължите – той започва вдясно и началото му е трудно забележимо. Веднага след ливадата навлизаме между храсти и ниски дръвчета и пътят става по-ясен и широк, като подсича хълма вляво. Наклонът е малък, а почвата е лепкава, поради което тук се образуват коловози, а след дъжд може да има и доста кал. Това е общо взето единственият по-труден участък по маршрута и е с дължина около километър до т.25, където отляво се включва друг път. Вече сме на открито и, макар по-стръмен, пътят е по-добър като терен. При спускането внимавайте за следващата отбивка, която е в т.26 (18.9 км). Представлява черен път почти в обратна посока – лесно е да го пропуснете (ако стане така, не е страшно, понеже пак ще излезете на асфалтовия път между Осиковица и Осиковска Лакавица и по него може да се приберете до началната точка). Тръгнете по него наляво, после в т.27 надясно (пропускайки черен път вляво), след това навлизаме в една махала и завиваме пак наляво (т.28), за да излезем в крайна сметка на поредния тесен асфалтов път при махала Отошанска (т.29, 19.4 км). Оттук се спускаме по асфалта надясно, минаваме покрай един много красив микроязовир и в т.30 (20.3 км) завиваме надясно, минаваме през подлез под магистралата и излизаме в покрайнините на Осиковска Лакавица, като по главния път наляво се връщаме до началната точка.











































Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.