Три кратки маршрута край Атолука

Атолука е малък курорт (летовище) в Западните Родопи, в близост до с. Равногор и в рамките на община Брацигово. Състои се основно от вили, бунгала и къщи за гости. Разположено е сред типичен родопски пейзаж – над него се издигат гористи върхове, а под тях са се ширнали тучни ливади. В околността има доста забележителности, а според картите не липсват и туристически маршрути. При проучвателните ми карания там през юни 2020 г. обаче се оказа, че много от черните пътища и пътеки са обрасли и занемарени до степен на непроходимост. Въпреки това успях да сглобя три кратки маршрута, които могат да направят почивката ви в летовище Атолука още по-приятна и интересна. 


Атолука 1 (за деца и начинаещи)

Това е един съвсем кратък кръгов маршрут в летовище Атолука, по максимално лек терен, разработен специално за деца и начинаещи планински колоездачи без никаква сериозна подготовка.

Първата част е спускане по полегат и почти гладък черен път, след което се изкачваме обратно по асфалтовия път към летовището, който в тази си част на практика е по-стръмен от спускането.

Ако ви се струва прекалено кратък, може да го комбинирате с маршрута „Бекови скали“, който е съвсем малко по-труден като терен, но повече от два пъти по-дълъг.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: летовище Атолука
Дължина: 2.7 км
Изкачване: 90 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=3)
Продължителност: под 1 час
Вода: 0.5 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 1.3 км
– черни пътища – 1.4 км

Описание:

От центъра на Атолука поемаме по улицата нагоре в южна посока и след 80 м на разклона в т.02 продължаваме по левия път, който върви съвсем равен между вили и бунгала. Постепенно напускаме пределите на курорта, пътят леко се стеснява, но си остава все така предимно гладък и с малък наклон. Чак при една лява серпентина за момент става малко по-труден, но това на практика е краят му, защото в т.03 (1.5 км) излизаме на стар асфалтов път и по него наляво се включваме в основния път за Атолука (т.04) и по него наляво и нагоре се изкачваме обратно към центъра на летовището.


Реклама

Атолука 2 (за приключенци)

Признавам, че заглавието може би е пресилено за маршрут с дължина под  7 км, но с него искам да наблегна на факта, че към момента на описването му карането по този маршрут е „на ръба на храсталясването“. В същото време не е трудно нито в техническо отношение, нито като натоварване – просто половината от спускането се случва по едва забележими, изчезващи пътеки. В този смисъл ползването на GPS навигация е почти задължително, както и приключенската настройка.

Маршрутът може да се разглежда като удължен вариант на „Атолука 1“. Всъщност точно така го и открихме, защото просто решихме да видим накъде и как продължава един черен път, който според картата свършваше в нищото. Е, свърши, но имаше продължение под формата на рядко ползвана пътека сред млади иглолистни дръвчета, която след това продължи едва забележимо през през едни ливади с буйна растителност, състояща се от треви и цветя. След като достигнем пътя от Равногор към Атолука, се изкачваме по него обратно до летовището.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: летовище Атолука
Дължина: 6.7 км
Изкачване: 150 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3, F)
Физическо натоварване: ниско (КФН=3)
Продължителност: 1 час
Вода: 0.5 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 3.2 км
– черни пътища – 2.2 км
– пътеки – 1.3 км

Описание:

От центъра на Атолука (т.01) поемаме по улицата нагоре в южна посока и след 80 м на разклона в т.02 продължаваме по левия път, който върви съвсем равен между вили и бунгала. Постепенно напускаме пределите на курорта, пътят леко се стеснява, но си остава все така предимно гладък и с малък наклон. След  една лява серпентина в т.03 (1.5 км) излизаме на стар асфалтов път, по който продължаваме надясно. След стотина метра асфалтът свършва и пътят става черен, като ни отвежда до приятен навес с пейки и маси (т.04). Продължаваме по черния път и след още 50 м той свършва на една поляна. Напред и надолу обаче продължава слабо забележима пътека в тревата, която следва долчинката на един поток. В т.05 (2.1 км) пътеката сякаш свършва, но всъщност трябва да се спуснем малко по-стръмно наляво към потока и да преминем от другата му страна, където продължаваме надясно, успоредно на него. Излизаме на обширни поляни, типично родопски, и следваме съвсем слабо очертана пътека през тях в посока с. Равногор (изток). Постепенно доближаваме асфалтовия път, като в т.06 (3.1 км) първо се включваме в хубав, широк черен път, идващ отдясно, а след 300 м той на свой ред се включва в асфалтовия път (т.07). Наблизо, при един остър завой на шосето, има място за отдих със знаме и хубава панорама (т.08, 3.4 км), така че отскачаме дотам, правим кратка почивка, след което се изкачваме обратно до Атолука по асфалтовия път.


Атолука – Гарванова скала

Гарвановата скала е интересна най-вече с панорамата, която се открива в посока Брацигово и Горнотракийската низина. Точно под скалата се намира летовището Розовски вриз, под него се вижда с. Розово, а още по-нататък град Брацигово, отвъд който планината свършва и започва низината. При скалите е изграден и малък параклис – казва се „Св. Стефан“.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: летовище Атолука
Дължина: 6.5 км
Изкачване: 240 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 1-2 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 0.5-1 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 1.4 км
– черни пътища – 4.8 км
– пътеки – 0.3 км

Описание:

Достигането на Гарванова скала е лесно, включително и заради наличието на указателни табели при разклоните. От центъра на Атолука (т.01) първо трябва да се спуснем малко по асфалтовия път в посока с. Равногор.  След 700 м (т.02) вляво от нас се отклоняват няколко 2-3 черни пътя, като ние трябва да поемем по най-главния (т.03), който е почти в обратна посока. След още стотина метра (т.04) пътят се разделя и продължаваме по десния, който е по-равен. Този път е типично родопски – в иглолистна гора, с променлив наклон и с доста забавни елементи. Като цяло не е труден. В т.05 (2.5 км) отново има разклон и отново сме надясно. Черният път се стеснява, а след малко става и значително по-стръмен и леко изровен. В един момент (т.06, 3.1 км) свива рязко вляво, превръща се в пътека и след 100 м се засича с друга пътека, идваща отляво (т.07). Продължаваме надясно и буквално след 50 м достигаме параклиса „Св. Стефан“ и Гарванова скала под него. Прибирането е изцяло по същия път, като в стръмната част може да се наложи човек да побута на места.