Крушуна - Кърпачево

Този кратък и лек като терени, но малко див веломаршрут, свръзва две от най-популярните села в Деветашкото плато – Крушуна и Кърпачево, а също така осигурява възможност да разгледате една от основните природни забележителности в района – Крушунските водопади. Затова и началната точка на маршрута е паркинга при входа към водопадите. По този начин може да ги разгледате както преди, така и след карането. В GPS файла има отделна следа от паркинга до водопадите. Достъпът до тях е с билет. Имайте предвид, че до същинските водопади може да стигнете само пеша, т.е. ако решите да се придвижите с байковете по приятните алеи през парка към тях, в крайна сметка пак ще трябва да ги оставите някъде преди самите водопади. Другият вариант е да заключите велосипедите си някъде в близост до касата/входа или върху/в колата.

Маршрутът преминава и покрай Бонинска пещера, но не очаквайте да я видите – природата се е погрижила да я скрие добре от погледа, но пък може да я разгледате чрез някой от туровете в нея, организирани от Сдружение “Деветашко плато“.

Изкачването от Крушуна към Кърпачево е изцяло по асфалтовия път между двете села, който не е за подценяване като наклон (особено ако напича и слънце), но не е и прекалено стръмен. Има обаче няколко доста остри завоя, така че карайте плътно вдясно и с повишено внимание към автомобилния трафик, който принципно не е голям, но в почивни дни все пак го има.

Като техническа трудност и физическо натоварване маршрутът е по-скоро лек, но пък е малко див, защото черния път, по който се спускаме към Крушуна, минава през ливади и пасища, ползва се рядко и на места е трудно различим. Има и един горски участък, където пътят е доста обрасъл, но все пак проходим – става дума за около 600 метра, след което се излиза при един ловджийски заслон и от него надолу вече се кара по ясен път, който на места е каменист или с коловози. Заради това техническата трудност на маршрута е посочена като средна, макар че за всеки, който вече има опит в карането по пресечен терен, няма никакви сериозни предизвикателства. Важно е обаче да следите изкъсо GPS следата, за да не се изгубите!

Идеалните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, когато и природата е най-цветна, и температурите са по-приятни. През лятото шосето от Крушуна към Къпрачево може да е доста напечено, така че през топлите месеци е най-добре да карате по маршрута по-рано сутринта или привечер, когато отмине най-голямата жега.

Ако желаете, може да започнете карането и от центъра на Кърпачево. Тогава обаче първо ще направите спускането, а след това изкачването, което не е най-доброто решение в горещи дни.

Този маршрут е проучен и описан със съдействието на Сдружение „Деветашко плато“. В техния уебсайт може да намерите идеи за настаняване и повече информация за района: https://www.devetakiplateau.org/.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Крушуна, паркинга при входа към Крушунските водопади; местоположение: https://maps.app.goo.gl/5FUk6vTqC2oCPhUk8
Дължина: 15.9 км
Изкачване: 360 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и времето, което ще отделите на Крушунските водопади)
Вода: 1 л; в Крушуна и Кърпачево има магазини и могат да се купят напитки.
Храна: за половин ден, в Крушуна има заведения за хранене и магазини; в Кърпачево има магазин.
Терен:
– асфалт – 10.2 км
– черни пътища – 5.7 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От паркинга при входа на Крушунските водопади (т.01) караме по главната улица към селото (север), като след 100 м в т.02 сме направо. В т.03, където е площадът на селото, завиваме по улицата наляво и след 600 м излизаме от населеното място. Точно след последните къщи, в т.04 достигаме разклона за с. Кърпачево и започваме изкачване по асфалтовия път наляво към него. Нагоре се редуват прави участъци и остри 180-градусови завои, а наклонът е умерен, но на места и по-сериозен. Карайте плътно вдясно и с повишено внимание към автомобилния трафик, макар в повечето случаи той да е слаб.

След 5 км изкачване навлизаме в с. Кърпачево покрай Старата мелница и караме по главната улица до центъра на селото (т.05). Там може да спрете за почивка, има магазин, бар с крафт бира, малък парк. След площада продължаваме наляво по асфалтовия път към с. Горско Сливово (има и пътни указателни табели). Караме по него още почти 2 км до т.06 (9.8 км), където е време да се отклоним наляво по черен път през ливадите, който се изкачва по близкото възвишение в северна посока.

В началото пътят е ясен, макар и затревен. На върха на хълма (т.07) отляво се включва подобен черен път, после започва спускане с лек наклон и в т.08 (11.0 км) пропускаме отбивка вдясно и следваме черния път наляво. На места наклонът е по-голям, има и леки коловози, но нищо твърде трудно като терен. Пътят криволичи покрай малки ниви, поляни с храстова растителност и рехави горички, като постепенно започва да става все по-трудно различим в тревата. В т.09 (12.3 км) пътят сякаш свършва при една горичка – това обаче е само привидно. Тук трябва да тръгнете първо надясно, а след 20-30 м наляво да намерите едва личащите коловози, които след малко навлизат в гората. Там пътят е обрасъл с високи цветя и треви, по повърхността има нападали клони, но въпреки тази дивотия има два достатъчно ясни коловоза, по които може да се кара. След остър завой надясно и още малко такъв терен, в т.10 (12.9 км) излизаме при един добре поддържан заслон на крушунската ловна дружина.

При заслона пътят отново става ясен и добре поддържан, като продължаваме по него наляво. Има тук-там коловози и по-стръмни наклони, но отново нищо твърде трудно или технично. В т.11 има разклон, на който сме по левия път; след малко в т.12 отново се събират. В т.13 (14.1 км) на една поляна отново има кръстовище – държим основния път, който се спуска наляво и след малко в т.14 излизаме по границата на една нива и продължаваме покрай нея в западна посока към с. Крушуна, което вече е близо. В т.15 стъпваме на асфалтова улица и след малко в т.02 сме наляво съм паркинга на Крушунските водопади, откъдето започна карането.

Изваждам пред скоби няколко снимки от Крушунските водопади. Както стана ясно, в GPS файла има отделна следа за разходката до тях, която е най-добре да направите както пеша, макар че ние бяхме с байковете.