Равногор – Жребичко - Брацигово

Този маршрут е малко по-особен с това, че предполага да се озовете в с. Равногор, без да сте обвързани с него като крайна точка, откъдето да се спуснете по билото към с. Жребичко и да завършите в Брацигово. А може и в Кричим, ако използвате пътеката от Жребичко натам.

Ако сте по-голяма група, най-лесно е да направите „схема“ с колите, като оставите една долу, за да приберете след това с нея останалите. Хората, които имат член от семейството или приятел, склонен да прибере колата, също биха уцелили джакпота. Между другото, около Равногор и Атолука има доста приятни места за разходка, така че евентуалният шофьор-благодетел също би си прекарал(а) добре. Възможно е, разбира се, да го направите и кръгов маршрут, изкачвайки се от Брацигово до Равногор по шосето, но аз лично не бих си причинил подобно нещо – 17 км асфалт с постоянен и доста приличен наклон…

Затова пък спускането (в което има и изкачвания, разбира се, общо към 360 м) е доста приятно и разнообразно, като се редуват черни пътища и пътеки. Започва се с изкачване до Бекови скали – място, което наистина си заслужава човек да посети, заради невероятната гледка към яз. Въча. Оттам се сурваме по черни пътища, следвайки билото, като на две места караме и по пътеки – първо една кратка и много забавна пътека, която е със средна трудност, после една билна пътека, сравнително равна, но занемарена и обрасла в момента. След нея имаме кратко изкачване до подножието на вр. Кулата над Жребичко, откъдето по трета пътека, доста добра (макар и малко неясна на места), се спускаме в околностите на селото, което е и архитектурен резерват, така че си струва да го поразгледате. Завършекът към Брацигово е по приятен черен път (на места пътека) към двата микроязовира над града (известни сред местните хора като „Блатата“) и с кратка, но много добра пътечка за финал. Препоръчително е за този маршрут да имате GPS навигация, защото има няколко места, на които пътеката трудно се забелязва.

Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Равногор
Крайна точка: гр. Брацигово
Дължина: 26.9 км
Изкачване: 360 м
Спускане: 1240 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1 – 1.5 л, по маршрута има чешми на 1-2 места, както и в с. Жребичко.
Храна: по ваша преценка
Терен:
– асфалт – 2.5 км
– черни пътища – 16.6 км
– пътеки – 7.8 км

GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.

От центъра на с. Равногор (т.01) поемаме по главната улица в южна посока и следваме табелите към Бекови скали. След 250 м, в т.03, табелите ни насочват по улица наляво и започваме изкачване към нея. В т.04 асфалтът свършва и продължаваме по хубав черен път, наляво в т.05 покрай параклиса „Св. Илия“ и все по основния път до подножието на хълма, където скалите. Там, в т.06 поемаме по стръмен, но кратък черен път надясно към скалите, където почивката е неизбежна заради уникалната панорама. След това се спускаме от другата му страна и в т.08 отново сме на главния билен черен път и продължаваме по него надясно (север). След малко пътят се ориентира в поска североизток. На разклона в т.09 (5.0 км) следваме най-десния път. В т.10 (6.6 км) пътят отново се разтроява – тук следваме средния път, който е с жълта туристическа маркировка. След половин километър в т.11 завиваме наляво (север), продължавайки по маркировката. Гората се променя, почвата също. В т.12 (9.3 км) е много важно да не изпуснете пътеката, която продължава направо при един ляв завой на пътя. Тази част от маршрута е може би най-хубавата, поне за любителите на бързи, средно технични пътеки. За жалост тази е много кратка – само половин километър. В края се превръща в стар черен път и в т.13 (9.9 км) излизаме на една седловинка, където синята маркировка продължава рязко вляво, а ние продължаваме надясно по рида, широка, но леко занемарена пътека с жълта маркировка, изоставяйки черния път, който остава вляво от нас. След стотина метра (т.14) надясно и нагоре се отклоняват следи от МПС-та, пътеката продължава направо. Постепенно тя става все по-тясна и обрасла, все по-трудно различима. Възможно е на някои места да я губите, особено в т.15 (10.6 км), където има разни тесни пътечки наляво, но нашата си върви на право, подсичайки склона от дясната страна. В този дух достигаме т.16 (11.4 км), където вляво има заслон и пак оттам идва черен път, в който се включваме нагоре. Следваме този билен път с променлив наклон, като пропускаме на три места дърварски пътища вляво – т.17, 18 и 19. В т.20 обаче (12.8 км) внимавайте да не изпуснете пътеката наляво, която тръгва успоредно на черния път. След 400 м отново се включваме в него за малко (т.21), но в т.22 (13.4 км) го изоставяме окончателно, защото той завива надясно (заедно с жълтта маркировка), а ние продължаваме направо, следвайки червена маркировка.

След още 200 м, при т.23 и 24, червената маркировка изчезва, а пътеката се раздвоява – една тръгва леко нагоре към близкото възвишение, а другата продължава направо и леко надолу, подсичайки склона. Следваме нея. Веднъж като стъпите на пътеката, нататък вече е ясна, макар и покрита с шума. Не е маркирана. На места има форма на улей, но сравнително лек за каране. След 1 км излизаме от гората и се озоваваме на поляна под красиви скали. Тук пътеката не е много ясна, но продължава в подножието на скалите и по поляната от другата им страна, където се разделя – ние поехме по лявата. Оттук надолу пътеката на много места е неясна, поради това, че често се разделя на различни ръкави, а и теренът е доста „камуфлажен“ – на места е с избуяла трева, на други се кара по скали или песъчливи пасажи. Във всички случаи посоката е общо взето право надолу с леки завои тук-там. В края, някъде около т.25 (16.5 км) излизаме на черния път между Жребичко и параклиса „Св. Пророк Илия“. Поемаме наляво по черния път и скоро достигаме първите къщи и улици на селото (т.26), като се спускаме наляво по улица от бетонени траверси, после (т.27) наляво по главната улица, в т.28 надясно по нея и излизаме на мегдана в т.29 (17.5 км).

Тук е удобно място за почивка, хапване, зареждане с вода. След това поемаме по улицата в южна посока (срещу чешмата), спускаме се покрай изоставеното учлище и в т.30 достигаме ферма и завиваме надясно към нея, като малко преди основната постройка (т.31) трябва да търсите едва забележим път надясно, като е възможно да е преграден с електропастир или сезал. Ако има човек във фермата, питайте го и той ще ви упъти към м. Блатата и Брацигово. Щом напуснете пределите на фермата, пътят става по-ясен и започва да се спуска, заобикаляйки и подсичайки склона. Карайте с повишено внимание, тъй като на няколко места пътят може да е преграден с въже или електропастир. Първото място е близо до фермата, следващите са по-близо до Брацигово.

Пътят е с хубава почва, дори и след дъжд, като само в деретата има кал. Като цяло наклонът е надолу, но има и няколко кратки и леки изкачвания. Още след първото дере пътят е прекъснат от свлачище, което в тази част го е превърнало в пътека. Редуват се гора и пасища, като в откритите части човек може да се наслади на приятни панорами. Спускането не е никак трудно, но не е и скучно. В т.32 пътят се раздвоява, като левият е малко по-добър. В т.33 (21.9 км) отляво идва друг път и продължаваме направо, след което пътят прави десен завой и с кратко изкачване излизаме на широк и равен черен път (т.34, 22.8 км) , построен за обслужване на „блатата“ – двата микроязовира над Брацигово.

Продължаваме по „белия“ чакълиран път направо (север), минавайки покрай по-малкия язовир Бурово блато (Брацигово). В края му (т.36, 23.6 км) наляво започва пътеката, по която трябва да се спуснем към града. Първо караме буквално под стената на язовира и към края ѝ в т.38 пътеката завива рязко вдясно и се шмугва в храстите. Въпреки че в тази част е леко обрасла, пътеката се ползва редовно и надолу става по-широка. Като цяло държим ляво, включвайки се към други пътеки, идващи отдясно – в т.39 и т.40. В края си пътеката излиза при една кошара над последните къщи (т.41) – заобикаляме я отляво (от горната страна) и достигаме крайната улица. Спускането до центъра може да стане по най-различни комбинации от улици, така че не е задължително да следвате GPS-а.