Ястребец – Ситняково – Боровец

Новосъздаденият байкпарк в Боровец привлече вниманието не само на спускачите в България. Удобният достъп до лифтовете в курорта открива  и някои по-диви високопланински пътеки, които са лесно достъпни и доста приятни за каране. Описаната тук е точно такава и гарантирам, че ще се хареса на всеки любител на техничното каране.

Изходна точка: вр.Ястребец, горна станция на кабинковия лифт
Дължина: 17,2 км
Денивелация (изкачване): 250 м
Денивелация (спускане): 1250 м
Продължителност: 3-4 ч (с по-бавно темпо и почивки).
Вода: 1-2 л, по пътя има 2-3 чешми, но не разчитайте само на тях.
Храна: Може да вземете само сандвич или енергийна вафла, тъй като карането е кратко, а и в района на Ястребец и в хижа „Мусала“ се предлага храна.
Терен:
– асфалт – 1,8 км
– черни пътища – 6,3 км
– пътеки – 9,1 км
GPS следа във формат gpx

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.

Първо, няколко бързи бележки за този маршрут:
– Използването на GPS апарат за навигация по него е силно препоръчително, тъй като на места пътеката минава през гъст клек и макар да е маркирана и ясна като цяло, има 1-2 точки, в които е възможно да се зачудите накъде точно продължава.
– Споменатият клек в някои участъци влошава значително проходимостта – бъдете готови да се провирате в тесен растителен коридор или да носите велосипедите на ръце над главата си. Звучи като чист мазохизъм, но останалата част от пътеката, а тя е по-голямата, определено оправдава тези не толкова приятни моменти в шубраците.

Ако не е станало ясно дотук, пътеката е уникална! В началото започва по типичен високопланински терен, подсичайки склона, с изобилие от камъни, разхвърляни безразборно по повърхността. Повечето от тях са стабилни, което позволява следването на избраната линия, независимо от трудността й. Кара се между ниски клекове и на повечето места в горната част пътеката е достатъчно широка, така че няма да се закачате в клоните. Все пак внимавайте, защото понякога и това ще се случва, а с малко повече скорост тези съприкосновения са си направо опасни.

След първите няколкостотин метра за момент навлизате плътно в клека и трябва да внимавате за пътеката. След това тя отново се разширява и преминава по няколко каменни „тераси“, след което продължава в коридор между клековете, постепенно вкопавайки се в земята. Тук камъните отстъпват в процентно отношение на почвата, но продължават да присъстват на точните места и с подходяща честота, за да поддържат техничността на спускането. В допълнение към тях има и множество прагове, както и корени тук-там.

През цялото време наклонът надолу не е много стръмен, което позволява безопасно поддържане на сравнително висока скорост и по-лесно преодоляване дори на големи препятствия, тъй като не се налага да се изтегляте твърде много назад – кара се с приятно отпусната стойка, видимостта е добра, а намаляването и спирането не са проблем.

В подобен стил пътеката достига  поляна, където се разклонява към Ситняково  (направо и леко вляво, зелена маркировка) или към хижа „Чакър войвода“ (вдясно, синя маркировка). Вторият вариант е в по-добро състояние от гл.т. на проходимост, но по него ви остава още малко спускане по пътека и след това остава прибирането по черен път. Затова ние избрахме по-трудния, но и по-интересен вариант към Ситняково и оттам дори продължихме по една свързваща пътека към ски-пътя покрай Мусаленска река, за да увеличим максимално процента на пътеките в маршрута. След споменатия разклон ви очакват няколкостотин метра провиране през клек, но аз лично съм се натъквал и на по-трудни участъци, така че този не ми се видя като болка за умиране. На много места дори може да се кара, макар и съвсем бавно, закачайки с кормило или глава клоните около вас.

След това изпитание пътеката навлиза в горския пояс и става по-гладка и бърза, но внимавайте за паднали дървета. Така достигате до разклона, където маршрутът продължава към Мусаленска река – тази пътека първо се спуска, а след това се изкачва, като за жалост и тук ще срещнете паднали дървета, т.е. има нужда от прочистване. Като се има предвид, че тя попада в рамките на байкпарка, състоянието й в бъдеще вероятно ще се подобри.

Последните километри спускане са по черния път (ски-пътя), следващ Мусаленска река.

До изходната точка е най-лесно да стигнете с кабинковия лифт, но ако имате излишна енергия, нищо не ви пречи да се изкачите на самоход от Боровец по ски-пътя до подножието на Маркуджиците и оттам отново по черен път до вр. Ястребец (горната станция на лифта). Между нея и хижа „Мусала“ има 4 км равен черен път, а след това до началото на спускането се бута по високопланинска пътека – разстоянието и денивелацията са малки, така че няма нищо страшно. Ако се използва лифт, маршрутът е подходящ дори за хора с по-тежки фрийрайд велосипеди, тъй като педалирането е минимално.

Крайната точка на маршрута е един от малкото безплатни паркинги в Боровец, където можете да оставите колата си (намира се на 5 минути пеша от лифта).

01 (0,0 км) – Застанете до терасата с изглед към вр. Мусала, намираща се при горната станция на кабинковия лифт. Спуснете се надолу по черния път и продължете направо в посока хижа „Мусала“, която се вижда напред. Кара се по черен път, който подсича склона, пресичайки пистите „Маркуджиците“. Хижата и Ястребец са на едно ниво, има леки изкачвания и спускания по пътя, но като цяло е равен.

02 (3,7 км) – Достигате хижа „Мусала“ – чудесно място за кратка почивка. До хижата има езеро – трябва да тръгнете по пътеката, която е от лявата му страна, като го гледате с гръб към хижата. След стотина метра внимавайте, защото пътеката се разделя – вие трябва да продължите по лявата, която е със зелена маркировка и колове. Надясно с червена маркировка и колове е зимната пътека за вр. Мусала. Пресичате Мусаленска река и започвате да се изкачвате по склона – пътеката го подсича, набирайки плавно височина. Почти никъде не може да се кара, тъй като теренът е доста пресечен, но бутането не е проблем. На 1-2 места се минава за кратко през клекове и е най-удобно колелото да се пренесе над главата.

03 (5,5 км) – Достигате най-високата точка на маршрута в подножието на вр. Дено. Оттук пътеката започва да се спуска. Свалете седалките (ако го правите) и сложете защитната екипировка, защото ви очаква една много технична пътека.

04 (6,7 км) – Достигате кръстопът в клека. Надясно е към ез. Саръгьол. Вашата пътека продължава направо и леко вляво, но точно тук е малко трудна за намиране. Единият вариант е да тръгнете по коридора вляво, но ние минахме първо направо и надясно и после наляво. Това е едно от местата, където GPS апаратът ще ви е необходим, за да навигирате по маршрута. В противен случай оставете колелата и се разходете пеша, за да намерите правилната пролука в клека. Припомням, маркировката е в зелен цвят.

05 (8,8 км) – Излизате на поляна – тази местност се нарича Сладката вода. Разклонът за хижа „Чакър Войвода“ е надясно. Ако желаете да избегнете трудно проходимия участък с клека, продължете натам. Нашият маршрут залага на повече каране по пътеки, затова продължава направо и леко вляво. Влиза се в клека и в продължение на няколкостотин метра се кара/бута в тесен коридор през него. След това пътеката навлиза в горския пояс и се отваря, внимавайте за паднали дървета.

06 (11,5 км) – Кръстопът. Надясно е път/пътека към хижа „Чакър войвода“, по-точно към Кайзеровия път. Направо е пътека към Ситняково (ще ви изведе в района на байкпарка). Наляво е маркирана пътека към Ястребец, т.е. към ски-пътя покрай Мусаленска река. Има и червена веломаркировка на байкпарка. Именно по тази пътека продължава маршрутът. В по-голямата си част наклонът е надолу, но има паднали дървета, така че внимавайте.

07 (12,8 км) – След кратко, но достатъчно стръмно изкачване и пресичане на Мусаленска река, излизате на ски-пътя между Боровец и Ястребец. Продължете по него надолу.

08 (13,8 км) – След 1 км скоростно спускане, при един остър завой наляво, може да се отклоните по успореден път от дясната страна на реката. Малко по-надолу той се съединява отново с широкия ски-път. По него излизате на шосето между Боровец и с. Бели Искър – продължете надясно и надолу към курорта.

09 (17,2 км) – Достигате паркинга до дървената черква.

И накрая нещо много важно: Ако правилно тълкувам разпоредбите в Плана за управление на Национален парк „Рила“, за съжаление излиза, че във всички райони на височина над 2000 м е забранено карането на велосипеди, освен ако няма обозначени за целта пътеки/трасета. Това означава, че карането по този маршрут, както и по останалите високопланински пътеки в Рила, може да ви навлече глоба. Колкото и абсурдна да ми изглежда тази забрана лично на мен, длъжен съм да ви предупредя за нея и изцяло Ваша отговорност е да прецените дали искате да нарушите забраната с риск да си понесете последиците от това.


Ето и няколко снимки, онагледяващи карането по маршрута (за съжаление случихме мъглив ден, така че не се вижда нищо друго, освен пътеката):

{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0013_pics{/gallery}