Павката е един от най-неуморните ни членове и е мултифункционална чичка. 🙂 Кара нагоре-надолу, плува и бяга… по какви ли не задачи и инициативи. Има си и байкпарк в задния двор, за да не скучае в свободното време.
Що е то “Инициатива Алабак”?
Накратко, инициативата е за опазване, развитие и популяризиране на западно-родопския дял, наречен Алабак. Занимаваме се с поддръжката на туристическите и колоездачни пътеки, маршрутите в района, но не само. В началото започнахме преди всичко с поддръжката на туристическите пътеки. Впоследствие развихме голяма мрежа от велосегменти, които могат да се комбинират в много маршрути.
Въпросните сегменти/отсечки лека-полека дооформяхме през годините и продължаваме да го правим постоянно. В периода 2018-2021 година успяхме да маркираме над 300 км разнообразни велосегменти (отсечки). По този начин велоинфраструктурата в района стана доста по-достъпна. Разбира се, всичко се случи след появата на неофициалния (все още), съгласуван между активните по темата велоклубове, правилник за маркиране на веломаршрути (https://www.markirovka.bike).
Както разбрахте от написаното дотук, велоинфраструктурата е основният ни фокус. Районът на Алабак включва две велозони – около Варвара и около Велинград. Обединяваме усилия със сдружение „Байкария“ и работим заедно. Аз съм по-активен с организацията на дейностите около Варвара, а Байкария около Велинград. Дейностите, които извършваме, са на доброволни начала и в тях ни помагат приятели. Въпреки това работата е толкова много, че никога не достигат хора и средства за всичко, което сме планирали.
Надявам се използващите тези пътеки да се замислят колко усилия коства това и да се включват по един или друг начин. Ентусиазмът ми не е секнал, но за да бъде устойчива във времето една такава инициатива, има нужда от подкрепата на обществото.
Какво според теб е нужно на планинското колоездене в България, за да се развива и върви в по-добра посока?
Едно от основните неща е хората да обединяват усилия. Дали чрез формални клубове или приятелски такива. Освен това и самите клубове трябва да си комуникират повече помежду си и да работят заедно. Все се намира нещо или някой, който саботира тези процеси между клубовете в последните години.
Имаме федерация по колоездене, която се занимава със състезанията и състезателите, но нямаме обединение, което да се занимава с проблемите на инфраструктурата. А те са много!
Борбата на отделни клубове с институциите понякога е доста трудна – още повече, когато липсват основни законови актове и желание на отговорните за опазване, развиване и узаконяване на пътеките/трасетата за планинско колоездене. Надявам се в скоро време все повече хора да започнат да работят по тези теми заедно, за да сме по-ефективни. А когато сме обединени, искат-не-искат, институциите ще започнат да изпълняват това, което трябва.
Какво ти дава и какво ти взема колелото?
Когато започнах да карам колело в планината, то беше свързано основно с разтоварване от напрегнатото ежедневие и също забавление. Когато се спускаш по пътеки, си съсредоточен върху препятствията, които предстоят, и контрола на велосипеда. Мислиш само за оцеляването, което кара мозъка ти да изключва всякакви други мисли.
Въпросното е вид медитация и ми действа много добре. С течение на времето започнах да се занимавам с чистене, маркиране и копаене по пътеки, какви ли не организационни дейности, работа с институции и хора, организация на събития и т.н. Последните далеч не са ми толкова забавни и отнемат цялото ми свободно време през последните години. Това доведе до положението да карам много по-малко колело. Тези дейности обаче са важни за развитието на колоезденето по нашите ширини.
В крайна сметка, въпреки всички усилия, удовлетворението, че правиш нещо смислено за себеподобните и тези, които тепърва ще се докоснат до него, е голямо.
Ако и ти искаш да си част от „Крива спица“, пиши ни: [email protected]
Или ни намери:
www.kriva.org
https://www.facebook.com/kriva.org
https://www.instagram.com/krivaspitza/
