За никой от хората, които вече са карали по невероятния маршрут от Сапарева баня през вр. Ташмандра до с. Овчарци, не е тайна, че в района има още поне няколко пътеки, които заслужават да бъдат проучени и карани. Явката свърши нещо в тази насока още през октомври 2012 г. – тогава ми се стори твърде късно да публикувам изпратената ми от него следа, а ето, че сега вече е ноември 2013 г. и аз още не съм го направил… срам голям, поради което моля автора и читателите ни за извинение! И тъй като тази година есента отново е хубава, дълга и слънчева, защо да не публикуваме един рилски маршрут като за последно тази година?
Картата е базирана върху BG Mountains . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Ако трябва да слагаме обозначение, едно Т3 ще лепне добре, тук-там има и някое Т2 и Т4 за вкус. А догоре от Зелени преслап си е Х. До Зелени преслап с кола или на самоход по асфалта са около 14 км от Сапарева баня.
Денивелация изкачване 600 м, дължина 2,5 км.
Денивелация спускане около: 1200 м, дължина 8.8 км.
Вода има при Зелени преслап и от каптажите покрай кошарата под върха.
Подходящ и за АМ-любители на скоростните спускания.
Като продължителност си е полудневен маршрут, подходящ и за по къс ден при добра метеорологична прогноза.
Като натоварване е по-скоро леко, като не забравяме, че до върха си е само бутане или носене. По-начинаещи АМ-карачи биха могли да срещнат трудности на две-три места, но като цяло ще се насладят на трасето.
GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack0046_Tashmandra_2.zip
Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.
Сгушили сме се до останките от стени на кошарата под връх Ташмандра. Вятърът все още не е достигнал сто километра в час. Ще пробваме нов за нас маршрут към Сапарева баня. През Черната скала. Знаете как да стигнете до връх Ташмандра, нали? От разклона на пътя към Пионерска завивате надясно по асфалта към Зелени преслап, а при станциите не тръгвате по пътчето към х. „Скакавица“, а се шмугвате покрай кантона и по маркирания със зелено летен път за вр. Кабул. Нагоре, нагоре по пътчето, после по пътечката, все през гората. Нали се сещате, на два километра след разклона на асфалта вече сте на края на гората. Спрете малко на завет, че ви чака открито било с пътечка през хвойна. Ако за някого има значение, все още не сме започнали да караме, бутаме си, но лекичко. От края на гората имаме още километър до кошарата в подножието на вр.Ташмандра. От асфалта ни делят близо 600 метра денивелация, минали в малко каране, повече бутане, тук–там носене , но основно в шеги и закачки. Закачките са понякога от хвойната.
Сега пред нас стои въпросът как ще преодолеем оставащите ни 8 километра до Сапарева баня, ей там 1200 метра по-надолу. Хитреем и не качваме близкия връх. Тръгваме на североизток по една все–по-добре личаща си пътека. Ако някой не знае къде е североизток, ще му кажа, че той е точно по направлението към бетонното кубче на водопроводната инсталация, ей там малко надолу и леко вляво. Карайки по пътеката, ще минем покрай няколко такива и ако сме закъсали за вода може да си налеем. Предполагам, че не е разрешен , но това е друг въпрос.
Та да се върнем на пътеката. Бърза, от страни хвойна, по средата някое прагче или камък. С други думи Рилска пътека. След точно един километър се добираме до гората. Пътеката става доста равна и от време на време скалисто технична, без да прекалява. От време на време някой клон ни подръпва. Както и другите пътечки в района, и тази търпи развитие. Преминава под формата на бърза моторджийска следа през поляни. Камъни и неравности почти няма. Въобще… скоростна пътека.
На 3.5 км от кошарата и 1725 м н.в. моторджийската диря завива рязко в дясно. Вляво по трудно забележима пътека бихме излезли на вр.Стария бор. Оттам също би трябвало да има добра и интересна пътека надолу, но пък не може да караме всичко едновременно, нали? Засега ще следваме главната пътека. Уф, уф, уф! Започва да става и интересно, тук-там някое коренче или улейче, широколистната гора влиза в схватка с иглолистната. Красотка! На около 5 километра от началото на спускането сцеплението буквално изчезва изпод гумите ви, за щастие не за дълго.
Постепенно започваме да преминаваме покрай поредица от улеи и начала на пътечки, водещи директно надолу. Пътеката ни е по-често гладка, мека и приятна, с променлив наклон. Вече се усеща, че идва краят на това приятно спускане. Остават ни само още два километра надолу по разнообразен терен.
Изскачаме на поляната в близост до каптажа над Сапарева баня. Аааа не, няма да завършим така! Шмугваме се между каптажа и гората. Хей, чакай, какво е това? Обиколната на Сапарева баня!
А така! Пътечката върви по ръба на гората , понякога се разделя на няколко нива, нагоре, надолу, наляво, надясно та до другия край Сапарева баня.
Е покарахме малко, но от сърце. Още една пътечка от рая за АМ-колоездача.
Снимки от карането по маршрута:
{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0046_pics{/gallery}
