Бакьово – Огоя

Това е един маршрут, който от много години исках да направя, още от момента, когато за пръв път зърнах една стръмна, виеща се със серпентини пътека, слизаща по отсечено билно ребро към с. Бакьово, точно преди самото село. Тези от вас, които вече са карали в красивия и необятен откъм маршрути триъгълник Батулия – Огоя – Ябланица, вероятно са виждали тази пътека, минавайки по асфалта над с. Бакьово. От пръв поглед си личи, че тя се спуска от една махала, която също се вижда, но още преди време си направих труда да я проследя чрез сателитните снимки и да видя, че пътеката започва още от билото, по което пък има черен път, свързващ Батулия и Огоя. Така че желанието да пробвам тази пътека бързо бе превърнато в конкретен план, но изпълнението на този план се забави поне 1-2 години.

Спомням си, че веднъж бях включил пътеката в едно голямо каране из района, но времето не ни стигна да я достигнем и се наложи да се завърнем от Огоя до Бакьово по асфалта. Само двама от компанията се пробваха тогава и я спуснаха с последните слънчеви лъчи. Освен това знаех, че тази пътека вероятно е доста дива и не за всеки, така че тя не бе сред приоритетите ми за описване като маршрут.

И ето че през месец ноември 2014 г., чудейки се къде да тествам един нов велосипед и зажаднял за есенните цветове на старопланинските гънки и ридове, веднага се сетих за района на Батулия и Огоя и за да не повтарям вече карани пътеки, го ударих на изследователство, повличайки с мен още четирима другари. Освен споменатата пътека, заровихме се и в един склон между Огоя и пътя за с. Буковец, където също се опитвах да зърна пътека от няколко години, но в крайна сметка проверката ни установи, че такава няма… но пък има черен път, нелош, а и самата махала, през която минава, е самотна и разположена на много красиво място.

Изобщо, в този маршрут водещото не е карането, няма какво да ви лъжа. Главното, което ще намерите, е красотата и усещането за уединение, спокойствие, дивота.  Както казах, дива е и основната пътека, но все пак достатъчно ясна. Тя е доста стръмна и права, така че ще ви трябват добри спирачки и средни умения в спускането, за да изпитате удоволствие. Имайте предвид, че почти навсякъде видимостта към терена под гумите ни е лоша- скриват я или шума от дърветата, или треви, така че не се увличайте много със скоростта. Има обаче и 1-2 участъка, където можете буквално да литнете с 40-50 км/ч между дърветата, което мощно покачва нивото на адреналина.

Като обобщение: маршрутът е средно-дълъг, заедно с придвижването до началната точка (на 45 км от София) уплътнява добре един кратък есенен или пролетен ден, или половин летен. Черните пътища нагоре са предимно с умерен наклон, но на места ни задъхват сериозно. Кал се среща, но в умерени количества, плюс 2-3 големи локви, които изискват заобикаляне през гората или риск от нагазване. Нивото на техническа трудност е средно, но фактът, че пътеката рядко се ползва, малко увеличава трудността ѝ и рисковете при бързо каране. Подходящ е за тези, които винаги търсят нещо ново и не обичат да повтарят пътеки, а ги влече този наистина прекрасен и уединен район.

Началната точка е с. Бакьово и по-специално паркчето около някакъв паметник (май партизански) над самото село. Идвайки с автомобил, следваме пътя от Батулия нагоре по реката, подминаваме отбивката за с. Бакьово и продължаваме да се изкачваме над него. След няколко завоя и няколкостотин метра, от лявата страна ще видим монумент с пейки и място за паркиране около него – там оставяме колите и яхваме велосипедите. Вариант за достигане до Бакьово е и с ЖП транспорт до с. Реброво, оттам обаче ще трябва да повъртим няколко км по асфалт.

Обновяване от EmZo, 27.11.2017 г.
За съжаление пътеката (основната по реброто към Бакьово) е вече в лошо състояние. В горната част, където черния път преминава в пътека, има доста голям участък с много паднали дървета, които доволно трябва да се заобикалят и да се провираш отгоре и отдолу. В долната част също има, макар и по-малко.


View Larger Map


Картата е базирана върху BG Mountains . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Бакьово, паркчето при паметника над селото
Дължина: 32.7 км
Изкачване: 930 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3)
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 2-3 часа с по-бързо темпо, 5-6 часа с по-бавно темпо и/или почивки.
Вода: 2 л, в Огоя трябва да има чешма, но след това не видях никъде.
Храна: За половин ден или цял ден в зависимост от темпото.
Терен:
– асфалт – 11.4 км
– черни пътища – 18.8 км
– пътеки – 2.5 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2014_bakyovo-ogoya.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin

Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2014_bakyovo-ogoya.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/bakyovo-ogoya-2014


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

001 (0.0 км) – Началото е от паметника над с. Бакьово. Продължаваме по асфалта нагоре по долината на Батулийска река към с. Огоя и с. Ябланица. Наклонът е минимален, кара се бързо, обикновено е усойно и хладно.

002 (4.8 км) – Достигаме разклон, караме наляво по асфалт към с. Огоя.

003 (8.2 км) – Достигаме с. Огоя, на Т-образното кръстовище в центъра поемаме наляво и нагоре.

004 (8.6 км) – В края на селото асфалтът преминава в черен път, пропускаме едно отклонение надясно и нагоре към високата махала и следваме левия път със завой през малка рекичка. Следва изкачване със серпентини по склона, който е на запад от Огоя.

005 (10.9 км) – Вляво има два черни пътя, пропускаме ги и караме надясно и нагоре.

006 (11.5 км) – Излизаме на равна поляна, където има черен път вляво. Запомняме го добре, тъй като ще ни трябва по-късно. Мястото е чудесно и за кратка почивка, тъй като има панорами в две посоки. След това продължаваме по основния път вдясно, като имаме избор или да се качим право по стръмния, пряк път нагоре, или да заобиколим по ляв ръкав с по-лек наклон (следата е оттам, но го има и другия път, защото после по него се спускаме).

007 (12.7 км) – Излизаме на малка седловина между Огоя и с. Буковец. Има кръстопът, на който поемаме по черен път вляво, с лек наклон надолу. Подминаваме 1-2 къщи под нас, към които има пътека.

008 (13.9 км) – Преди един десен завой, започваме стръмно спускане наляво по едва забележим черен път през поляните. След първия десен завой внимаваме, защото ни чака стръмен и изровен участък. По-нататък пътят е хубав, като прави ляв завой и се спуска към сгушена в дола махала.

009  (14.7 км) – Според GPS картата в тази точка има пътека или черен път надясно, но аз не си спомням такова нещо. Може да сме го пропуснали в бързината при спускане. Ако го забележите, пропуснете го, или пък го пробвайте. 🙂

010 (15.0 км) – Дотигаме махалата, състояща се от няколко къщи. Преди най-ниската точка в дола завиваме рязко вдясно към първата група изоставени къщи по широка пътека, която някога е била път. Продължаваме между къщите къде по тези остатъци от пътека и път, къде направо през поляните и дворовете. След къщите ни очаква рязък завой вдясно и по пътека пресичаме дерето на поток, за да слезем към по-нискостоящите къщи на махалата. Оттам вече сме по ясен черен път, спускащ се в дерето на малка река.

011 (16.1 км) – Излизаме на широк и хубав черен път от Батулия към с. Буковец (описан е в други маршрути на МТБ-БГ). Продължаваме надясно и нагоре по него, следваме само главния път.

012 (19.0 км) – При една лява серпентина в долината на вливащ се в Буковска река приток, се отделяме по черен път вдясно и пак рязко вдясно, като започваме по-стръмно изкачване в обратна посока (юг). Следваме основния път и по него достигаме отново т.008 (20.5 км), където продължаваме към познатата седловина в т.007 (21.7 км). Там продължаваме да се връщаме по пътя, който изкачихме от Огоя (този път можем да се спуснем по прекия, стръмен ръкав).

006 (22.5 км) – Ако сме внимавали при изкачването, в тази точка спираме за момент и поемаме по черния път вдясно, който следва билото между Огоя и Батулия. Като всеки билен път, и този редува изкачвания и спускания, като по някакъв необясним начин изкачванията винаги са повече и по-стръмни.

013 (23.5 км) – Разклон, следваме десния път.

014 (24.2 км) – Разклон, този път сме наляво по основния път.

015 (26.1 км) – Разклон, следваме десния път (основен) по билото.

016 (26.9 км) – Това е най-важната точка в маршрута. Тук се отклонява пътеката. Вляво има скован заслон. Покрай него тръгва занемарен черен път, който скоро се превръща в пътека. Това е, което ни трябва. Пътеката се провира в началото през бодливи храсти и после продължава право надолу по ръба на реброто, спускащо се към Бакьово. Влиза в широколистна гора, където е под формата на улей с шума, отново излиза на поляни, после влиза в борови горички, където става много бърза, излиза при една махала и все в този дух ни отвежда до Бакьово, където слизаме при първите къщи ниско в реката с 2-3 серпентини.

017 (29.2 км) – За да пресечем реката, караме няколкостотин метра по черния път покрай нея, надолу по течението (запад), докато достигнем мост. След него се изкачваме към асфалтовия път за Батулия.

018 (29.7 км) – Поемаме наляво по асфалта, за да се върнем към Бакьово и колите, ако сме с такъв превоз. (Ако сме с влака, караме надясно и надолу към Батулия.)

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>