Разнообразен маршрут в Предбалкана, в околностите на с. Осиковица, който не е много дълъг, но не е и съвсем лек, и ще ви срещне с някои от основните забележителности в района, включително останките от средновековния манастир „Св. Богородица“ в подножието на вр. Острома и родовото имение „Небесните пасбища“. Ще минете също покрай вековни дъбове, както и през отдалечени махали, пръснати по склоновете и свързани с тесни и напукани асфалтови пътчета.
По замисъл това трябваше да е маршрут със съвсем ниска техническа трудност, средна дължина и лек като физическо натоварване. На практика обаче нещата се оказаха малко по-различни – някои пътища се оказаха по-стръмни, други по-занемарени, на отделни места имаше и кал, коловози или леко изровени участъци. Затова, макар че някои от спусканията са по асфалт, маршрутът не е подходящ за съвсем начинаещи и за малки деца. Изкачванията също не са за подценяване, особено второто, което е по черен път и на места е доста стръмно. Има и един свързващ път над село/махала Лъга, който е леко обрасъл и занемарен, но алтернативата му е през самата махала с каране за кратко по автомобилното шосе между Етрополе и с. Джурово, което би имало смисъл само ако дивотията ви плаши или ако наскоро е валяло много и искате да избегнете калните участъци. В GPS следата е включен и този допълнителен вариант, който обаче увеличава още малко дължината и сумарното изкачване.
Средновековният манастир „Св. Богородица“ над с. Осиковица е една от основните туристически забележителности в района, макар и недооценена, поне ако се съди по състоянието на множеството беседки, навеси, кошчета и друга подобна инфраструктура в района. От информационните табели става ясно, че преди няколко години до това място е бил изграден туристически маршрут, който позволява човек да се изкачи с кола през махалите до специално изграден за целта паркинг в подножието на вр. Острома и оттам с приятна разходка по сенчест черен път да отиде до останките на манастира, където пък има цяла поляна с беседки, барбекюта и т.н. Уви, туристическият поток по този маршрут явно не е бил голям и към днешна дата много от съоръженията са компрометирани и/или потънали в храсти и бурени. Останките на манастира обаче са си там и са наистина интересни – определено си струва човек да ги посети и разгледа. Смята се, че той е построен по време на Второто българско царство и се е запазил докъм края на 18 век. Повече за него може да прочетете тук: https://svetimesta.com/Манастири/Ossikovski-Monastery-of-Virgin-Mary.
Другата основна забележителност, родовото имение „Небесните пасбища“, вече е описана подробно в маршрута „Осиковска Лакавица, Осиковица и „Небесните пасбища“, в който е и основна цел на карането, така че тук има по-скоро допълваща роля. Това обаче не означава, че не може да прекарате и там поне 1-2 часа, защото мястото, представляващо духовен парк, определено е интересно. Хубавото е, че от него до края на маршрута има само няколко минути каране, така че ако решите да му отделите повече време, няма нужда да се притеснявате за дължината на деня.
Идеалните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, но имайте едно наум, ако е валяло обилно – по-добре е да са минали поне един-два дни, за да изсъхнат пътищата. През лятото по тези места е напечено – тук-там има сянка, но все пак в горещи дни е най-добре да започнете рано сутринта.
Началната точка е в центъра на с. Осиковица, пред читалището, където има приятна градинка и площад, има и къде да се спре с лек автомобил.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Осиковица, площада пред читалището: https://maps.app.goo.gl/Qv4P5YnMHsCaUZ4F6
Дължина: 21.2 км
Изкачване: 560 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (а може и повече, в зависимост от почивките по маршрута и престоя в парк „Небесните пасбища“)
Вода: 1-2 л; в с. Осиковица има магазин, при „Небесните пасбища“ има чешма (но това е към края на маршрута).
Храна: за половин ден; през уикендите в „Небесните пасбища“ работи и ресторант; в с. Осиковица има магазин.
Терен:
– асфалт – 11.5 км
– черни пътища – 9.7 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
В центъра на с. Осиковица (т.01), като застанете с лице на юг, при което читалището ще е от лявата ви страна, пред вас има Т-образно кръстовище (т.02). Поемаме по улицата наляво покрай кметството и караме по нея до първата отбивка вдясно (т.03) – на кръстовището има множество табели към различни махали, включително и такава към манастира. Нагоре може да следвате именно табелите за манастира и до него дори няма да ви е нужно описание. Улицата преминава в бетонен път, който в началото е стръмен, но след напускането на селото се изравнява и в т.04 завива наляво и отново тръгва нагоре по баира, вече с асфалтово покритие. Може да се каже, че при следващите няколко разклонения винаги държим направо, но ето за всеки случай и по-конкретни напътствия: в т.05 пропускаме път вляво; в т.06 пропускаме черен път вдясно; в т.07, т.08 и т.09 пропускаме пътища наляво; в т.10 (4.0 км) нашият път (асфалтът) завива наляво, а направо се отклонява черен път; в т.11 достигаме махала Гешовци и пътят продължава леко вдясно.
В т.12 (6.1 км) пътят се разделя и този към манастира е надясно. След 100 м достигаме паркинга (т.13), изграден заради манастира – тук има беседки, тоалетни и разклон, при който поемаме по най-десния път, следвайки табелите към манастира. Този черен път е същинската „екопътека“, т.е. идеята е била дотук да може да се дойде с кола и по черния път да се ходи пеша. Затова по протежението му са монтирани множество беседки, пейки, кошчета за боклук, информационни табла. Наклонът е нагоре, но на повечето места е лек до умерен. След 1 км в т.14 пътят се разделя, като вляво има занемарен и много стръмен черен път, а вие сте надясно по хубавия път, който след 200-300 м ви извежда на слънчевата Манастирска ливада (т.15), където са и самите останки на светата обител.
След като разгледате манастира, върнете се по същия път обратно до паркинга и още малко до разклона преди него (т.12), където поемаме по другия път (сега се пада надясно) към махала Господарите. Достигаме я след 800 м в т.16 и в центъра ѝ завиваме надясно и започваме спускане – първо се движим по тесен асфалтов път, после той се превръща в черен, а на едно място наклонът му става сериозен. Тук трябва да внимавате не само заради стръмнината, а и за да не пропуснете отбивката в т.17 (11.1 км) – основния път продължава вдясно и това е алтернативният вариант за тези, които искат по-лек терен, но с цената на заобикаляне през село/махала Лъга и каране по шосето Етрополе-Джурово. Маршрутът обаче продължава по черен път вляво, който тръгва почти в обратна посока. Пътят подсича склона над Лъга и в началото върви с леки изкачвания и спускания, като на места е пообрасъл, но все пак проходим. На няколко места може да се натъкнете и на кал с коловози. В т.18 (11.7 км) пропускаме отбивка вдясно и продължаваме направо, след това вече няма разклонения и наклонът е предимно надолу.
В т.19 (13.1 км) се включваме в широк и добре утъпкан черен път. Ако сте минали по алтернативния вариант, ще дойдете по него отдясно откъм Лъга. Продължаваме наляво с изкачване, което е доста стръмно и може дари да ви принуди да побутате тук-там. В т.20 (13.9 км) основният път завива наляво и следва поредица от разклони – след 100 м пропускаме отбивка вдясно (т.21), след още 100 м (т.22) основният път също завива вдясно (ние сме по него), а малко след това в т.23 продължаваме по пътя наляво, като започва спускане. То не е съвсем кратко, на места е и стръмно – внимавайте, защото може да има изровени участъци и коловози! Достигаме едни дол, в който тече рекичка с името Градешница и оттам пътят тръгва нагоре. В т.24 (15.5 км) има разклон – пропускаме черния път вляво, който е още по-стръмен, и продължаваме направо. Движейки се през рехава горичка достигаме една ферма и преминаваме покрай нея, като в т.25 (16.2 км) излизаме на седловина при махала Недковци. Тук продължаваме леко вдясно и надолу по хубав и утъпкан черен път – спускаме се по него към следващата махала (Вълчиновци), като в т.26 пропускаме един пряк път вляво, а в т.27, вече при къщите, завиваме по основния и хубав път наляво. След малко чакълът преминава в асфалт и след още малко спускане преминаваме през поредната махала (т.29) и достигаме една долчина (т.30), в която е отклонението към „Небесните пасбища“. До входа на родовото имение и парка (т.31) са около 800 м – с изкачване в началото, след това е почти равно.
След като разгледате или не парка (по ваша преценка), се връщате до пътя в дола (т.30) и продължавате по него наляво, като след малко ще видите и покрайнините на с. Осиковица. Пътят преминава покрай ферми и други стопански имоти и, криволичейки, навлиза в селото, като в т.32 излизаме на главната улица и караме по нея наляво до центъра.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
