Влахина и Малешевска планина

Тази GPS следа бе записана по време на едно чудесно каране из две от слабо посещаваните и почти непознати погранични планини – Влахина и Малешевска. Описание на нашите премеждия по техните баири можете да прочетете в едноименната статия, която е и „богато илюстрована“, както се казва. Тук пък ще намерите записки, които да ви помогнат, ако решите да повторите нашия маршрут.


Първоначалната ми идея бе да опиша карането по най-подробен начин в секция „маршрути“, но както ще прочетете в статията, към края на деня плановете ни рязко се объркаха заради отклонение от правилния път – оттам последва познатата схема с леко храсталясване, намиране на вярната пътека и спускане почти по тъмно. Заради това подробното описание пропадна и остана само GPS следата, която „поправих“ така, че да отразява правилния път.

Имайте предвид, че карането е трудно – и във физическо, и в техническо отношение. За пътеката, по която завършва спускането, са дадени два варианта, но никой от тях не е лесен. Ако не обичате технични и трудни терени, по-добре довършете спускането по черния път, който е даден като алтернативен вариант, или по някой от другите черни пътища в района (ако предпочитате да изследвате и експериментирате). В този случай техническата трудност би спаднала драстично и маршрутът би бил подходящ и за хора с минимални умения, стига да имат физическата издръжливост за подобно каране. Данните за дължината и денивелацията са достатъчно красноречиви – ще ги видите по-долу.

Посочената техническа трудност се отнася само за варианта със спускане по пътеката.

Изходна точка: гр. Симитли
Дължина: 60 км
Денивелация (изкачване): 2000 м
Продължителност: 10-12 ч (с по-бавно темпо и почивки).
Вода: 3 л, по пътя има 2-3 чешми, но не разчитайте само на тях.
Храна: За цял ден. По маршрута няма магазини и заведения за хранене.
Терен:
– асфалт – 16 км
– черни пътища – 40,5 км
– пътеки – 3,5 км

GPS следа за Garmin
GPS следа във формат gpx

Картата е базирана върху Topomaps.info
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.

За изходна точка избрахме гр. Симитли и по-специално центъра, където има и паркинг (засега безплатен). Дотам се стига след преминаване по моста над р. Струма и завой по улицата наляво. След 200-300 м би трябвало да познаете мястото. Точно тук трябва да нулирате километражите и да включите GPS-апаратите (ако не сте го направили вече, за да откриете началото на маршрута).

01 (0,0 км) – Застанете при изхода на паркинга с лице към главната улица и тръгнете надясно по нея (югозапад, по течението на р. Струма). Карайте по нея докато не подминете пазара, където през почивните дни гъмжи от народ и прилича на битак.

02 (0,8 км) – След пазара достигате уширение на пътя с кръстопът. Тук трябва да се отклоните нагоре по втората улица вдясно (първата е перпендикулярна на главната и не ви върши работа).

03 (1,3 км) – Излизате в горния край на града на Т-образно кръстовище. Продължете по асфалтирания път наляво. По него напускате окончателно Симитли и започвате да се изкачвате по гол склон в планината, минавайки покрай отделни къщи и махали, както и покрай градското сметище.

04 (4,0 км) – При една от поредните серпентини на пътя вляво се отделя друго пътче към една близка махала. Пропуснете го и продължете да се изкачвате, завой след завой.

05 (8,3 км) – Достигате малко село – доколкото успях да прочета на една табела с 2-3 липсващи букви, това беше Тросково. Продължете направо по асфалта, който за момент се спуска леко надолу и на едно място преминава в хубав черен път. Следвайте го. Пътят се изкачва плавно, с множество завои и равни участъци. На едно място се отклонява черен път вляво през поляната, вие карайте надясно към гората.

06 (17,6 км) – Надясно има разклон – черен път продължава към с. Брестово, има и табела. Всъщност става дума само за една от махалите на това село, но няма значение. Вие карайте направо и нагоре по основния черен път.

07 (18,7 км) – Достигате Коматинските скали (вдясно). Основният черен път продължава направо и се спуска към с. Брестово, което се вижда долу в долината. Вие трябва да продължите наляво по билото по малко неугледен черен път с коловози. След малко вляво от вас ще се появи и друг черен път, по-хубав, но не е нужно да слизате на него. Карайте по върха на билото.

08 (20,8 км) – След кратко спускане излизате на кръстопът с голям и хубав черен път, има и остатъци от асфалт. Продължете надясно по него.

09 (21,7 км) – Пътят се разделя. Продължете по стръмния път наляво и нагоре. По-нататък наклонът става по-лек.

10 (26,3 км) – Разклон. Основният път е левият – той се изкачва леко нагоре, а надясно и надолу се отклонява друг черен път.

11 (27,0 км) – Достигате изоставена гранична застава. След нея пътят се разделя на три. Левият се изкачва стръмно към склона, а десният подсича хоризонтално склона в гората. Вие продължете нагоре по средния път.

12 (27,5 км) – След две серпентини излизате на равен участък и пътят отново се разделя. Наляво и нагоре е стръмно, продължете направо по основния път, който влиза в красива широколистна гора, с минимален наклон нагоре.

13 (29,8 км) – Достигате границата на Република България. Покрай браздата има два черни пътя – един на българска територия и един на македонска. Надясно се вижда вр. Кайдийца. Продължете наляво, почти в обратна посока (изток), карайки по българския граничен път. Той следва билото – на места е по-стръмен, на други е с минимален наклон.

14 (32,4 км) – Вдясно от вас е Ильов връх (Джама). Ще го познаете  и по наличието на граничен камък. Продължете по билния граничен път, който оттук започва предимно да се спуска с лек наклон в посока юг.

15 (34,0 км) – Наляво по стръмния гол склон се отклонява черен път, който се спуска към друг, по-голям път. Оставете граничния път и се спуснете наляво (изток). След това продължете по големия черен път, на който излизате. 36,4

16 (36,4 км) – След няколко завоя в гората достигате разклон. Надясно е към някаква къща. Продължете наляво и надолу.

17 (37,1 км) – Пътят се разтроява. Двата основни ръкава продължават наляво и надясно, вие карайте по средния път направо и леко вляво.

18 (39,9 км) – Достигате подножието на междинен връх, на който има бяла техническа постройка, вероятно релейна станция. Основният път се изкачва към нея. Вие тръгнете по черен път, който се отклонява вдясно и подсича склона с наклон надолу. Той ще ви отведе до трафопост на голия склон под станцията, откъдето продължава да се спуска надолу по склона.

19 (40,4 км) – Тази точка е много важна. Тук трябва да продължите по черния път наляво, който подсича хоризонтално склона в гората. Посоката е север. (Пътят, който продължава надолу, вероятно води до Кресна).

20 (41,8 км) – Пътят завива надясно на 180 градуса. От завоя вляво продължава пряка пътека, подсичаща склона. Карайте по нея, за да си спестите малко изкачване.

21 (42,3 км) – Пътеката излиза отново на черния път. Стотина метра след това има кръстопът, та който трябва да завиете по черен път наляво, почти в обратна посока, подсичайки склона. Другият път (десният) води към Кресна.

22 (43,8 км) – Главният път продължава със завой наляво. Вие трябва да се отклоните по едва забележим затревен черен път, изкачващ се направо по хълма.

23 (44,6 км) – Надясно има пътека, която подсича хълма – карайте по нея. Хем е по-интересна, хем си спестявате 10-20 м денивелация. После тя отново се събира с пътя и продължава надолу към седловината между хълма и следващото възвишение.

24 (46,8 км) – Достигате подножието на междинен връх. Отляво идва черен път и продължава към върха. Карайте по него нагоре. Тази точка е важна, защото по черния път наляво можете да се спуснете в с. Крупник. Това е подходящ вариант за хора, които не обичат технични спускания, както и за тези, които нямат GPS, защото по-нататък навигацията става доста по-трудна.

25 (47,2 км) – Изкачвате се до върха и пътят се разделя. Карайте наляво.

26 (48,2 км)Много важна точка, защото точно тук се объркахме. Пътят се раздвоява и трябва да поемете наляво. До следващата точка не мога да ви кажа какво точно има, но би трябвало да е черен път и спускане по гол тревист склон.

27 (49,2 км) – След спускане по гол склон достигате пътеката, която продължава направо (от вашата гл.т.). След малко тя влиза в гората и започва големият кеф.
Ако не обичате технични терени, тук е второто възможно място да завиете наляво, за да слезете по черен път в Крупник. Отбелязан е в GPS следата като „dirtroad“, но в началото е по-скоро пътека, тъй като не е ползван от много време.

28 (50,5 км) – Достигата някаква самотна кошара насред гората. Пътеката сякаш изчезва. Всъщност трябва да заобиколите кошарата отдясно и да намерите пътеката наляво. Тя се спуска на серпентини по склона.

29 (51,5 км) – Серпентините приключват. Пътеката се разделя на две. Ние минахме по лявата част, която прилича на просека и е право надолу по склона. Почти няма завои, но се движите по стените на нещо като голям улей. Стръмно е и хлъзгаво заради песъчливата почва и търкалящите се камъни. Другата пътека (дясната) също е в подобен стил и е отбелязана в следата като „trail_2“.

30 (52,5 км) – Двете пътеки се събират над селото, завивате наляво и излизате на черен път. По него надясно и влизате в селото. Оттук нататък с питане или с помощта на GPS-а стигате до главната улица, оттам до пътя за Симитли и се прибирате до началната точка на маршрута.