Осиковска Лакавица, Осиковица и „Небесните пасбища“

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Това е един лек като терен и натоварване веломаршрут, който не само ще ви разходи из красивите околности на селата Осиковска Лакавица и Осиковица, но ще ви срещне и с едно много интересно място – природен парк и родово имение „Небесните пасбища“. Карането е изцяло по асфалт и черни пътища, като почти липсват трудни участъци – даже и надолу се кара доста по тесни асфалтови пътчета през махалите на двете села. Има все пак един кратък участък, където може да се натъкнете на коловози, кал и малко по-труден терен – в най-лош случай може да се наложи на по-неуверените да слязат за кратко на 2-3 места, но нищо повече. А има и как да се избегне тази част, ако смятате, че може да ви затрудни.

Началото на маршрута е в с. Осиковска Лакавица, до което може да стигнете с автомобил както през гр. Правец, така и да слезете от магистралата при отбивката за Осиковица. Места за паркиране можете да намерите около пощенската станция, затова именно там е поставена началната точка. Можете също така, ако желаете, да започнете карането от с. Осиковица, включително и да направите само половината от маршрута (над него, която е по-лесната).

Тъй като голяма част от маршрута минава през открити места, подходящите сезони за него са пролетта и есента. През лятото слънцето пече безмилостно и ако решите да го пробвате тогава, тръгнете по-рано, за да приключите до обяд.

Това обаче би било трудно, като се има предвид колко интересно място е паркът „Небесните пасбища“ над с. Осиковица. Природен парк, родово имение, къща за гости – всички тези определения може да срещнете пред името, но стопанинът му д-р Ангелов ни го описа най-вече като духовен парк и отбеляза, че е един от малкото такива в света. Паркът е изграден върху земите на неговото родово имение. Първият род, за който има данни, се е заселил тук през 1682 г., а следващият около 1870 г. Освен да запазят паметта на предците си обаче, д-р Ангелов и семейството му са решили да създадат един уникален парк, в който да съберат в едно красиво и уютно природно кътче различни духовни концепции и примери от цял свят, за да предизвикат у посетителите не просто интерес към „атракциите“, но и размисъл върху нематериалното, върху духовната част от човешкото житие и битие. Най-общо в парка е разгърната идеята за борбата между доброто и злото. Злото е представено в началната част чрез „Долината на злото“ с неговите седем подземни царства, в които живеят Баба Яга, Торбалан и злата вещица магьосница. Доброто пък е разкрито чрез идеята за три основни ценности, които могат да преборят злото – любовта, вярата и знанието. Всяка от тези ценности е представена чрез различни забележителности, които ги символизират – някои от тях са свързани с българските традиции, митология и вярвания, а други са пренесени от далечни страни и народи. Някои от интересните неща, които си струва да спомена, са: копието на един лабиринт на маите; параклиса, посветен на Св. Василий Велики; кръговете за паневритмия; райската градина; къщата на Баба Яга; и др. Във всички случаи идеята е, когато човек се разхожда по алеите на парка и разглежда отделните обекти, да се замисля над тези тях и да си тръгне от това място като по-знаещ, по-вярващ и по-обичащ. Макар че в първите години от съществуването си паркът е бил напълно безплатен за посещение, в наши дни има такса за вход, тъй като поддръжката му изисква доста средства, които е трудно да бъдат набрани само от дарения, какъвто е бил замисълът в началото. Имайте предвид, че ако искате да разгледате „Небесните пасбища“ наистина пълноценно, ще трябва да си отделите поне 2-3 часа. Паркът е подходящ за посещение и с деца, за които има изградени доста атракции и съоръжения в гората в допълнение към вече споменатите духовни забележителности. В тази връзка като част от родовото имение функционира и къща за гости, която също е доста стара и одухотворена, макар и напълно комфортна за нуждите на съвременния турист.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Осиковска Лакавица, пощенската станция; местоположение: https://maps.app.goo.gl/KAYWHoSeMd3qKJMk8
Дължина: 20.7 км
Изкачване: 430 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-4 часа (а може и повече, в зависимост от престоя в парк „Небесните пасбища“)
Вода: 1 л; в с. Осиковица има магазин, при „Небесните пасбища“ има чешма.
Храна: за половин ден; през уикендите в „Небесните пасбища“ работи и ресторант; в с. Осиковица има магазин.
Терен:
– асфалт – 12.9 км
– черни пътища – 7.8 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ


Реклама

Описание

От пощенската станция в с. Осиковска Лакавица (т.01) поемаме по широкия асфалтов път на изток към с. Осиковица, минавайки след няколкостотин метра под магистрала „Хемус“. Пътят като цяло е без сериозен трафик. След навлизането в с. Осиковица, в т.02 (4.6 км) завиваме по главната улица надясно, минаваме по мост над реката и достигаме центъра на селото (т.03). След площада и градинката има Т-образно кръстовище, където сме наляво. След това, при първата улица вдясно (т.04) ще видите стълб с доста табели към махали и забележителности – тук продължаваме направо. В т.05 обаче (5.4 км) трябва да завием по улицата надясно – има и табели към „Небесните пасбища“. Улицата криволичи между няколко стопански сгради и напускаме очертанията на селото по тесен асфалтов път между пасища и обработваеми площи, като пропускаме един черен път вдясно в т.06. Малко по-нататък, в т.07 (6.5 км) достигаме отбивката към парк и родово имение „Небесните пасбища“. До входа на имението и парка (т.08) има около 800 м с кратко изкачване в началото по стар асфалтов път.

След като разгледате или не парка (по ваша преценка), се връщате до т.07 и продължавате по асфалтовия път надясно и нагоре през няколко махали на с. Осиковица. Първата е в т.09, където пропускаме черен път наляво. После в т.10 и т.11 пропускаме черни пътища вдясно и навлизаме в друга махала, където в т.12 (9.2 км) завиваме остро надясно по хубав черен път и продължаваме по него с леко изкачване, пресичайки след 200 м друг черен път (т.13), а след това в т.14 пропускаме още един черен път вляво. В т.15 (10.0 км) излизаме на седловина с хубава гледка, където навлизаме в махала Недковци. Вляво има пасища и животновъдна ферма (с черен път към нея), а ние продължаваме по пътя надясно покрай 1-2 къщи и след това минаваме покрай друга къща с кошари, където се гледат животни и има кучета (тези, които ние видяхме, не бяха страшни, но може да има и по-едри или лоши – бъдете внимателни!). В т.16 (10.9 км) хубавият и ясен черен път прави широк завой надясно, а вляво и вдясно се отклоняват други черни пътища, които пропускаме. Започваме леко спускане и след 700 м в т.17 се включваме в тясно асфалтово пътче, идващо отляво откъм махала Вельовци. Продължаваме карането по него и след още 500 м в т.18 се включваме в малко по-широк асфалтов път, но отново третостепенен, който обслужва повечето махали в този район. По него се спускаме към с. Осиковица. Внимавайте, защото лесно се набира скорост, а по пътя минават коли и видимостта е лоша заради малката му широчина и растителността от двете страни! В т.19 (14.0 км) автомобилният път завива надясно, но за да не обикаляме през центъра на Осиковица, маршрутът продължава направо по черен път, който за кратко е стръмен и изровен, но ни отвежда директно в покрайнините на селото, където в т.20 стъпваме на стар асфалтов път и поемаме по него наляво.

Този път минава през полето в подножието на склона и обслужва няколко други махали на с. Осиковица. След 200 м (т.21) пропускаме първата отбивка вляво и след това асфалтът преминава в макадам/чакъл. Следвайте само този основен път, като в т.22 (15.2 км) пропускаме още една отбивка вляво към поредната махала.

В т.23 обаче (16.0 км) е време и ние да изоставим основния черен път и да завием по друг чакълиран път вляво, като веднага след отбивката той се разделя на две – следваме десния и по него започваме сравнително стръмно изкачване. (ВАЖНО! В т.16, ако не искате да добавяте още изкачване и ако ви притесняват коловозите и калта, каквито има в една кратка отсечка при спускането, може да продължите вместо наляво по маршрута, направо по главния черен път и по него ще излезете на асфалтовия път между Осиковица и Осиковска Лакавица, където наляво да се приберете до началната точка.) Ако продължите по маршрута, след ударното изкачване пътят се заравнява и продължава в западна посока между пасища и обработваеми земи. В т.24 (17.5 км) е важно да спрете и да се огледате добре, за да намерите черния път, по който трябва да продължите – той започва вдясно и началото му е трудно забележимо. Веднага след ливадата навлизаме между храсти и ниски дръвчета и пътят става по-ясен и широк, като подсича хълма вляво. Наклонът е малък, а почвата е лепкава, поради което тук се образуват коловози, а след дъжд може да има и доста кал. Това е общо взето единственият по-труден участък по маршрута и е с дължина около километър до т.25, където отляво се включва друг път. Вече сме на открито и, макар по-стръмен, пътят е по-добър като терен. При спускането внимавайте за следващата отбивка, която е в т.26 (18.9 км). Представлява черен път почти в обратна посока – лесно е да го пропуснете (ако стане така, не е страшно, понеже пак ще излезете на асфалтовия път между Осиковица и Осиковска Лакавица и по него може да се приберете до началната точка). Тръгнете по него наляво, после в т.27 надясно (пропускайки черен път вляво), след това навлизаме в една махала и завиваме пак наляво (т.28), за да излезем в крайна сметка на поредния тесен асфалтов път при махала Отошанска (т.29, 19.4 км). Оттук се спускаме по асфалта надясно, минаваме покрай един много красив микроязовир и в т.30 (20.3 км) завиваме надясно, минаваме през подлез под магистралата и излизаме в покрайнините на Осиковска Лакавица, като по главния път наляво се връщаме до началната точка.


Село Осиковска Лакавица
Центъра на с. Осиковица
Отбивката към „Небесните пасбища“
Параклиса, посветен на Св. Василий Велики
Място за изпълняване на паневритмия.
Копие на лабиринт на маите
Къщата за гости в родовото имение „Небесните пасбища“
Тук започва черният път, по който трябва да се спуснете от т.24 в описанието.

Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.