Както личи и от името, този маршрут има общи елементи с „Брацигово-Жребичко 1“, но е и доста различен, защото се изкачва по-високо (до билото на рида над двете населни места) и включва допълнителна пътека, която не е никак лоша, макар да е трудно забележима на места. Затова е силно препоръчително за това каране да сте оборудвани с GPS навигация.
Началото на двата маршрута е еднакво – по асфалта в посока с. Равногор, след петия километър по черен път с променлив наклон, само че тук не се спускаме по него към Жребичко, а хващаме друг път нагоре към билото, за да достигнем подножието на вр. Кулата, където ни очаква пътеката към Жребичко. Откриването и следването ѝ на места е малко трудно, но иначе е забавна и разнообразна, без да е много трудна. По нея излизаме над селото, което позволява при спускането през него да разгледаме някои от старите къщи и черквата. Финалната част от Жребичко към Брацигово отново съвпада с тази от първия маршрут, т.е. леко и приятно спускане по комбинация от черен път и пътеки.
Началото е от централния градски площад (https://goo.gl/maps/at2g5PTtnAk5nd7A7 ), в близост до който има удобен паркинг (https://goo.gl/maps/3sB36MZFz6SACSow8 ).
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Изходна точка: гр. Брацигово, централен площад
Дължина: 29.1 км
Изкачване: 1000 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=6)
Продължителност: 3-6 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2-3 л, по маршрута има чешми, но някои от тях не работят постоянно.
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 7.6 км
– черни пътища – 15.3 км
– пътеки – 6.2 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Описание:
01 (0.00 км) От площада поемаме по главната улица в южна посока и следваме табелите за с. Равногор и с. Розово. Напускаме града и започваме изкачване по асфалтовия път. При разклона за с. Розово (т.04, 3.8 км) държим левия път към Равногор. В т.05 (5.5 км) се отклоняваме наляво по черен път с трошено-каменна настилка. Караме още няколко километра по него, като се редуват изкачвания и спускания, но преобладават изкачванията. Следваме само главния път, като пропускаме няколко отбивки – в т.06 и 07 държим ляво, в т.08 сме надясно, а в т.09 направо. Около 9.2 км достигаме навес/заслон вдясно от пътя, след което излизаме на красиви поляни, които от лявата страна са заградени. Пропускаме черен път вдясно (т.10, 9.5 км) и продължаваме по основния път покрай заградения парцел.
В т.11 (10.4 км) поемаме по черен път надясно, за да се изкачим до билото. Следваме само основния път, като при следващите три разклона сме все наляво – в т.12 (11.3 км), т.13 (11.9 км) и т.14 (12.8 км). След още 1 км излизаме на билото в т.15, където отдясно идва туристическа пътека с жълта маркировка, има и заслон. Продължаваме все направо по черния път, следвайки билото, като пропускаме няколко други пътя (дърварски) наляво – в т.16, 17 и 18.
Точка 19 (15.2 км) е важна, защото тук вляво започва пътеката, по която ще се спуснем. Първоначално тя върви успоредно на черния път, даже след 400 м в т.20 е добре да се върнем отново на него, защото точно в тази част пътеката е с доста нападали клони и шума. В т.21 (15.7 км) черният път с жълта маркировка завива надясно, а ние продължаваме направо по нещо средно между път и пътека с червена маркировка. В следващите две точки – 22 и 23, около 16.0 км от началото, маршрутът е най-неясен. Според картите вляво има пътека с червена маркировка, но на терен не успяхме да я открием. Направо продължават поне две пътеки, като едната се изкачва леко вдясно към някакво възвишение, а другата върви направо, подсичайки връхчето. Именно нея трябва да уцелите – веднъж като стъпите на нея, нататък вече е ясна, макар и покрита с шума. Не е маркирана. На места има форма на улей, но сравнително лек за каране. След 1 км излизаме от гората и се озоваваме на поляна под красиви скали. Тук пътеката не е много ясна, но продължава в подножието на скалите и по поляната от другата им страна, където се разделя – ние поехме по лявата. Оттук надолу пътеката на много места е неясна, поради това, че всъщност на много места се разделя на различни ръкави, а и теренът е доста „камуфлажен“ – на места е с избуяла трева, на други се кара по скали или песъчливи пасажи. Във всички случаи посоката е общо взето право надолу с леки завои тук-там. В края, някъде около т.24 (18.9 км) излизаме на черния път между Жребичко и параклиса „Св. Пророк Илия“. Поемаме наляво по черния път и скоро достигаме първите къщи и улици на селото (т.25), като се спускаме наляво по улица от бетонени траверси, минаваме покрай черквата и излизаме на мегдана в т.28 (19.7 км).
Тук е удобно място за почивка, хапване, зареждане с вода. След това поемаме по улицата в южна посока (срещу чешмата), спускаме се покрай изоставеното учлище и в т.29 достигаме ферма и завиваме надясно към нея, като малко преди основната постройка (т.30) трябва да търсите едва забележим път надясно, като е възможно да е преграден с електропастир или сезал. Ако има човек във фермата, питайте го и той ще ви упъти към м. Блатата и Брацигово. Щом напуснете пределите на фермата, пътят става по-ясен и започва да се спуска, заобикаляйки и подсичайки склона. Карайте с повишено внимание, тъй като на няколко места пътят може да е преграден с въже или електропастир. Първото място е близо до фермата, следващите са по-близо до Брацигово.
Пътят е с хубава почва, дори и след дъжд, като само в деретата има кал. Като цяло наклонът е надолу, но има и няколко кратки и леки изкачвания. Още след първото дере пътят е прекъснат от свлачище, което в тази част го е превърнало в пътека. Редуват се гора и пасища, като в откритите части човек може да се наслади на приятни панорами. Спускането не е никак трудно, но не е и скучно. В т.31 пътят се раздвоява, като левият е малко по-добър. В т.32 (24.1 км) отляво идва друг път и продължаваме направо, след което пътят прави десен завой и с кратко изкачване излизаме на широк и равен черен път (т.33, 25.0 км) , построен за обслужване на „блатата“ – двата микроязовира над Брацигово.
Продължаваме по „белия“ чакълиран път направо (север), минавайки покрай по-малкия язовир Бурово блато (Брацигово). В края му (т.35, 25.8 км) наляво започва пътеката, по която трябва да се спуснем към града. Първо караме буквално под стената на язовира и към края ѝ в т.37 пътеката завива рязко вдясно и се шмугва в храстите. Въпреки че в тази част е леко обрасла, пътеката се ползва редовно и надолу става по-широка. Като цяло държим ляво, включвайки се към други пътеки, идващи отдясно – в т.38 и т.39. В края си пътеката излиза при една кошара над последните къщи (т.40) – заобикаляме я отляво (от горната страна) и достигаме крайната улица. Спускането до центъра може да стане по най-различни комбинации от улици, така че не е задължително да следвате GPS-а.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
