Един от новите байкове, които се появиха през пролетта на 2023 г., е моделът на Specialized, наречен Epic World Cup и предназначен стриктно за ХС състезания или за каране, което по някакъв начин е близко до тях като характеристики. В следващите редове ще разгледам набързо основните акценти и характеристики на този интересен велосипед.
На първо място, правя важното уточнение, че този байк НЕ замества и НЕ наследява досегашния ХС модел Epic. И двата велосипеда се предлагат в момента, а и занапред, в каталога на американския производител. Epic си остава „типичният“ ХС байк на Specialized, включително и във варианти EVO, т.е. с малко повече ход – за повече комфорт и увереност при спусканията. За разлика от него, Epic World Cup е тясно профилиран за състезателно каране или тренировки и на практика се опитва да бъде конкурент по-скоро на твърдаците, отколкото на „меките“ ХС велосипеди. Може би това звучи странно на пръв поглед, но след малко ще разберете, че не е съвсем далеч от истината.
Засега Epic World Cup се предлага в два варианта – S-Works (с цена около 26 700 лв.) и Pro (с цена около 19 200 лв.), а също и като отделна рамка (около 13 900 лв.). Стандартно се предлага в четири размера – от S до XL, но при самостоятелната рамка ще има и пети – XS. В най-скъпия си вариант байкът тежи под 10 кг, а карбоновата рамка, при която Specialized са използвали най-усъвършенстваната си до момента комбинация от карбонови платове и методи за изработка, тежи само 1765 грама (боядисана, със заден амортисьор и целия „хардуер“ към него). Всичко дотук звучи напълно обичайно за ХС велосипед от висок клас. Ходът на задното окачване е 75 мм при вилка със 110 мм ход отпред, което също не е нещо невиждано или нелогично. Задният триъгълник е без ставни връзки, цял е и разчита на гъвкавост на материала, което в наши дни (пък и по-назад във времето) е доста често срещана концепция за намаляване на теглото. Време е обаче да стигнем и до нещата, които наистина отличават Epic World Cup от останалите велосипеди на пазара.
Да започнем с очевидното – външния вид. Силуетът на новия байк напомня на твърдак, защото задният амортисьор е почти невидим – той е „скрит“ с специално оформено „легло“ в горната тръба и почти никаква част от него не се подава извън нея. На пръв поглед този дизайн изглежда „изкопиран“ от Trek Supercaliber (такива бяха и много от първоначалните реакции в интернет), но аз лично виждам и доста разлики между двете „изпълнения“. При Trek шокът е напълно интегриран към рамката, т.е. представлява структурен елемент от нея, а не отделен компонент. Specialized са избрали да го „наместят“ в горната тръба може би от сходни съображения (осигуряване на по-голяма коравина, повече място в предния триъгълник за бидони за вода и по-изчистен външен вид), но все пак при Epic World Cup има малка ставна връзка, която задвижва амортисьора, и той си е отделен компонент, макар и строго специализиран за тази рамка като характеристики.
Така стигаме и до другата особеност в окачването на новия байк. За разлика от стандартния Epic, тук Specialized са се отказали от технологията Brain и са я запазили само при вилката. Припомням, че Brain използва инерциална клапа, която „отключва“ окачването при натоварвания, идващи отдолу, но не реагира на такива, идващи отгоре, и по този начин осигурява ефективна работа на окачването, без да се влияе от педалиране или други подобни въздействия. Специално в ХС сегмента технологията е запазена марка на Specialized от много години и, както се досещате, трябва да има съществена причина, за да се лишат от нея при задното окачване на Epic World Cup. Тази причина е специално разработеният заден амортисьор Rock Shox SID Deluxe WCID, който е с независимо настройващи се позитивна и негативна камери и позволява байкът да се кара без никакво начално сгъване (sag), което и основна част от концепцията, стояща зад новия велосипед.
За тези, които няма как да си спомнят неща от началото на века, ще отбележа, че навремето Giant имаха модела NRS, който разчиташе на подобен подход с 0% начално сгъване. Ще отворя също така малка скоба за принципа на работа на амортисьорите с пневматична пружина. Поради своята „природа“ въздушната пружина, ако е само с една камера, която е напомпана до определено налягане, се опитва винаги да се разгъне. Това създава едно голямо начално съпротивление, за да започне сгъването ѝ. Ако шоковете и вилките бяха само с една камера, те нямаше да имат почти никаква чувствителност към дребни неравности и щяха да се сгъват само при по-сериозни удари, преодоляващи този начален „праг“, който е характерен за въздушните пружини. За да може пневматичните пружини хем да поемат по-сериозните натоварвания, хем да реагират и на дребни неравности, тяхната конструкция включва две камери – позитивна и негативна. Казано най-просто, негативната камера е добавена, за да притиска позитивната в първата част от хода и по този начин да се преодолява много по-лесно този праг за започване на сгъването. В общия случай повечето вилки и задни амортисьори се помпат само през един вентил и налягането се разпределя „автоматично“ между двете камери по начина, заложен от производителя. Има обаче и случаи, в които двете камери се помпат отделно. На теория това дава повече възможности за контрол и настройка на окачването, но от скромния си опит мога да кажа, че за обикновените потребители такъв подход по-скоро усложнява настройката. Затова и не е масов.
След тези обяснения се връщам към концепцията при Epic World Cup и неговия шок SID WCID. След като го настроите според предписанията на производителя, разполагате с три режима на работа, които обаче не се избират дистанционно. При режим „No gulp“ началното сгъване е 0%, натиск от страна на негативната камера липсва и окачването се нуждае от сериозна сила, за да преодолее прага на позитивната камера и да се сгъне. Това превръща велосипеда в нещо много близко до твърдак – от гледна точка на педалирането и дребните неравности по терена той се държи като такъв, но все пак в определени ситуации може да се „отключи“, поемайки по-сериозен удар. При режим „Half gulp“ в негативната камера вече има известно налягане, т.е. тя притиска в някаква степен позитивната и байкът разполага с около 5% sag. При третия режим, наречен „Full gulp“ началното сгъване е около 10% и натискът от негативната върху позитивната камера е най-голям, но дори и тогава байкът е доста далеч от „стандартната“ работа на окачване с 20-25% sag. Така че обобщено може да се каже, че Epic World Cup се различава съществено от повечето „меки“ байкове и по-скоро „се опитва да бъде твърдак“ през голяма част от времето, но все пак с възможност да осигури повече комфорт при каране по груб и неравен терен, при скокове и други сериозни натоварвания.
Геометрията на велосипеда също заслужава няколко думи, защото въпреки отчетливия фокус върху ефективността при педалиране, Epic World Cup се старае да осигури достатъчно предимство и при спусканията – например с челния си ъгъл, който е 66.5 градуса. Интересен е и ефективният ъгъл на седалковата тръба, който е 74.5 градуса. За модерен велосипед с двойно окачване изглежда малък, но ако се върнем към това, че този велосипед през повечето време се държи и се кара като твърдак, тогава тази стойност си е съвсем на мястото, защото при повечето рамки със задно окачване „по-изправената“ седалкова тръба компенсира накланянето ѝ назад при 25-30% начално сгъване на окачването. Предният триъгълник е сравнително дълъг, което отново подчертава състезателното предназначение на велосипеда.
Както може да се очаква при посочените още в началото на статията цени, и двете готови окомплектовки включват компоненти от висок клас, като при S-Works те са особено скъпи и леки. Към задвижването Sram XX SL AXS са добавени и собствени компоненти на Specialized от серията Roval Control SL – колела с карбонови капли, интегрирани карбонови кормило и лапа и карбонов кол за седалката.
Повече може да видите в сайта на производителя: https://www.specialized.com/
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
