Мийковци – хижа „Буковец“ – хижа „Чумерна“

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

През лятото на 2022 г. имах удоволствието да покарам три дни в Еленския Балкан, а резултатите от тези карания под формата на няколко маршрута и много снимки към тях ще видите до края на годината в MTB-BG.com. Вярно е, че сезонът вече е към края си и едва ли някой ще се юрне да пробва маршрутите точно сега, но след няколко месеца дестинации като гр. Елена отново ще са на дневен ред.

Започвам с този може би най-труден и интересен като терен маршрут, не само защото за мен той е един от най-хубавите в района, а и защото в някакъв смисъл той е емблема на Еленския Балкан сред планинските колоездачи. Преди години между с. Мийковци и хижа „Чумерна“ се провеждаше и популярно състезание, така че пътеката съвсем не е нова за хората, които живеят и карат по тези места. Затова и аз я бях включил в задължителната програма, макар че съвсем не знаех какво да очаквам от нея. Състезанието, за което споменах, бе в дисциплината крос-кънтри, а в предишни описания на пътеката намирах всякакви определения за нея – бърза, дива, тежка, лека… Не бих се учудил, ако тя е била всичко това, но през 2022 г. бе технична, стръмна и като цяло доста трудна, което я прави интересна за всеки с повече опит и афинитет към подобни спускания.

Село Мийковци е разположено на няколко километра от гр. Елена и до него е най-логично да стигнете с автомобил. На главната му улица има поне два площада, където може да се паркира – началната точка на маршрута е единият от тях, по-западният, който е и първи поред, когато идвате откъм Елена.  

Изкачването е с отбивка до хижа „Буковец“ и е предимно по асфалт – първо по едно тясно, но стръмно пътче достигаме с. Горни Танчевци; оттам продължаваме за кратко по стръмни черни пътища, които ни извеждат на шосето през прохода Твърдица-Елена и по него достигаме хижа „Буковец“. Главният автомобилен път е широк, с хубава настилка и лек наклон, което прави тази част от изкачването по-лесна. Хубавото е, че не е и много натоварен. Последната част от изкачването – от хижа „Буковец“ към хижа „Чумерна“ е най-интересна, защото е основно по горска пътека, включваща и кратки спускания. При този вариант ще трябва на места да бутате, но си струва, защото пътеката преминава през букови гори и е изключително приятна и сенчеста, а също така и интересна за каране. Има и алтернативен вариант по асфалт, който първо подсича склона хоризонтално, а след това в последните 2-3 км се изкачва стръмно към хижата. Точно там пътят е разбит и лош, с големи камъни, останали в основата, което в комбинация с наклона може да ви принуди на някои места да бутате. Затова основният вариант по туристическата пътека е по-приятен и е за предпочитане.

Хижа „Чумерна“ е разположена на широка слънчева поляна и е много приятно място за почивка. И в нея, както и в хижа „Буковец“, може да намерите храна и напитки, така че варианти за почивка и възстановяване на енергийните запаси при този маршрут определено не липсват.

Спускането е разделено на две отчетливи части. Първата е по пътека, маркирана с червен цвят, която започва малко под хижата (от пътеката към хижа „Буковец“, по която е последната част от изкачването). Макар че започва с лек наклон и игриво лъкатушене между дърветата, пътеката бързо показва истинския си характер – стръмна,  технична, трудна и пълна с изненади под формата на улеи, камъни и други препятствия. Голяма заслуга за това вероятно имат и мотористи, които са карали по нея – предполагам, че в миналото пътеката е била по-гладка и лека като терен, но сега ерозията я е превърнала в сериозно и интересно предизвикателство, особено в долната част, където се разширява и заприличва на черен път, само че такъв, по който малко МПС-та биха дръзнали да тръгнат. Втората част на спускането е по широк и каменист черен път, който е по-скоро скучен и досадно друсащ, но е единственият вариант за прибиране към селото. Ние се опитахме да  добавим и една „екопътека“, нанесена в картата BG Mountains, но тя се оказа обрасла и трудно проходима, така че не бих я препоръчал дори на тези, които харесват храсталясванията.


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Мийковци, първия площад, когато идвате откъм гр. Елена; https://goo.gl/maps/Lo7HMAVERc7t5VG4A
Дължина: 29.1 км
Изкачване: 1000 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=6.5)
Продължителност: 3-8 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; по маршрута има чешми на няколко места, в хижите също има вода.
Храна: за половин ден; в хижите „Буковец“ и „Чумерна“ се предлага храна
Терен:
– асфалт – 13.3 км
– черни пътища – 6.8 км
– пътеки – 9.0 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ


Реклама

Описание

От с. Мийковци (т.01) поемаме по главната улица в западна посока (към гр. Елена). В края на селото (т.02, 0.44 км) преминаваме по мост над р. Борущица и веднага след него хващаме асфалтов път наляво, който след 50 м се разделя (т.03) – започваме изкачване по десния път в посока с. Горно Танчевци, следва кратко спускане към един дол и при следващия разклон (т.04, 1.1 км) сме наляво и изкачването вече става стабилно и постоянно. Достигаме Горни Танчевци и на основния разклон в селото (т.05, 2.4 км) поемаме надясно по черен път между дворовете и градините и напускаме населеното място. След него има 1-2 стръмни изкачвания – следваме само основния път и той ни извежда на шосето към прохода Твърдица-Елена.

Стъпваме на асфалта в т.06 (3.7 км) и поемаме наляво с плавен наклон нагоре. След малко има и чешма отдясно. Пътят е хубав – широк и спокоен, с лек наклон. Във високата част започват да се разкриват и красиви панорами. В т.07 (12.2 км) достигаме същинския проход и там вляво започва пътят към хижа „Чумерна“ (има и табели). Преди да поемете към нея обаче, си струва да посетите хижа „Буковец“. За целта продължете още 300 м по главния път до т.08, където вдясно се отбива черен път през величествена букова гора. По него се изкачваме стръмно до хижа „Буковец“ (т.09, 12.9 км), която е чудесно място за първа по-дълга почивка.

При изкачването към хижата ще видите една туристическа пътека, започваща в т.10 – след почивката може да минете по нея напряко към отбивката за хижа „Чумерна“ (т.07). Поемаме по асфалтовия път към хижата и следваме него до т.11 (14.5 км), където покрай една горска вила започва маркираната в червено туристическа пътека към хижата. Тук е мястото да решите дали ще следвате основния маршрут по пътеката (в началото има малко бутане, на други места също), или ще предпочете алтернативния вариант по пътя, който е асфалтов, но в последните 2-3 км става много стръмен и разбит.

Ако продължите по пътеката, следвайте основната и най-ясна и утъпкана следа, защото на места има и разклонения. Тук-там има по някое паднало дърво, което трябва да се прескочи или заобиколи. В т.12 (15.7 км) пропускаме друга пътека надясно, а в т.13 (17.9 км) отново следваме главната пътека леко вляво. В т.14 (19.6 км) наляво в гората се отбива пътеката към с. Мийковци, по която е спускането. Запомнете мястото, за да не го подминете след малко. Веднага след това в т.15 има черен път вдясно, а в т.16 още един разклон, при който пак сме вляво.

В т.17 (19.9 км) излизаме на черен път точно под хижа „Чумерна“. Главната ѝ порта е от горната страна, но може просто да пресечете пътя и да минете през отвора в оградата, за да излезете при самата хижа (т.18).

За спускането тръгваме обратно по пътеката към хижа „Буковец“ и в т.14 внимавайте да не пропуснете отбивката вдясно с червена маркировка. Пътеката тръгва с лек наклон, но скоро след това става стръмна, преминава в улей и надолу се пригответе за още много технични препятствия и изпитания от терена. Пътеката няма разклонения и кръстовища и по принцип се следва лесно, но през есента, когато са опадали листата, може да е трудно различима. Финалната ѝ част е широка почти като черен път и е много изровена.

В т.19 (23.6 км) излизаме на широк черен път с трошено-каменна настилка и продължаваме по него надолу (север). В т.20 (24.8 км) достигаме Т-образно кръстовище на черни пътища и посоката ни е наляво и надолу. Точно тук според картите (а и на живо) има една екопътека, наречена „Дядо Стояновата гъбарска пътека“ – не се изкушавайте да продължите по нея, защото наистина става само за бране на гъби, но не и за каране. Колкото и да е досадно, трябва да довършим спускането по макадама, като пропускаме разни отбивки вляво и вдясно и следваме само главния път покрай р. Борущица. Той ще ви изведе при началото на селото (т.02) и оттам към началната точка.


с. Мийковци
Връх Чумерна
с. Горно Танчевци

Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.