Хитът в края на сезона!
Това е неизбежното определение за тази пътека, която от момента, в който бе открита от Явор Стоянов (Явката), скоропостижно бе „налазена“ от корояди, скакалци, храсталясници, криви спици и всякакви други знайни и незнайни елементи, населяващи родното МТБ пространство. Недоволни засега няма!
|
Снимка: Димитър Щуров
|
|
| Изходна точка: гр. Сапарева баня, паркинга в центъра. Дължина: 30.8 км Денивелация (изкачване): 1440 м Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, Т3, Т4) Физическо натоварване: високо, КФН=8 Продължителност: 4-5 часа (с по-бързо темпо), 5-8 часа (с почивки и бавно темпо) Вода: 2-3 л Храна: За цял ден. Терен: – асфалт – 17.6 км – черни пътища – 1.5 км – пътеки – 11.7 км GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack0035_Tashmandra.zip Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
Октомври по принцип е малко късен месец за високите части на Рила, а ние точно в края му се упътихме към вр. Ташмандра след добре проведена вербовка от страна на Щуров и след прочит на следното описание от Явката, което с негово позволение директно прикрепям и тук:
„Свежо октомврийско рилско утро над Сапарева баня. Докато леко закусвах и чаках семейството ми да се измъкне от палатката, пристигнаха Боби (borislav) и Любо(delpPierro). Набързо решихме да изкатерим асфалта до Зелени преслап на самоход, хем за загрявка, хем да облекчим логистиката на връщане. Бързо и неусетно по перфектния наклон дръпнахме километрите, профучахме покрай Паничище и спряхме за малко да се подкрепим и напълним вода при почивната станция на Зелени преслап.
След кратко объркване, при което поехме по пътя към Скакавица, се поправихме и навлязохме в неизвестната за нас територия.
От доста време ме чекнеше, а и не само мен, какво ли крият онези ридове, спускащи мощни корени от връх Кабул, та до Сапарева баня и околните села. Дали не са скучни черни пътища или пък безобразно храсталясване? Беше дошъл моментът да разберем. Още не знаех новия лаф на Боби: ”Рила вече ще я пиша само с пет главни букви!”. След това каране и аз щях да мисля така.
От станцията на Зелени преслап в самото начало на пътя към х.Скакавица се отделя вдясно покрай кантона леко прикрито пътче към връх Кабул, водещо се и летен вариант към хижа Отовица. Бързо се превърна в приятна пътека. За моя изненада маркировката беше повече от перфектна. Освен типичната лентова по дърветата, имаше и метални табелки. А пътечката също ме изненада приятно. Очаквах малко грубо хамалско носене нагоре, а то наклонът и теренът се оказаха перфектни за леко бутане. Само дето от време на време ми се искаше да обърна велосипеда и да я спусна надолу. Просто това е любимият ми тип пътечки.
Наклон, корени, завои, иглолистна покривка. За нула време дръпнахме 300 метра денивелация и излязохме от горския пояс. Чакаха ни още приятни изненади. Теренът до връх Каменната мандра (Ташмандра, 2166 м н.в.) можеше да е с непроходим клек, ама не беше. Оказа се пътека с ниска хвойна отстрани, която все пак ни принуди или да поносим няколко стотин метра, или да бутаме колелата изправени пред нас. Скоро обаче имахме възможност дори да покараме. При прогнозата за дъжд и смръщените, похлупени от облаци рилски първенци, извадихме късмет и с времето. Току преди върха се напъна да пръсне малко, но си реши, че за нас не си струва да хаби усилия. За сметка на това в продължение на поне два часа пред очите ни се беше разстлала дъга. Изнесохме колелата до вр. Ташмандра и се костюмирахме за нанадолно. Пътеката не беше особено стръмна в началото, но нямаше и много камъни, което предполагаше и по–висока скорост. Имаше съвсем леки стъпалца и пълна липса на така досадните туфи. Следваха и две кратки изкачвания при подсичането на връх Венеца.
За наша изненада там бяхме връхлетени от идващите от към Овчарци над 10 моториста. От тях разбрахме – до долу всичко е само по пътека. Пътеката постоянно променяше характера си. Гмурваше се в рядка гора, поднасяше ни камъни и прагове. От време на време някой клек се пресягаше да грабне случайно минаващ дерайльор. Следите от моторите не биха ни позволили да се объркаме. След 3.3 км спускане, на 1800 м н.в. излязохме на поляна с грамадна кошара. От долния край на поляната навлязохме сериозно в горския пояс с всички последствия от това.
Пътеката не изневери на себе си и продължи да се променя. Стана тесен серпентинест улей с множество преки пътеки, посипан обилно с едри камъни. На места педалите минаваха на милиметри от стените.
В един момент напрежението ни дойде нанагорно и рухнахме на една слънчева полянка в основата на каменна зидария за почивка и разсъбличане на подгизналите от пот дрехи. Както не усетихиме изкачването, така спускането се оказа доста натоварващо. Много малко бяха моментите, в които можехме да си позволим отпускане. А какво още ни чакаше…
Теренът продължи неусетно да се променя. Земната настилка бе подменена от пясъчна. И изведнъж от една скала се откри страхотна гледка. Целият дол на водопада Горица, над с. Овчарци. Каскада след каскада, учудващо пълноводен. Нямаше как да останем повечко да се наслаждаваме от панорамната тераса, чакаха ни нови предизвикателства. Камъните по пътеката като че ли понамаляха или по–скоро вече не ни правеха впечатление. Имаше възможност за избор на линии или по скоро на улеи на много места. На други места серпентините бяха толкова остри и тесни , че едвам ги взимахме. Темпото рязко нарасна, за разлика от сцеплението.
Излетяхме за миг по един кратък черен път и спряхме при първите къщи на село Овчарци. Уредите отчитаха 7.5 километра пътека и 1400 м денивелация. Следваха минералните басейни в Сапарева баня, да отпуснат схванатите мускули…“
Както казах, октомври е късен месец за високата Рила, какво остава пък за ноември. В началото на месеца горе имаше дори тънка снежна покривка. Но все пак, не мога да пазя тази пътека чак за догодина, трябваше да я споделя. Освен това, поне теоретично, ако времето през втората половина на ноември се задържи приятно, за добре екипирани и достатъчно силни в краката колоездачи дори тогава този маршрут ще е изпълним. Ако ли не, не пречи да кроите планове за догодина. Тъй като най-високата точка е под 2200 м, а почвата по пътеките не предразполага към много кал, предполагам, че още в началото на юни маршрутът ще е готов да приеме жадни за технични пътеки последователи.
Типично по рилски, пътеката е трудна, технична и е напълно възможно надолу да се уморите поне толкова, колкото и нагоре. Всъщност изкачването е сравнително лесно и умерено досадно по шосето от Сапарева баня до Паничище и хижа „Пионерска“. Малко преди тази хижа вдясно се отклонява тясно, стръмно пътче към м. Зелени преслап, където има и една почивна станция. Точно там се отклонява пътеката към вр. Кабул, по която продължава изкачването – този път с бутане. Когато излезете над горския пояс обаче, пътеката позволява и доста каране нагоре, макар че то в никакъв случай не е лесно. Любителите на технични изкачвания обаче ще ликуват още тук. Докато кретате към вр. Ташмандра, зад вас в широка панорама се подреждат върховете на Мальовишкия дял, образуващи брутално назъбена линия на хоризонта зад вас. За разлика от повечето рилски пътеки, тази от вр. Ташмандра започва леко и неангажиращо – тясна, но добре утъпкана тревица в началото, без много туфи и неравности, тук-там някоя по-стръмна или камениста секция. В този дух се продължава и след вр. Венеца, до който има отново едно кратко изкачване. Тук пътеката е в рохкава почва, движи се с много разклонения и забавни завои и така е до една високопланинска кошара, след което се влиза в гората и започва техничното каране. До долу ви очакват много камъни, прагове, серпентини, улеи, пясък и изобщо всички, което кара стомахът ни да се свива на моменти, а сърцето да тупка учестено.
Вода за последно има при Зелени преслап, оттам до върха и надолу ще ви трябват поне 1.5 л, а в летни дни по-скоро 2 л като минимум. В зависимост от това колко бързо можете да карате (нагоре и надолу), времето за преминаване на маршрута може да варира от половин до цял ден. Доколкото такива карания винаги предразполагат към повече почивки и спирания за снимки, вземете си храна като цял ден.
Началото е в центъра на гр.Сапарева баня, където има доста голям паркинг, засега безплатен.
Описание на маршрута
01 (0.00 км) – От паркинга следвайте GPS следата (макар че тя не минава по най-оптималните улици) или просто попитайте, за да ви упътят към шосето за Паничище. Очакват ви няколко дълги километра по асфалт, но поне гледките си ги бива.
02 (10.2 км) – Разклон, продължете нагоре и надясно по асфалтовия път към хижа „Пионерска“.
03 (14.2 км) – Отклонете се надясно и нагоре по стръмно, тясно пътче към м. Зелени преслап.
04 (15.0 км) – При станцията на Зелени преслап пътят се превръща в черен и продължава в посока на хижа „Скакавица“. Точно тук трябва да намерите скрит в гората тесен черен път / широка пътека със зелена туристическа маркировка към вр. Кабул. Тръгва вдясно точно при една малка изоставена къщурка в края на поляната (като се тръгне по черния път в посока хижа „Скакавица“). Началото е изключително стръмно, пътят сигурно е бил дърварски и вече не се ползва, така че е въпрос на време да се превърне в пътека.
05 (15.6 км) – Изоставяте пътя и започвате бутане по туристическата пътека вляво (зелена маркировка). В горския пояс е стръмно, но лесно проходимо с бутане. След това навлизате в хвойнови полета, където първо трябва да бутате/носите, но после карането също става възможно, поне за пора с повечко сила в краката, инат и опит.
06 (17.4 км) – Пътеката се разделя – и двата ръкава вършат работа, но ние избрахме заобиколния, който минава покрай изоставена високопланинска кошара, която е и добро място за кратка почивка.При кошарата трябва да обърнете посоката и да се завърнете на юг с леко изкачване към близката седловина.
07 (17.9 км) – Вече сте почти на премката, в малка долчинка, от която води началото си малко поточе. Според картата тук има кръстопът на няколко пътеки, но всъщност повечето от тях са невидими в тревата. Със сигурност има пътека вляво към вр. Кабул, която трябва да пропуснете, и пътека нагоре в самата долчинка, по която трябва да продължите към седловината между Кабул и Ташмандра.
08 (18.0 км) – Седловината се намира буквално 100-200 м по-нагоре. Тук вече по-ясно си личат пътеките наляво към вр. Кабул и надясно и нагоре към вр. Ташмандра – поемете към него. Тук също може да се кара.
09 (18.6 км) – Достигате най-високата точка на маршрута, вр. Ташмандра (2163 м н.в.). Оттук посоката е само една – напред (запад) и надолу. Пътеката се пада вляво от самия връх, но и направо през туфите може да карате.
10 (20.2 км) – Спускате се до седловината между вр. Ташмандра и вр. Венеца. Продължете направо и нагоре с кратко подсичане на Венеца. След това пътеката отново тръгва надолу. При 22.0 км има голяма високопланинско кошара – там пътеката свива вляво и влиза в гората.
11 (23.6 км) – Разклон – карайте по пътеката вляво. Очакват ви още много технични и трудни участъци. В долната част можете да видите раздвояване на пътеката, преки (сечащи) пътеки или отклонения – следвайте основната пътека.
12 (27.3 км) – Излизате над последните къщи на с. Овчарци. Продължете надолу към селото по черен път.
13 (27.7 км) – Т-образно кръстовище. Завийте надясно по улицата (черен път), след това завийте наляво и се спуснете до главната улица.
14 (28.2 км) – Главната улица е всъщност горния път, свързващ гр.Сапарева баня с Дупница през селата Овчарци, Ресилово и Самораново. Продължете надясно към Сапарева баня. Пътят е предимно равен или надолу. Достигате центъра на Сапарева баня при 30.8 км. При влизането към паркинга от тази посока има приятни стъпала – последна заигравка за деня. 🙂
Снимки от карането по маршрута, направени от Димитър Щуров и Любомир Ботушаров:
{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0035_pics{/gallery}
