Световно първенство по планинско колоездене 2020 в Леоганг

Снимки: Bartek Wolinski/Red Bull Content Pool

Дори и да не се интересувате от състезателната страна на планинското колоездене, няма как да не сте разбрали, че през 2020 г. заради пандемията Covid-19 на практика почти нямаше международни състезания от най-висок клас, без значение от дисциплината. В Световните ендуро серии се проведоха 3 кръга, но с класиране само за всеки от тях, без обща ранглиста за сериите. В ХС дисциплините единствените стартове бяха в рамките на една седмица и на едно и също място – в началото на октомври в Нове Место, Чехия се проведоха без публика два кръга в дисцплината ХСС и два в ХСО, но отново без общо класиране за сериите. В спускането пък нямаше нито един кръг за СК през 2020 г. Затова не е учудващо, че Световното първенство, което и по принцип се смята от мнозина за най-важното състезание през годината, този път бе такова повече от всякога!

В началото на годината за ХС дисциплините бе предвиден съвсем друг домакин (Албщад, Германия). Да не говорим пък, че никога досега световно първенство не се е провеждало през октомври, но както вече е ясно, през 2020 г. нищо не бива да ни учудва…

И за да е още по-ненормална ситуацията, по склоновете над Леоганг през цялата седмица се изливаха дъждове, а в по-високите части го обръщаше дори и на сняг, което превърна трасетата и за крос-кънтри, и за спускане в почти некараеми дори за топ-професионалистите, и в истинско бедствие за всеки, дръзнал да кара в тези условия. Аз лично по-труден терен май не съм виждал до момента…

Френско превъзходство в дисциплината ХСО

Жени елит

Полин Феран-Прево дойде в Леоганг за да защити шампионската си титла от 2019 г. и след победа във втория кръг в Нове Место предходната седмица. С номер едно и със златиста каска Red Bull, боядисана специално да подчертае златния ѝ медал от предходния сезон, френската състезателка със сигурност бе основен фаворит в надпреварата, но както се видя и в Нове место, конкуренция съвсем не липсваше.

Дори и да е изпитвала някакво напрежение обаче, Прево не го показа нито за миг. В изцяло шампионски стил тя се откъсна напред още в първите обиколки и до края методично увеличаваше преднината си, като в един момент всякакви съмнения относно превъзходството ѝ в този ден изчезнаха.

Не се развиха така нещата за много от останалите претендентки обаче. Някои изпитваха трудности още от старта, други станаха жертва на ужасните условия и на лош късмет. Във всички случаи зад Полин ситуацията беше динамична и интересна.

Холандската състезателка Ан Терпстра трябваше да напусне надпреварата заради проблеми с дишането, а Кейт Кортни претърпя тежко падане, вследствие на което първо имаше технически проблеми, а след това се оттегли със съмнения за мозъчно сътресение. Украинката Яна Беломойна, която през голяма част от състезанието караше на трета позиция с шансове за бронзов медал, ги изгуби твърде бързо и злощастно заради технически проблеми.

В един момент изглеждаше сякаш австралийката Ребека МакКонел ще грабне сребърния медал, докато зад нея се водеше битка между Ева Лехнер (Италия) и Зина Фрай (Швейцария) за третото място. Когато започна последната обиколка обаче, Лехнер вече се бе доближила до МакКонел и започна да я притиска. При последното спускане австралийката все още имаше достатъчно преднина, но падане по хлъзгавото и стръмно трасе позволи на италианката да се доближи буквално на няколко метра зад нея. Така на финалната права Лехнер атакува силно, а МакКонел нямаше останала енергия да се противопостави и бе задмината буквално в последните метри.

Полин Феран-Прево
Ева Лехнер
Ребека МакКонел
Фото-финиш на Ева Лехнер и Ребека МакКонел

Мъже елит

Въпреки силната конкуренция, при мъжете със златото се окичи Жордан Сару. Трябва да отбележа, че от самото начало някои от „младите лъвове“, особено холандецът Милан Вадер, атакуваха челните редици, а много от основните фаворити като Енрике Авансини и Нино Шуртер останаха в догонващи позиции малко по-назад.

Трудното и хлъзгаво трасе обаче изигра лоша шега на младия водач на колоната – Милан Вадер падна поне два пъти в една и съща обиколка и изгуби позиции, а Сару успя да се възползва от това и да се откъсне стабилно напред. Междувременно Шуртер видимо не бе в обичайната си форма, а Авансини заедно с Титоан Каро, Матиас Флюкигер и Лука Брайдо оформиха групата на преследвачите, в която всеки изглеждаше достатъчно силен, за да се бори за второто място. Към края на състезанието обаче Флюкигер бе този, който успя да натисне най-здраво педалите, преследван ревностно от Каро. Двамата завършиха в този ред, запълвайки местата на подиума след Сару.

Резултати:

Жени елит
1. Полин Феран-Прево (FRA) 1:27:33
2. Ева Лехнер (ITA) +3:01
3. Ребека МакКонел (AUS) +3:01

Elite Men
1. Жордан Сару (FRA) 1:25:37
2. Матиас Флюкигер (SUI) +0:45
3. Титоан Каро (FRA) +0:55

Реклама

Изненадващи резултати в спускането!

Вече го казах, но ще се повторя – аз лично по-кошмарен и труден за каране терен до момента не съм виждал в нито едно състезание от такъв клас! Случвало се е да вали, да трещи, дори да отлагат или отменят събития, но такава кална баня, каквато беше в Леоганг, не съм си представял, че може да съществува и бъде карана…

При жените състезанието се проведе в отсъствието на местната любимка и основен фаворит за златото Валентина Хол (на снимката горе). Тя бе най-бърза в квалификацията, но след това при едно от тренировъчните си спускания счупи глезен и скъса сухожилие, което не само сложи край на надеждите ѝ, но и начало на дълго и трудно възстановяване за следващия сезон. Уви, твърде лошо начало на кариерата ѝ в категория елит, където тя тъкмо премина тази година след блестящи резултати при девойките в предишните сезони.

Никой не бе застрахован от грешки и падания, включително и шампионката от 2019 г. Мириам Никол, която стартира сравнително рано и даде много добро време, макар и че изгуби десетина секунди заради падане. Тане Сийгрейв изглеждаше бърза в първата част, но едно падане в гората я запрати далеч под велосипеда ѝ и качването обратно до него отне цяла вечност по стръмния разкалян терен. Моника Храстник от Словения даде добро време, нареждайки се зад Никол.

И тогава дойде редът на Камил Баланш от Швейцария. Тя не направи нещо свръхестествено, не прелетя магически над мокрите корени и хлъзгавата, гъста и дълбока кал, но някак си успя да премине трасето достатъчно бързо и най-вече достатъчно чисто, без да падне и без да спре, което в крайна сметка се оказа решаващо за това да завърши с по-добро време от Мириам Никол.

На старта все още имаше именити състезателки като Трейси Хана и Марин Кабиру, но те не успяха да подобрят времената в челото.

Камил Баланш
Мириам Никол
Моника Храстник
Тане Сийгрейв
Мириам Никол
Мириам Никол

Още по-драматично протече състезанието при мъжете, за които горе на старта вече валеше и сняг. Джак Моар (Австралия), макар че за тази година се фокусира основно в ендурото, направи едно от първите добри спускания и записа доста прилично време. Малко след него британецът Рийс Уилсън демонстрира доста добър контрол по кошмарното трасе и седна на горещия стол. В този момент нито той, нито някой друг предполагаше, че ще стои там чак до края на състезанието, но именно това се случи!

Един след друг най-известните и бързи спускачи в света, включително Лоик Бруни, Грег Минар, Дани Харт, Аарън Гуин, Фин Айлс и др. падаха, затъваха, бедстваха и не успяха да подобрят времето на Уилсън. Местният любимец Давид Тръмер направи едно от най-добрите спускания и доближи времето на победителя, но не можа да го подобри, а на трето място остана французинът Реми Тирион.

Рийс Уилсън
Лоик Бруни

Резултати:

Жени елит 
1. Камил Баланш (SUI) 5:08.426
2. Мириам Никол (FRA) +3.130
3. Моника Храстник (SLO) +16.966

Мъже елит 
1. Рийс Уилсън (GBR) 3:51.243
2. Давид Тръмер (AUT) +3.197
3. Реми Тирио (FRA) +5.953

За българското участие в Световното първенство в Леоганг очаквайте отделен материал!