Сезон 2025 е към края си, а някои от продуктите, които имах възможността да пробвам в неговите рамки, са от серията Bike Care на френската марка Motul, която е едно от най-известните имена, когато става дума за смазочни материали, течности и препарати за автомобилната и мотоциклетната индустрия, а и за промишлеността като цяло. В последните години навлизат уверено и във велоиндустрията, а конкретно на българския пазар са представени от 2024 г. чрез Kadenas, които ги внасят и дистрибутират. Именно те ми предоставиха в началото на годината един кашон с голяма част от велопродуктите на марката, а пък аз поех трудния за мен ангажимент да ги пробвам и да споделя впечатленията си.
Казвам „труден“, защото аз не обичам да се грижа излишно за велосипеда си – това да го мия и лъскам след всяко каране не ми се връзва с представата за добре прекарано време, нито пък виждам кой знае каква нужда да го правя. Също така, не обичам да карам в кал и дъжд – само когато няма как да ми се размине. И както тази година се случи от суха по-суха, имаше един период от 3-4 месеца, в който изобщо не се наложи да почиствам нещо друго, освен веригата. И как да натрупам впечатления от миещи и почистващи препарати при това положение?
Затова пък двете смазки за верига, за сухи и за мокри условия, ги ползвах доста – мисля, че едната тубичка вече е на приключване, другата може би е на половина. И не само ги ползвах, ами така се случи, че си позволих и да експериментирам с тях, при което стигнах до някои неочаквани за мен резултати. Затова смея да твърдя, че от тях впечатленията ми са наистина подробни. Така и ще ги споделя, пък дано да ви е интересно!
Нека започна с „теорията“, т.е. с това, което самият производител е дал като описание за продуктите. И двете смазки MOTUL Chain Lube са течни, тип масло, и са с цена 22 лв./11.25 евро за опаковка с обем 100 мл. Както личи от допълненията към името им, едната формула е подходяща за сухо време (Dry), а другата за мокро (Wet). Разликата между тях е, че „сухата“ смазка е оптимизирана да не „лепи“ прах, а „мократа“ да отблъсква ефективно водата и да се задържа максимално дълго върху триещите се повърхности, предотвратявайки корозията. Иначе и двете смазки са разработени на основаната на естери – химични съединения, които в случая са с оптимизирана поляризация и по този начин биват привлечени от стоманените повърхности, т.е. може да се каже, че маслото буквално „полепва“ по веригата. Формулата на препаратите включва и борен нитрид – керамична добавка, която увеличава издръжливостта и износоустойчивостта на маслото и намазаните с него повърхности. На някои опаковки може да видите логото на Тур дьо Франс, на други това на UCI Mountain Bike World Series, защото смазките са официален смазочен продукт и за двете вериги състезания. Не съм сигурен дали има някаква разлика в съставките между „шосейните“ и „планинските“ смазки, но аз пробвах „планинските“.
Тъй като получих продуктите през пролетта, първо започнах да използвам смазката за мокри условия. И едва бях направил няколко карания, когато дойде време за приятелската сбирка „Ендуро, майна!“ по пътеките над Пловдив, която се превърна в най-лошото като условия каране, което някога съм правил – сняг и всякакви видове кал се изредиха под гумите ни, дъжд с различна интензивност ни валя в първия ден, газих през река и през цялото време освен за себе си, ми беше жал и за велосипеда, който отнасяше наравно с мен цялата тази гняс. В контекста на настоящата статия мога да споделя, че с едно смазване на веригата дневно тя издържа в тези условия повече, отколкото очаквах – дори в края на всеки от дните, преди измиването на велосипеда, веригата все още се въртеше достатъчно гладко по венците и предавките се сменяха нормално, без твърде плашещи шумове. Веригата не беше нито изцяло засъхнала, нито пък смазката беше напълно измита.
След това каране сезонът продължи по доста по-нормален начин и макар че през пролетта на липсваха дъждове, нищо по-нататък не можеше да се сравни с условията над Пловдив. Започнах да редувам прилагането на двете смазки според условията и прогнозите за времето, като на този етап следвах инструкциите за употреба на производителя, които съвпадат с обичайната практика – нанасях смазката, завъртах педалите, за да се разнесе и да проникне между звената на веригата и забърсвах с парцал излишната част, за да не лепи прах. Дозаторът на тубичката е много добър и позволява прецизно нанасяне – никоя от смазките не изтичаше неконтролируемо, а при нужда от по-голямо количество беше нужно леко стискане на тубичката и готово. При нанасянето и двете смазки имат полупрозрачен, белезникав цвят – не са бели, но са светли, прозрачно-сивеещи и доста чисти на вид. Смазката за мокро е видимо по-гъста и плътна от тази за сухи условия. След развъртането на веригата обаче и двете смазки доста бързо стават тъмни и добиват обичайния за повечето масла за верига вид – течни и по-скоро „мръсни“ на цвят. Затова понякога правех и второ забърсване на веригата след няколко километра каране, за да може смазката да остане само между звената и щифтовете, а всички видими повърхности да са по-чисти и „сухи“.
Както можеше да се очаква (на база на досегашния ми опит с подобни продукти), маслото за мокро време задържа доста по-дълго веригата влажна и мазна, отколкото това за сухи условия. Това, което по-скоро ме изненада, е че „сухата“ смазка продължаваше да „извира“ от звената на веригата дори и след щателното ѝ забърсване след нанасянето, т.е. дори и с нея се налагаше понякога да правя второ обиране с парцал на излишъка. При спазване на горните процедури за приложение, със смазката за сухо време можех да направя между едно и три карания (т.е. между 20 и 60 км в зависимост от дължината и условията), преди да направя следващо нанасяне. За мен лично това е един нормален интервал за такъв тип тънко масло. Смазката за мокри условия бе по-трайна и с нея можех да направя между три и пет карания (т.е. между 40 и 100 км). Още на този етап тя се очерта като фаворит в моите очи, защото и с двете масла трябваше да забърсвам доста „излишък“ след развъртане на веригата, но „мократа“ смазка след това държеше доста по-дълго от „сухата“. Аз зная, че смазките за сухи условия като цяло искат по-често подновяване и затова по-скоро ги избягвам, но в общия случай поне имат предимството, че държат веригата по-чиста и по-малко напрашена, докато в случая с Motul това предимство не бе толкова ясно изразено и затова маслото за мокри условия ми се стори много по-универсално и подходящо за моите нужди и предпочитания.
Статията би могла да завърши дотук, ако през юни 2025 г. не бе започнал да работи 11 Bike Park, където започнах да прекарвам служебно голяма част от дните си. През лятото условията в байкпарка бяха много сухи, а пясъчното покритие на трасетата образуваше фин слой от прах върху велосипеда ми само след 2-3 часа каране, включително и по веригата и венците. В този смисъл карането там се оказа много, много по-взискателно към мазането на веригата, отколкото карането в планината. Споменатите горе интервали за почистване на веригата и нанасяне на нов слой смазка в байкпарка започнаха да изглеждат съвсем различно и да се измерват по-скоро в часове, а не дни. Така например по-тънкото масло за сухи условия обикновено издържаше само един ден, а в някои случаи се налагаше да добавя нов слой само след 3-4 часа каране. По-плътната смазка за мокри условия издържаше без проблеми един ден каране, но за следващия обикновено я подновявах. Впрочем това не е толкова учудващо, ако се вземе предвид, че за един час каране в байкпарка обикновено изминавам над 5 км, при това в споменатите условия с много сухи и фини пясъчни частици, летящи изпод гумите и действащи направо като абразив. В някои случаи този пясъчен прах дотолкова надделяваше над „сухата“ смазка, че веригата започваше да трака и да стърже „на умряло“ – първият път, когато се случи това, помислих, че са приключили лагерите на средното движение, защото не можех да си представя, че шумът и вибрациите идват само от веригата.
И точно в тези трудни условия почти случайно проведох един експеримент с неочакван за мен резултат. Тъй като в много случаи часовете ми за обучения бяха един след друг и нямах време за цялата процедура с нанасяне, забърсване и т.н. , се случи 1-2 пъти просто да забърша веригата от слоя прах и да добавя нов слой смазка, но без да я забърсвам след това – с ясното съзнание, че още в следващия час веригата ще налепи нов слой прах. И да, това се случваше, но изненадата ми беше, че въпреки мръсния и прашен вид на веригата и венците, при такава опростена процедура без забърсване на „излишъка“ задвижването издържаше по-дълго време на трудните условия в байкпарка – в общия случай поне един ден, а понякога чак в средата на следващия подновявах смазката. Зная, че на пръв поглед звучи абсолютно нелогично – и за мен беше така! Но все пак започнах целенасочено да прилагам тази процедура и да търся (чрез наблюдение) обяснение за този неочакван ефект. За себе си го намирам в следното: когато намажа веригата и не обера излишното масло, част от него прониква където трябва (между звената, щифтовете и ролките) и остава там, а другата част остава по повърхността на веригата и започва да лепи фините пясъчни частици. При това полепване към външните части обаче те всъщност по-трудно достигат вътрешните подвижни елементи и съответно не изместват толкова бързо смазката, която се е настанила там. Реално външните омазнени части на веригата започват да действат като „филтър“, който обира повечето песъчинки и затова те не достигат по-навътре. Да, веригата и венците започват да изглеждат ужасно, но движението им и превключването на скоростите остават нормални и тихи много по-дълго време. Този изненадващ ефект бе особено видим именно при тънкото масло за сухи условия. Пробвах същото и със смазката за мокро – и при нея се наблюдаваше удължаване на интервала за подновяване, но ползата бе по-трудно измерима, защото тя така или иначе издържаше повече на карането в байкпарка, явно защото успяваше по-добре да заеме позиция в подвижните елементи и да отблъсква фините песъчинки.
Откакто направих това откритие, намалих драстично заниманията си с веригата, защото започнах само да я забърсвам от сухия слой прах и да нанасям нов слой смазка, но без щателното обиране на излишното масло или максимум с едно леко забърсване след първите няколко оборота. Във всички случаи това ми спестява доста време, а не усетих да води до по-лош резултат – тъкмо обратното! И с двете смазки в нормални планински условия интервалите за подновяване се запазиха, даже може би малко се удължиха (с по един ден примерно), но при карането в байкпарка ползата бе много по-осезаема, особено при по-тънкото масло за сухи условия. В крайна сметка изводът за мен е, че при цялото ми уважение към производителите на продуктите и предписаните от тях процедури, понякога има смисъл човек да пробва и някой по-различен подход, пък току виж се окаже работещ за него.
Време е вече да завърша статията и с някаква оценка на продуктите. Ще започна със смазката за сухи условия. Ако предпочитате да ползвате смазки тип масло, т.е. такива, които оставят някакъв видим течен слой по веригата, MOTUL Chain Lube Dry се справя напълно задоволително и според очакванията ми. В началото не ми допадаше това, че дори след първото забърсване на излишъка продължаваше да излиза изпод ролките на звената и да се цапа, но след това установих, че не е нужно да се опитвам да държа веригата суха и даже е по-добре да не бърша толкова старателно. От този момент смазката започна да ми харесва и резултатите от ползването ѝ се подобриха, а в някои конкретни условия (11 Bike Park) се подобриха значително.
Що се отнася до смазката MOTUL Chain Lube Wet, тук обобщението е лесно – това е едно от най-добрите масла за верига, които съм пробвал през годините. Вярно е, че след нанасянето, дори и след забърсване на излишъка, то продължава да излиза изпод брънките и може да създаде впечатление за „мръсна“ верига, но от гл.т. на трайност съм изключително доволен – веднъж настанила се между подвижните части, тази смазка много по-трудно излиза оттам и това ми позволява да правя по няколко карания в нормални условия, преди да я подновявам. Дори в много трудни условия, като сухите дни в 11 Bike Park или пък дъждът и всичките видове кал и гняс в „Ендуро, майна!“ 2025, MOTUL Chain Lube Wet се представя отлично и издържа цял ден каране, че и повече, ако се наложи. Може и да е обозначено от производителя като продукт за мокри условия, но за мен лично това е едно напълно универсално масло за верига, подходящо за всички сезони, и се нарежда сред най-добрите смазки, които съм ползвал. Силно препоръчвам!
Продуктите на Motul можете да намерите в Kadenas.bg
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
