Владовците в Крива спица са сила! Ако искате нещо да е изпипано до най-малкия детайл, трябва да се доверите на инженерната прецизност на хер Русев.
Учил си в Германия, работиш в германска фирма. Кое е различното в България, в нашето и тяхното колоездене, което те кара да “въртиш” тук? На кой език се псува по-добре?
Основната разлика между там и тук е, че нашето каране е по-приключенско и по-диво. Хващаш колелото и караш по места, където никой никога не ги е правил или поддържал с идеята да се минава с колело. Да не кажа, че понякога и хора почти не минават оттам. У нас човек с колело в планината продължава да е голяма екзотика. Заради това можем и все още караме по естествени пътеки почти без ограничения и забрани. В Германия е много по-развито – кара се много повече, от много повече хора на всякакви възрасти и с всякакви умения. Но където е станало масово, неминуемо следва регламентиране и някаква форма на ограничаване, и байк културата се завърта съответно повече около изкуствено създадени байкпаркове или състезания по трасета. Вследствие на това пък има повече правени трасета или поддържани полуестествени пътеки, което улеснява навлизането в спорта за начинаещите.
Та, понеже там всичко е толкова добре организирано, мисля, трудно се намират поводи за псуване от сърце … като, примерно, се загубиш в дивото или като трябва да носиш надолу през нападали дървета и клекове. Всъщност там най-много съм псувал, защото една разкошна пътека (черешката на тортата на един епичен маршрут) я бяха затворили, понеже минава през частна гора и собственикът явно имаше нещо против нарасналата ѝ популярност сред колоездачите. Но да, казах за регламентирането вече. 🙂
Иначе и там, и тук карането е забавно, и двете места си имат чар. Най-приятно е да се разнообразява. У нас тепърва започват да се оформят региони с поддържани пътеки с основна цел каране на колело.
Защо е важно, когато организираш нещо (като 24-часовия маратон, например), да не бъдеш само професионалист?
Е чак професионалист … всички сме аматьори-мераклии. То затова е толкова весело. Не че има нещо лошо нещата да се изпипват професионално, но тогава неминуемо част от хипарския чар се губи и някак си започва да се отразява както на помагачите, така и на участниците. 24-часовият маратон е състезание, организирано от хора, повечето от които всъщност не ходят на състезания. Това е важен аспект от философията на цялото мероприятие, мисля. За някаква комерсиална цел пък съвсем не може да става и дума. Целта ни тук, както и при другите ни мероприятия, е да съберем приключенски настроени хора, които искат да предизвикат себе си в приятелска компания. Стараем се да става по-добро, но винаги имайки предвид основно тези хора.
Първо като инженер, а после като любител на мтб-то – кое е най-доброто колело според теб? Различни ли са?
Най-доброто колело е това, което те кара да нямаш търпение да караш. Това еволюира с уменията на карача или с желанието да предизвиква способностите си. Но в голяма степен си остава индивидуално. Та, универсално най-добро няма. В тоя ред на мисли, всяко подобрение, което ти помага да стигнеш по-далеч и да прекарваш повече време на байка с повече кеф, е добро. Иначе забава винаги е имало, но, да кажем, преди 15+ години колелата за планинско колоездене бяха все още някакво инженерно предизвикателство. Това до някаква степен определяше и тавана на възможностите на много от каращите. Колелата не бяха толкова привлекателни за начинаещите. Постоянно им тунинговахме нещо или мислихме за подобрения. Не че сега няма какво да се измисли, но хардуерът вече е толкова развит, надежден и добре функциониращ, че за повечето карачи по никакъв начин не е пречка да си намерят пълноценна забава и предизвикателство, за да подобряват уменията си. А и начинаещите не трябва да се „борят“.
Една основна тема може би все още си остава нерешена – наистина, идеалните колела са различни според предназначението, та затова се налага да имаш по няколко. 🙂
Ако и ти искаш да си част Крива спица, пиши ни: [email protected]
Или ни намери:
www.kriva.org
https://www.facebook.com/kriva.org
https://www.instagram.com/krivaspitza/
