Без съмнение най-голямата новина за тази седмица, а и една от най-значимите за годината, е представянето на две (и половина) напълно обновени серии на Sram от семейството Eagle (12-скоростни) с безжично електрическо превключване AXS. Това са XX Eagle, XX Eagle SL (т.е. олекотени варианти на някои от компонентите ХХ) и X0 Eagle. Много може да прочетете в интернет за тях и тепърва вероятно ще се коментира още повече. Поради липса на време обаче аз ще се огранича само до най-важното:
Най-очевидната и коментирана промяна спрямо всички досегашни скоростни системи е свързана със задния дерайльор и неговото закрепване към рамката – то е директно, без посредничеството на ухо за дерайльора, и е наречено от производителя Full Mount. И със сигурност добре разбуни духовете и вероятно ще го прави още дълго време…
Ухото за дерайльора само по себе си е един от най-малките, но най-обсъждани детайли в планинския велосипед. Години наред потребителите бяха образовани (съвсем резонно), че то е „бушонът“, който трябва да „изгори“ при по-сериозен удар върху дерайльора, за да не бъде повредена самата рамка в задната ѝ част. Наред с това този дребен елемент, представляващ буквално едно парче метал, създаваше немалко главоболия на търговците и най-вече на крайните клиенти с факта, че кажи-речи за всяка рамка (или поне за всяка марка велосипеди) дизайнът бе различен и за потребителя не винаги бе лесно да намери резервно ухо, а и цената в много случаи бе скандално висока. Точно в това направление се намеси Sram преди няколко години, предлагайки стандарта UDH (Universal Derailleur Hanger), който постепенно бе приет от повечето производители на велосипеди в средния и висок клас, премахвайки по този начин едно от най-големите неудобства за потребителите. Но още с появата на UDH някои хора предсказаха, че това вероятно ще бъде „троянският кон“, който ще доведе до премахването на самото ухо за дерайльора като допълнителен елемент към рамката. Или казано другояче, с UDH Sram си постла пътеката, за да може повечето рамки на пазара да станат стандартизирани в областта на задната ос, така че когато се появят дерайльори с директен монтаж (които вече са факт в лицето на новите серии Eagle AXS), те да могат да бъдат монтирани на повечето съвременни велосипеди. Хитро, нали?
Sram твърдят, че новото закрепване на дерайльора е изключително здраво и надеждно и по никакъв не застрашава рамката, а на всичкото отгоре повишава значително устойчивостта на самия дерайльор и води до още куп предимства и подобрения – например отпадането на двете винтчета за реглаж на крайните положения на рамото, както и винта за т.нар. B-tension, т.е. за отстоянието на горната ролка от касетата. С други думи, при новите дерайльори Eagle е достатъчно само да ги монтирате, спазвайки инструкциите – оттам нататък няма нужда да регулирате и настройвате нищо. Как стана възможно всичко това?
Предполагам вече е станало ясно, че новото закрепване на дерайльора, което обхваща края на задницата от двете страни, на практика използва интерфейса, създаден заради UDH. На пръв поглед това създава впечатлението, че при силен удар дерайльорът може да изкриви тази част от рамката. Това обаче е близко до невъзможното, защото дерайльорът всъщност е захванат към проходната ос – тя е носещият елемент за възникващите натоварвания. Удряйки „носача“ на задния дерайльор (съжалявам, ако това не е правилният термин!) на практика удряте проходната ос и в общия случай не можете да ѝ причините нищо. Същият този „носач“ е най-здравата и изпъкнала част на дерайльора – на него „висят“ другите му части, които са подвижни – рамото с колелцата и останалите елементи, за които дори не се сещам да имат имена на български. По този начин той предпазва и тях, защото най-често ударът ще е върху него, а под него дерайльорът в повечето случаи може да се „сгъне“ навътре, без да бъде повреден. Е, ще има и ситуации, когато ударът ще е такъв, че дерайльорът няма да издържи и ще се счупи или изкриви. За тези случаи Sram обещава да предлага резервни части, чрез които да възстановите счупеното, без да се налага да купувате изцяло нов дерайльор. Не че резервните части са евтини, но със сигурност са за предпочитане пред 600-700 евро, каквато е цената на представените дерайльори. Внимание е обърнато дори на долната ролка на рамото, наречена Magic Wheel. Нейната конструкция е с външен венец, който може да се върти около основата на колелцето, която от своя страна лагерува около оста (болта). При този дизайн дори някоя клечка да влезе между спиците на колелцето и да се опита да го блокира, външният назъбен обръч ще продължи да се върти.
Мисля, че отделих достатъчно внимание на здравината. Тя тепърва ще се доказва, но не е единственото подобрение в списъка на производителя. Отпадането на необходимостта от настройка на дерайльора също е нещо, което значително улеснява потребителите, а и сервизите. Премахването на трите споменати вече винтчета е възможно точно заради това, че при новото закрепване задният дерайльор винаги се намира в една и съща, точно определена (стандартизирана) позиция спрямо касетата, а това позволява на производителя да дефинира съвсем точно и позицията на ролките и рамото – оттам нататък настройките стават излишни.
Повишената коравина и здравина на дерайлора са само едно от нещата, които допринасят за прецизната, бърза и точна смяна на предавките, дори когато педалирате, т.е. когато веригата е под опън. А устойчивостта при такъв тип превключвания (които са особено критични при е-байковете заради големия въртящ момент) е била основен приоритет при създаването на новите скоростни системи. За постигането му Sram разчитат и на другите нови компоненти с означение T-Type – веригата, касетата и курбелите.
Веригата видимо е с нов дизайн, при който горната част на звената е плоска. Тя е съвместима само с касета и венци T-Type и според Sram е най-здравата и издръжлива верига, създавана от тях до момента. Не толкова видими, но пряко свързани с веригата, са промените в задните венци. Казано най-просто, макар и не съвсем точно, инженерите на компанията са се опитали да приложат принципа от предните венци с „широки и тесни“ зъби. Или другояче казано, върху задните плочи са „изрязани“ и добавени редица „рампи“, вдлъбнатини, издатини и други подобни елементи, които хем да държат веригата стабилно на съответния венец, хем да ѝ помогнат да се премести максимално бързо върху съседния, когато получи „команда“ за това. Касетите са с обхват 10-52 зъба, само че при трите най-ниски предавки броят на зъбите е леко променен спрямо предишното поколение, за да се получат по-плавни преходи. Ниското тегло е постигнато чрез комбинирането на три занитени една към друга плочи (най-големите) с фрезован „моноблок“ от деветте други. При най-леката касета (XX SL) трите големи венеца са от алуминиева сплав, при другите две касети (XX и X0) само най-голямата плоча е алуминиева.
Ако погледнем към курбелите, при XX и XX SL те са карбонови, а при X0 са алуминиеви и с „по-агресивен“ дизайн. Общото във всички случаи е, че са с директен монтаж на венците (чрез осем болта) и използват нова, по-дълга ос (DUB wide). Освен това към тях се предлага и възможност за интегриран предпазител за венеца (bashguard) или сензор за измерване на мощността (power meter).
Внимание заслужава и новата команда, при която двата бутона за превключване на предавките са разположени по-различно спрямо досегашните и според провбалите ги са доста удобни. Както и досега, чрез мобилното приложение AXS App можете да избирате кой бутон да качва и кой да сваля предавка, а също така и чрез кой от двата да контролирате кола за седалката. Командата може да се монтира като дясна или лява, има и вариант за комбиниране със спирачен лост чрез интерфейса Matchmaker X. Ако все пак ви допада повече някоя от досегашните AXS команди, те също са съвместими с новите компоненти.
За цени едва ли искате да чуете, макар че тези на дерайльорите вече ги споменах. Цялата група X0 Eagle AXS идва на цена около 1900 евро, а при XX и XX SL тази сума е около или над 2500 евро.
Заедно с новите скоростни системи Sram представи и нови спирачки, но за тях може би ще пиша отделно. Със сигурност пропускам някои по-дребни детайли около споменатите дотук компоненти, но и без тях статията вече стана доста дълга. Засега можете да видите повече за Eagle T-Type в сайта на производителя, както и на още много места в интернет.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
