Крушуна - Кърпачево – Крушуна (по пътеката)

Това е един кратък, но доста див и приключенски маршрут в Деветашкото плато, между селата Крушуна и Кърпачево, който е подходящ само за малък кръг хора, които търсят пътеките на всяка цена, дори когато е ясно, че не стават много за каране. Точно такава е маркираната от сдружение „Деветашко плато“ пътека между с. Кърпачево и с. Крушуна – леко дива, доста обрасла (поне през пролетта) и като цяло трудна за каране, но не защото е много стръмна или опасна (макар че има един участък, където пътеката минава над висок скален венец и там трябва да се внимава!), а защото е с променлив наклон (ту малко надолу, ту малко нагоре) и има някои сравнително равни секции, покрити с ръбати и спънати камъни, типични за карстовите райони. Започвам с това важно уточнение и натъртвам на него, за да няма разочаровани – в общия случай, за повечето хора, тази пътека няма да е особено приятна и не е препоръчителна! Фактът, че на нас карането по нея все пак ни хареса, въпреки бутането на някои места, провирането през избуяли треви и цветя и пренасянето през паднали дървета, показва единствено, че не сме съвсем наред и обичаме да се врем сред пущинаци, където не ни е мястото. Но тъй като това всъщност е единствената пътека в района (всичко друго са черни пътища), нямаше как да не я пробваме. Иначе пътеката е добре маркирана (с жълта маркировка), но въпреки това за целия маршрут е важно да следите внимателно GPS-а, защото лесно може да се объркате. Това е, което мога да кажа за спускането от Кърпачево към Крушуна, което всъщност не е само спускане.

Що се отнася до изкачването, то е по един черен път, който се ползва за спускане в основния маршрут „Крушуна – Кърпачево“. Ако сте го карали или поне ако сте чели описанието му, би трябвало да сте разбрали, че този път също е малко див и в средната част се ползва много рядко и е пообрасъл и труден за следване. Като терен обаче си е наред и е проходим, а също така е и разнообразен – редуват се по-стръмни и по-полегати участъци, има тук-там плитки коловози или камъни, а в горната част се минава и през пъстри ливади.

Както може да се очаква, щом става дума за Крушуна, струва си да разгледате Крушунските водопади – една от основните природни забележителности в региона и едно изключително красиво място. Затова и началната точка на маршрута е паркинга при входа към водопадите, а в GPS файла има отделна следа до тях. По този начин може да ги разгледате както преди, така и след карането. Достъпът до тях е с билет. Имайте предвид, че до същинските водопади може да стигнете само пеша, т.е. ако решите да се придвижите с байковете по приятните алеи през парка към тях, в крайна сметка пак ще трябва да ги оставите някъде преди самите водопади. Другият вариант е да заключите велосипедите си някъде в близост до касата/входа или върху/в колата.

Може да започнете карането и от центъра на Кърпачево. Тогава обаче първо ще направите спускането, а след това изкачването, което по принцип не е най-добрият вариант, особено в по-топли дни. Като цяло най-добрите сезони за каране в Деветашкото плато са пролетта и есента.

Този маршрут е проучен и описан със съдействието на Сдружение „Деветашко плато“. В техния уебсайт може да намерите идеи за настаняване и повече информация за района: https://www.devetakiplateau.org/.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Начална точка: с. Крушуна, паркинга при входа към Крушунските водопади; местоположение: https://maps.app.goo.gl/5FUk6vTqC2oCPhUk8
Дължина: 13.7 км
Изкачване: 380 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и времето, което ще отделите на Крушунските водопади)
Вода: 1 л; в Крушуна и Кърпачево има магазини и могат да се купят напитки.
Храна: за половин ден, в Крушуна има заведения за хранене и магазини; в Кърпачево има магазин.
Терен:
– асфалт – 4.0 км
– черни пътища – 5.7 км
– пътеки – 4.0 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ

Описание

От паркинга при входа на Крушунските водопади (т.01) караме по главната улица към селото (север). След 100 м в т.02 има кръстовище, на което завиваме вдясно по широка улица, която ни извежда от Крушуна в източна посока, преминавайки в черен път (т.03) покрай изоставени селскостопански постройки. По-нагоре пътят минава вдясно от една нива и в т.04 (1.6 км) се отделя вдясно от обработваемата площ. След още стотина метра има разклон (т.05), на който сме по основния път надясно, навлизайки в рехава гора. Малко по-нагоре в т.06 пътят се разделя и караме по десния, в т.07 отново се събират.

В т.08 (3.0 км) стигаме до един добре поддържан ловджийски заслон. Привидно пътят продължава направо покрай него, но това само ще ви вкара в беля. Точно преди заслона трябва да намерите занемарен черен път вдясно, който влиза в гората. Продължете по него. Макар че е доста обрасъл, пътят е проходим. В т.09 (3.6 км) се минава през поляна, където пътят сякаш се губи – търсете го първо надясно, а след 20-30 м наляво, като след малко следите от него започват отново да си личат в тревата и нагоре стават все по-ясни. Набирайки още височина, достигаме високата част на Деветашкото плато. В т.10 (4.9 км) има разклон – наляво е към една нива, а ние сме надясно към близкото възвишение. На върха му (т.11) отново има разклон – тук сме по левия път и след кратко спускаме излизаме на шосето между с. Горско Сливово и с. Кърпачево в т.12 (6.1 км).

Тръгнете надясно по асфалта (запад) в посока Кърпачево. След 2.5 км навлизаме в селото и следваме главната улица надясно до центъра му (т.13). Тук започваме спускането към Крушуна, като началото е по стръмната улица надясно веднага след кметството и бар „Варел“, който е в неговата сграда.

Улицата свършва в един дол (т.14, 9.4 км) и точно там е началото на туристическата пътека към Крушуна. Има информационна табела, а пътеката тръгва наляво от края на улицата, с леко изкачване, като в началото дори прилича повече на черен път, защото е сравнително широка. Маркирана е с жълта боя по дърветата, а също и с жълти дървени табелки, поставени на дървени крачета по откритите места. Въпреки добрата маркировка, растителността и теренът са такива, че пътеката не винаги е достатъчно ясна. Затова най-важното е да следите внимателно GPS-а. Редуват се поляни и ливади с влизания в гората, а също така има и кратки изкачвания насред преобладаващото спускане. С приближаването към Крушуна гората се сгъстява, на това място имаше и паднали дървета, през които се наложи да пренасяме велосипедите. В един момент пътеката минава точно над Крушунските водопади, които се чуват отвъд ръба. Тук тя тръгва наляво и подсича скалния венец – бъдете внимателни, защото макар да е достатъчно широка, вдясно има висок скален отвес, до който не е желателно да се доближавате!

В т.15 (13.3 км) пътеката свършва при стената на един микроязовир. Оттук продължете по черния път надясно, който преминава в асфалт и след 200 м в т.16 (при хотел „Катлея“) караме по асфалта наляво и завършваме на паркинга за водопадите.