Таня кара, бяга и се ориентира бързо. Дълго време по родните ХС състезания малко хора можеха да устоят на темпото ѝ. Напоследък го дава по-яваш, но пък не спира.
Какво се промени през последните 15 години за теб?
Еха, станаха ли 15 години? Кога мина това време? Доста неща се промениха, други пък си останаха същите. Отдавна спрях да се вълнувам от състезания, въпреки че все още ходя на някои. Продължавам обаче да се наслаждавам на карането на колело. Навсякъде – в планината, в гората, дори и по междуселските шосета. Единствено в градски условия не обичам да карам и се напрягам. Харесва ми самото усещане да си върху колелото, да въртиш педалите, да се наслаждаваш на пейзажа и да избягаш от работата и монотонното ежедневие. Едно особено чувство на свобода и безвремие ме обзема. Все повече ценя и добрата компания. Някога бях склонна да излизам и сама да карам и да трупам километри, но сега си търся споделеното преживяване. 🙂 Другото, което се промени е, че поразнообразих активностите. Включих се и в някои планински бягания през последните години. Стори ми се добро предизвикателство. Исках да видя дали мога да се справя. Все още съм на мнение, че 50 км бягане в планината са по-страшни и трудни от 50 км каране на колело в планината.
А какво се промени в Крива спица за добро/за лошо?
Първият ми досег с Крива спица и някои от членовете на клуба беше през далечната 2004. Още в самото начало усещането ми беше, че в този клуб има много готини хора. Не съм си променила мнението за всички тези години. Винаги съм смятала, че съм намерила сродни души, които чувствам като близки приятели, въпреки че не се виждаме често, защото и аз съм далеч от Пловдив. Клубът организира най-якото събитие при планинското колоездене – Перпендикулярна вселена, и най-якото състезание, което може едновременно да те докара до делириум и да те изцеди до предела на силите ти – 24 часовия маратон. За мен „Крива спица“ си е все същата – общност от хора, влюбени в колоезденето.
Сподели ни една твоя мечта, свързана с колоезденето?
Хм… Не мога да се сетя за нищо особено. Преди 10-15 години бих казала, че мечтая да участвам в някои големи маратони като Трансалп и подобни щуротии, след които да се чудиш дали си жив, или умрял. 🙂 Сега си мисля, че просто бих била доволна да мога още дълги години да карам колело. И особено в Родопите, и най-вече на ПВ. Да, определено това бих формулирала като моя мечта в момента – още дълги години да мога да карам точно на ПВ. Просто Перпендикулярната е нещо съвсем различно като усещане, като изживяване. Нещо, което не може да се опише с думи и наистина е друга Вселена.
Ако и ти искаш да си част Крива спица, пиши ни: [email protected]
Или ни намери:
www.kriva.org
https://www.facebook.com/kriva.org
https://www.instagram.com/krivaspitza/
