Това е един не много дълъг, но приятно натоварващ маршрут в околностите на гр. Правец, който ще ви отведе до красиви гледки и до подножието на вр. Високата могила, издигащ се в Предбалкана над града. Подходящ е за каране от пролетта до есента, включително и през лятото, защото предлага много сянка, особено по време на изкачването, което преминава през красиви букови гори. Все пак в най-горещите дни е добре да го започнете по-рано сутринта, за да приключите до обяд. В преходните сезони пък е за предпочитане да гоните по-топлите часове около и след обяд.
Като терени маршрутът не е труден, но в никакъв случай не е и за начинаещи. Макар че се кара само по черни пътища и асфалт и че към момента на описването му нямаше дълбоки коловози или силно изровени участъци, има дълги отсечки, в които наклонът надолу е доста сериозен и за хора с по-малък опит би бил дори плашещ. Не е добра идея да отпускате твърде много спирачките, особено ако не сте сигурни, че можете да владеете добре велосипеда си с висока скорост. А и по такива затънтени пътища, ползвани основно от ловджии и дървари, винаги могат да се очакват изненади.
При изкачването също не липсват стръмни участъци, които да ви поизпотят и да напрегнат мускулите на краката ви. Както се вижда от данните, дължината не е голяма, сумарното изкачване също, но все пак наклонът на доста места си го бива и гони или надвишава 10%!
Гледките, които се разкриват от някои точки по маршрута, също не са за пренебрегване. Има едно отклонение (в първата част на маршрута), което е специално за достигане до една наблюдателна площадка с кът за отдих и с широка панорама към гр. Правец и околностите му. В подножието на връх Високата могила също се наблюдават страхотни панорами към Стара планина, включително и към рудник „Елаците“ – най-голямото медно находище в България, където рудата се добива по открит способ. До самия връх обаче не се изкачваме, тъй като бутането по стръмния склон не е оправдано – билото е гористо и няма да видите нищо интересно от връхната точка, а и пътят е леко обрасъл и див.
Маршрутът има един единствен „недостатък“ – при достигането на Правешкия проход (при пътя Правец – Етрополе), спускането продължава по шосето към Правец, т.е. по асфалт. За съжаление всички варианти за черни пътища и пътеки, налични в картите, се оказаха непроходими и обрасли. По този път не липсва трафик, така че карайте с повишено внимание!
Началото на маршрута е в центъра на гр. Правец, на площада пред общината. Това е зона без автомобили, но наоколо има паркинги, където може да оставите колата си – отбелязани са в GPS следата (точки „parking 2“ и „parking 3“). Най-приятен и хубав обаче е един паркинг при голф игрището (точка „parking 1“), като от него до центъра на града се стига буквално за 1-2 минути с велосипед.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: гр. Правец, площада пред сградата на Общината: https://maps.app.goo.gl/8brNaT31BLworipw9
Дължина: 20.4 км
Изкачване: 680 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; по маршрута няма чешми, на които да може да се разчита
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 9.2 км
– черни пътища – 11.2 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
В началната точка (01), на централния площад, като застанете с лице към Общината и фонтаните, тръгнете по пешеходната улица наляво (в източна посока). След около 300 м в т.02 пешеходната зона свършва и започваме изкачване надясно по улица „Васил Левски“. Следваме я в продължение на километър до т.03 (1.4 км), където завиваме наляво (по ул. „Градище“), а в края ѝ (т.04) надясно по ул. „Васил Пенчов“, напускайки очертанията на града. След малко пътят прави остър завой наляво (т.05, 2.1 км) и минаваме под декоративна арка и покрай кът за отдих с детска площадка, навлизайки в гората. След 200 м в т.06 автомобилният път свършва при портала на една стопанска постройка, а ние продължаваме по хубав черен път отдясно на оградата. След малко пътят се разделя на два успоредни ръкава, които после отново се събират. Нагоре следваме само основния черен път, който е широк, с добра настилка и е оформен като туристически маршрут – има дървени парапети, информационно табло, цветна маркировка. В т.09 (3.6 км) пътят се разделя. По принцип маршрутът продължава надясно и нагоре, но преди това си струва да се отбиете по левия път до т.10, където има хубав кът за отдих с панорамна площадка за наблюдение към Правец. Пътят до нея и обратно е около 500 м, така че когато се върнете в т.09, ще сте минали около 4.1 км от началото.
Изкачването продължава със стръмен наклон през красива букова гора. След 800 м в т.11 достигаме м. Камичето, където е изграден още по-голям кът за отдих. Пропускаме черен път вдясно и пряка пътека със синя маркировка вляво (т.12) и продължаваме по основния черен път, който е все така с добра настилка, но и все така стръмен. В т.13 пътят се раздвоява и сме по левия, в т.14 сме надясно, а в т.15 отново пропускаме черен път вляво. Малко след това, в т.16 (6.4 км) пътят отново се раздвоява и сме по основния вляво, а този вдясно води до чешма и маса с пейки – водата вероятно става за пиене и църцореше дори в края на лятото, но все пак не разчитайте на нея, ползвайте я само в краен случай! След още 500 м в т.17 отново има разклон и пак сме наляво, докато излезем на билото в т.18 (7.3 км), където се разкрива и страхотна панорама към Стара планина.
Тук продължаваме по първия черен път вляво, следвайки билото. Все още се изкачваме. В т.19, в подножието на вр. Високата могила, следваме по-ясния и проходим черен път вляво през гората, който подсича върха и излиза в т. 20 (8.4 км) при един дървен ловджийски заслон на слънчева поляна с директен изглед към Старопланинското било. Това е поредното чудесно място за почивка по маршрута и си струва да поспрете, може би да се подкрепите след изкачването или да се екипирате за спускането, ако носите наколенки или други протектори.
Спускането е по черния път, който следва билото на рида в източна посока. Пътят е ясен и на повечето места е добър като терен, но също така на моменти е и много стръмен, така че определено трябва да карате с повишено внимание и да не отпускате прекалено скоростта, защото всякакви изненади са възможни. Разклоненията по него са малко – в т.21 (9.0 км) има друг черен път надясно, който слиза в посока Етрополе – вие сте направо; а в т.22 (10.3 км) има разклон, при който сме по левия път, следвайки билото, като дори ви чака кратко изкачване. След него има още едно стръмно спускане и в т.23 (11.2 км) се включваме в широк равен черен път, по който поемаме наляво и след 700 м достигаме разклон с беседка и чешма (т.24) в околностите на махала Николишко бърдо. Тук наляво има два черни пътя, като по-горният е с туристическа маркировка и според картите и табелите води към Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон“. На практика обаче от един момент нататък пътят е непроходим, така че не се подлъгвайте да тръгнете по него. Вместо това следвайте основния път надясно, който също е маркиран и води към Правешкия проход, преминавайки преди това през част от споменатата махала. Следвайки само основния път от нея надолу, в т. 27 (13.7 км) достигаме шосето между Правец и Етрополе.
Оттук до Правец се спускаме по асфалтовия път, като трябва да внимавате, защото по него има трафик. В т. 28 (17.4 км) наляво е отбивката към Правешкия манастир – ако искате да го разгледате, до него има около километър изкачване по асфалт. Като наближите гр. Правец, в т.29 се отклонете наляво по улица „3-ти март“ към града и тя ще ви отведе до пешеходната зона и оттам до централния площад.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
