Vee Tire Snap Trail 29×2.35 Enduro Core

Текст и снимки: Любомир Ботушаров

Изминаха повече от два месеца, откакто монтирах на предното си колело модела Snap Trail на Vee Tire и мисля, че е време да споделя впечатленията си от тази гума. Правя обаче и уточнението, че за момента съм я карал само като предна и си запазвам правото да напиша втора част или да допълня статията, в случай че я преместя на задното колело в някакъв момент.

Vee Tire е тайландски производител на гуми, който има дълга история и богат опит в областта на каучуковите продукти, включително и велосипедни гуми. Като марка и производител на гуми за планинско колоездене обаче компанията се лансира сравнително скоро – може би преди десетина години. Въпреки това Vee Tire вече е разпознаваемо име на пазара – както заради добре изглеждащите шарки на гумите си, така и заради спонсорството и съвместната работа с не един и двама атлети, сред които особено изпъква името на Аарън Гуин. В България велопродуктите на Vee Tire се дистрибутират от Gepard Cycle и именно те ми предложиха да тествам някои от гумите им. След бърз преглед на модели, размери и наличности аз се спрях на Snap Trail, тъй като тя изглеждаше най-подходяща за моя начин на каране.

Snap Trail е с агресивна шарка, която е сходна с тази на много други хубави гуми, които съм пробвал. Това, тъй да се каже, не само предопредели избора ми, но ми позволи и да се доверя на гумата още от самото начало. От горните снимки лесно се виждат основните елементи в „протекторния рисунък“ – страничните грайфери са подредени в стройна линия, обърнати съвсем леко навън, като се редуват един правоъгълен и един Г-образен. Размерът и височината им са идеални по моите разбирания и им позволяват не само да стъпват стабилно на твърд терен и да се забиват добре в по-меките почви, но и да се огъват точно колкото трябва под натиск, без да поддават изцяло. Централната линия също е простичка и включва редуващи се двойки грайфери, които имат известна разлика във формата, скосяването, раздалечеността и посоката на каналите, с които са набраздени. Между централните и страничните редове има отчетливи „канали“, което на теория би могло да означава по-малко поддръжка при междинно накланяне на байка, но на практика рядко, ако изобщо, съм усещал някакъв недостатък при такъв тип шарки.

От значение за поведението на гумата, разбира се, са и каучуковата смес, и конструкцията. Snap Trail използва каучукова смес, наречена Top40 Compound. Според описанието в хартиения каталог на Vee Tire тя е с дурометър 42a, т.е. доста мека и бавно „отскачаща“. Ако трябва да задълбая в тази тема, аз лично се натъкнах на едно несъответствие в сайта на марката, където пише: „Our legendary TOP 40 uses a medium durometer 40 low hard center section with ultra-grippy 42 low hard side blocks.“ Излиза, че централните бутони би трябвало да са малко по-меки от страничните, в което аз не виждам особена логика, нито пък мога на пипане да установя подобно нещо. Чисто практически, мога да потвърдя, че материалът на протектора е достатъчно мек и „бавен“, за да осигурява добро сцепление на всеки, който обича да кара агресивно и в разнообразни условия, като в същото време не е най-мекият, който съм срещал на пазара.

Реклама

Конструкцията на тестваната от мен гума е Enduro Core, което ще рече, че каркасът е еднопластов, с гъстота на плетката 72 tpi и с допълнителна вложка в стените, наречена Apex, която започва от сгъваемия борд и стига някъде докъм средата от всяка страна. Тази вложка има за цел да вкорави стените в областта над борда и да ги предпази от прещипвания и разрези. Бидейки монтирана отпред, трудно мога да правя категорични заключения за здравината на гумата, но засега по стените ѝ няма никакви щети, а до прещипване не мисля, че съм стигал, или поне не съм го усетил, ако е имало някое. Другият вариант, в който се предлага продуктът, е с конструкция Gravity Core – там вече и каркасът е двупластов, и теглото е по-високо.

Като стана дума за тегло, пробваната от мен гума е 1090 грама – със сигурност не е най-ниското на пазара, но е напълно очаквано за продукт с подобна конструкция, размери и характеристики, т.е. за мен е съвсем нормално. А по отношение на широчината шублерът ми отчете точно 60 мм между външните ръбове на страничните грайфери (монтирана на капла с вътрешна широчина 30с), така че посочената от производителя стойност в инчове е напълно коректна. Мога да кажа, че макар в наши дни 2.35 да изглежда „малко“, на мен ми бе напълно достатъчно и в никакъв момент не съм усетил да ми липсва нещо спрямо предишната, малко по-широка (2.5 инча) гума, с която карах.

Snap Trail e и напълно съвместима за безкамерна употреба – така я ползвах и аз. Монтажът върху каплата бе лесен и напълно рутинен. Напълних я със запечатваща течност Joe’s No Flats Super Sealant и нямах никакви проблеми при надуването и уплътняването на бордовете. След това в първите 1-2 седмици гумата губеше по малко налягане, но заподозрян за това е бандажът на каплата, тъй като и с предишната гума (но с друга течност) имах същия проблем, а пък със задните гуми и в двата случая нямах ядове. След този начален период и достатъчно каране в неговите рамки, налягането се „закрепи“ трайно и общо взето съм правил не повече от 2-3 корекции.

Цената на гумата е 109 лв., което в първия момент може да прозвучи стряскащо, но всъщност такива, че и по-високи са вече цените на гумите от висок клас. А както разбрахте от изложените дотук характеристики на продукта, Snap Trail и другите модели с подобна на него цена претендират за място именно в този сегмент и не отстъпват като технологии и качества.

Разбира се, най-важно за мен по отношение на всяка гума е как се държи в различни ситуации и на различни терени. Мога смело да кажа, че Snap Trail надмина очакванията ми! Вече споменах, че заради шарката, която ми е позната и логична като тип, започнах да я карам доверчиво от самото начало, т.е. да завивам и да спирам толкова агресивно, колкото ми позволяват смелостта и уменията. От ден първи гумата завива и спира чудесно и никакви терени и условия не промениха това впечатление. До момента тя нито веднъж не ми е поднесла неконтролируемо, нито веднъж не съм загубил напълно сцепление с нея, не съм падал или нещо подобно. Когато се е хлъзгала, винаги е било в ситуации, в които съм го очаквал. Още в първия си месец тя се срещна със скали, ронливи камъни и песъчливи почви в Кресна, с по-меки и хубави почви в Копривщица, със стръмни наклони над Бухово и над Елешница, а след това разнообразието от терени продължи и с карания в Благоевград, Варвара, Тетевен и други места. Карах я и на бързи пътеки, карах я и на бавни и спънати, където всъщност контролът е не по-малко важен. Навсякъде гумата се представи отлично и даже имаше случаи, в които аз инстинктивно се подготвях за овладяване на поднасяне, но такова не се случваше.

Редно е да уточня, че не съм я карал в кални или много мокри условия, защото не са ме хващали такива в планината, а аз като видя прогноза за подобни дни, обикновено си стоя вкъщи. Все пак се случи един-два пъти да я карам в лека кал, т.е. само на отделни места по пътеката, и поведението ѝ отново ми се стори напълно предвидимо и контролируемо. По отношение на очистването от калта бих ѝ дал средна оценка, каквато и на повечето други АМ/ендуро гуми, които съм пробвал. Иначе казано, не забелязах Snap Trail да се задръства лесно с кал, т.е. разстоянието между грайферите е достатъчно голямо, но все пак бутоните са и достатъчно високи, за да задържат някаква част от размекнатата почва между тях.

Не мога на този етап да оценя дали се търкаля лесно или трудно, защото отпред това не се усеща толкова отчетливо. Прочетох в различни ревюта на чуждестранни медии, че съпротивлението се посочва като основен недостатък на Snap Trail, но на този етап не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека. На мен шарката не ми изглежда чак толкова „задържаща“, но вероятно меката каучукова смес влошава търкалянето в някаква степен.

Засега бутоните не са много износени, но пък и два месеца не са твърде дълъг период по отношение на издръжливостта. Ако трябва да посоча нещо като „недостатък“, то е, че по стените на гумата, в частта под страничните грайфери, където има три релефни линии, на места могат да се забележат едни малки цепнатини, като при стара гума. Тук ги има почти от самото начало и на мен лично не ми пречат изобщо – не смятам че са от старост на материала, по-скоро се дължат на нещо в процеса на наслагване и вулканизиране на слоевете при производството на гумата. Ако не сте много наблюдателни, едва ли дори ще ги забележите. Със сигурност не оказват никакво влияние върху поведението и ползването на продукта, но тъй като все пак съм ги забелязал, длъжен съм да ги спомена, макар изобщо да не ме притесняват.

В заключение мога да кажа, че при каране Snap Trail безусловно се нарежда сред най-добрите гуми АМ/ендуро гуми, които съм пробвал. Те не са прекалено много, но е хубаво, че списъкът постепенно се увеличава, включително и с продукт от марка като Vee Tire, която все още не може да се мери по известност с най-големите, но им съперничи съвсем успешно като поведение при завиване и спиране. Е, това идва и на цена, която е като за висок клас гума, макар че тя все пак остава малко по-достъпна в сравнение с някои популярни конкуренти. Във всеки случай Snap Trail е гума, която препоръчвам не заради цената, а заради доброто сцепление!

Ще я намерите в сайта на Gepard Cycle, както и при много от техните дилъри в цялата страна.


В тази статия са използвани т.нар. affiliate links като част партньорската програма между МТБ-БГ и Gepard. Вижте повече за нея тук: https://mtb-bg.com/2023/04/09/gepard-partnership.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>