Светлин Гатев за Световното първенство 2020 в Леоганг

Светлин Гатев е познат в много качества – и като баща на Стиви Гатев, и (напоследък) като движеща сила в новия клуб „Хоталич“, но аз лично мога да го определя като най-върлия фен на дисциплината спускане в България. 🙂 Светльо е постоянното присъствие в българските DH събития, един от хората, които винаги са готови да създадат настроение по трасето или да подкрепят участниците по всякакъв начин; освен това е организирал безброй пътувания зад граница за участие в различни чуждестранни състезания и от време на време списва по някой доста забавен репортаж от една или друга надпревара. Затова не се учудих, че Българска федерация колоездене (БФК) е избрала именно той да бъде един от хората, придружаващи националния ни отбор (и по-специално спускачите в него) на Световното първенство в Леоганг, което приключи с много кал и бедстване на 10-11 октомври. Другият придружител на състезателите ни беше не по-малко известният Боби Крумов. А състезателите по спускане в националния отбор бяха Стивиан Гатев, Валентин Тенев, Виктор Колев, Пламен Тотев и Михаил Георгиев, класирани според точките в националната ранглиста от сезон 2020.

За съжаление, покрай лошото време и кошмарните условия за каране, някои коментари и решения на български състезатели предизвикаха (не за първи път) огромни полемики в социалните мрежи, взаимни обвинения и още други нелицеприятни неща. Умишлено не съм се занимавал с тези „драми“, защото не мисля, че точно с такива неща трябва да помним едно или друго състезание, особено пък световно първенство…

Затова пък Светльо Гатев, като пряк свидетел на всичко, което се случи в Леоганг, реши да подготви един репортаж от мястото на събитията, опитвайки се да добави и щипка хумор, макар че в бруталните условия там едва ли на някого му е било леко на душата. Публикувам го с удоволствие и му благодаря, че избра МТБ-БГ като първа трибуна, за да сподели впечатленията си, озаглавени…

САМАТА ИСТИНА

Аз съм Светлин Гатев и бях част от помощния екип на националния отбор на България по спускане по време на Световния шампионат в Леоганг, Австрия. Пътуваме с отбора по крос-кънтри. Настанени сме в отделни къщички, затова техните емоции ми убягват. По тази причина пиша репортаж на събитията, които лично съм преживял. Извинявам се, че пренебрегвам емоциите на другата (ХС) част от отбора и се надявам, че ще има кой да разкаже и за тях.

Ден 1

Сутрин рано, „Пирогов“, национали пред фургона за изследване за COVID-19. Болка, притеснение… и безвредни резултати.

 17 часа, Дианабад. Емоции, подреждане на багаж, снимки, цунки-мунки и на път.

 Съвместно каране с буса на отбора по XC. Парти бус, смях, силна музика, Сърбия, самолетен режим, мрак, сън и Леоганг.

Ден 2

БФК се бяха постарали да ни настанят в две супер луксозни къщички, които побираха по 8 човека.

Боби, в ролята си на справедлив началник, и аз, в ролята си на мастър шеф, си влязохме в задълженията и превърнахме пребиваването ни в една дисциплинирана структура, която беше подхранвана с висококалорично гориво. Някак си липсата на напрежение ни обърка. А горещият открит басейн ни побърка.

Ден 3

Утро, изпълнено с настроение и амбиция да къртим. Паркинг, шатра, разгъване на чадъри и Track Walk (пешеходен обход на трасето). Дъждът не спираше и кал не липсваше, затова пък беше и студено – окоро 5-6 градуса.

Към средата на трасето стана ясно, че обръчът се затяга и нема лабаво. След обиколката се прибрахме за анализ на видяното.Някак си за кратко луксът остана на втори план. И мнението бе, че сигурно не е чак толкова трудно, колкото изглежда.

Хапване, сън и…

Ден 4

Макарони със сирене, паркинг, шатра, стягане на колела и тренировки на младежите. А батковците по трасето за съвети. След обявените тренировки на junior, младежите се прибраха меко казано силно омърлушени. И предположението, че може би не е чак толкова трудно, се оказа погрешно. Елитните ни бойци тръгнаха на тренировка и сякаш птичките спряха да пеят в очакване на мнение относно трасето.

След пристигането им в шатрата пристигна и отрицателната енергия. Трудно ми е да опиша емоциите и изказванията им, но в общи линии става въпрос за това, че единият от тях каза „животът ми е по-важен“, а другият „Във Val di Sole беше по-лесно!“. Доста думи изговорихме в насока нахъсване и мисля, че имаха ефект.

Около 15 часа ходихме да подкрепим момчетата от XCO, категория men-junior. След това шатра в бус, газ, къщичка, заздравяване на отношенията между XC и DH, басейн, хам-хум и сън.

Ден 5

Обща закуска, път, паркинг, шатра и тренировки.

Напрежението нарасна, понеже това бе денят на квалификациите и за двете категории. Tренировките преди състезанието създадоха малко история за Михаил, но г-н Крумов с уменията си направи всяко притеснение неуместно.

Следих представянето на младежите от финалната зона. След появяване в далечината на българско джърси се появи и надеждата, че щом  имаме един оцелял, то сигурно и другите двама ще успеят. Така и стана. Появи се втори и трети наш състезател. След въпроса как беше, всеки отговори, че е падал поне 10 пъти и беше щастлив, че е жив и здрав.

Не така стоят нещата с батковците. Трудността на трасето бе на прага на възможностите им и пред тях стоеше дилемата дали да дадат всичко от себе си с риск да се потрошат, или да карат бавно, но сигурно. Явно Вальо е избрал втория вариант, като се има предвид времето, което извоюва. Но за сметка на това се прибра в базовия лагер жив и здрав. Стиви може би бе избрал първия вариант, но явно е надценил възможностите си, понеже малко след старта пада и наранява един от пръстите си. В същото време клипсът на лявата обувка не се откопчава и при по-силно дърпане цялата подложка с парчетата остава на педала. Тези две причини бяха достатъчни, за да прекрати квалификациите. Малко по-късно разбрахме, че и двамата не се класират за финалите.

Остатъкът от деня премина във вдишване на големи порции напрежение и опити за анализ. Умората направи тас-кебапът изключително вкусен.

Реклама

Ден 6

Пържени яйца, помпане на безкамерни гуми и частично възвърнато настроение.

Младите войни направиха 1 час тренировки, целите бяха покрити с кал, но сякаш нямаше стреснати за утрешното предизвикателство. Минути след това започна буря, която ни принуди да приберем шатрата. Наближаваше финалът на момчетата от XCO. Това бе дисциплината на най-големите и участници бяха Сашо и Лъчо. Естествено, придвижихме се до трасето за подкрепа. Момчетата направиха каквото можаха и усетиха нашата подкрепа.

Поради лошото време се прибрахме рано и Боби Крумов почисти, забърса, смаза и парфюмира колелата на юношите, а аз сготвих най-добрито си ребра със зеле. 🙂

Ден 7

Ден за ФИНАЛИ. Както обясних по-горе, нашите състезатели от категория ЕЛИТ по различни причини не бяха класирани до финалните спускания, но за тримата млади карачи те предстояха (за добро или лошо).

Още при самото събуждане видяхме, че дъждът си вали безкомпромисно и сякаш всяка капка отекваше като ехо в главите ни. Закусвахме безшумно, понеже всеки напрягаше въображението си, за да си представи колко хлъзгаво и кално може да бъде трасето в момента. Напуснахме хотела и се отправихме към пистата. Приятна изненада бяха няколкото български фенове, които бяха дошли, за да подкрепят младежите.

Юношите облякоха екипите си и се запътиха към старта под особено силния дъжд. Качиха се в кабинките и започна едно тягостно чакане. След около час в шатрата пристигнаха едни кафяви човечета, които явно демонстрираха нивото на температурата с леко раздрусване на всички крайници. Трудно беше да ги разпознаем.

Двама от тях бяха категорични че „моментът е толкова гаден ,че чак си мечтаят да са на училище“ и това бе категорична заявка на отказ да продължат участие. ОБАЧЕ един от тях (Виктор Колев) тропна силно с крак и каза „АЗ ЩЕ СЕ ВКЛЮЧА“. Това бяха думите, които на нас със Боби ни подействаха като  признание в любов. Веднага го подготвихме и Боби и Виктор заминаха с лифта към старта. В същото време останалите от групата заехме позиции на финала. След като българското джърси се подаде от точката на видимост, всички избухнаха и нямаше чужденец, който да не е разбрал, че България има отбор. С това си спускане Виктор се превърна героя на мисията ни.

 С това световната надпревара приключи, а тиролските крави останаха да си пасат… 🙂