Искрено и лично след 18 години

На 1 юни 2019 г. MTB-BG.com навърши 18 години. В света на хората тази възраст има голямо значение, защото е приета като граница за съзряването, навлизане в пълнолетието и т.н. За един сайт не би трябвало да има подобна важност, но моят сайт е по-особен. Това май е характерно за повечето хора – да мислят, че точно тяхното нещо е по-специално, без значение дали става дума за дете, куче или 18-годишна трошка на 4 колела. За трошките мога със сигурност да го твърдя – по-добре е да познаваш характера им, иначе може добре да си изпатиш, особено сега през зимата! Както и да е, мисълта ми беше, че моят сайт наистина е особен с това, че засега следва с удивителна точност един жизнен цикъл, който доста прилича на човешкия…


От създаването си сайтът премина през щастливо детство с бърз растеж, много игри и приятелства, навлезе в ученическата възраст с желание да учи и да се развива, продължавайки и да расте, но започна да среща и някои трудности. А пубертетът (последните 5-6 години) беше труден, направо кошмарен – то не бяха фасони, то не бяха претенции, или ако трябва да се изразя по-психологически, за мен това бе период, изпълнен с вътрешни конфликти и търсене на верния път. Трябва да има и по някое такова сериозно изречение, иначе ще решите, че всичко е на шега.

Сигурно е трудно от ухилената ми физиономия човек да разбере какви въпроси ме мъчеха през този период. Още по-трудно е някой да знае какво всъщност исках, защото и самият аз не знаех през повечето време. 🙂 Всичко като че ли започна с това, че MTB-BG.com сравнително бързо се утвърди като основна медия за планинското колоездене в България и всички (включително и аз) започнаха да възприемат сайта като нещо по-голямо, отколкото всъщност беше. Това се дължи и на форума, който обединяваше в себе си цялата МТБ общност и имаше няколко хиляди активни потребители, беше същинска социална мрежа за времето си. На практика обаче през всички тези години MTB-BG.com в същността си беше блог – сайт с много статии и материали, но списван и поддържан основно от един човек. Отвън може и да не е изглеждало така. Сигурно е имало момент, в който можех да поставя това начинание на здрави бизнес основи, да го разширя, да създам екип, да го развия по много по-професионален начин и да забогатея неприлично. Напълно постижимо е, дори да не си започнал с една ябълка или, за по-сигурно, с партийно куфарче. Но аз изпуснах този момент, когато и да е бил. Изпуснах го вероятно и заради това, че в началото сайтът не бе създаден с някакви ясно заложени цели, бизнес план и идеи за развитие. Пък и аз го раздавах бохемски – каране на килограм, големи отстъпки за рекламодателите, живот без сериозни отговорности…

Тук обаче трябва за момент да стана сериозен и да благодаря на всички хора, които през годините са ми давали многобройни идеи за развитие на сайта в една или друга насока. Искам да ви уверя, че всяка идея е била внимателно премислена, но ако не е била осъществена, то се дължи на една от следните причини: 1) не съм намерил време, т.е. не съм успял да я приоретизирам; 2) не съм имал финансов или организационен ресурс да я реализирам; 3) не е съвпаднала с моята представа за това какво да бъде или да включва сайтът.

Това, че MTB-BG.com не е прераснал в някаква по-голяма медия, не е драма. Няма как да знаем какво би било, ако… Само че в последните години се появи един постоянен конфликт, който не ми даваше мира. Това бе противоборството между „искам“ и „трябва“. „Искането“ беше лесно – да си карам повече колелото, да пиша разни статии за каквото ми е кеф, да имам достатъчно средства, за да преживявам нормално, и достатъчно свободно време за приятели, семейство и т.н. Такива едни простички неща, ясни, та чак банални. Виж, „трябването“ бе по-драматично. Всяка година, всеки месец и всеки ден започваха с неща от типа:

„Ще си вържа ли бюджета?“ Странен израз е това, щото ако си го вържеш на фльонга, почваш да се чудиш от кой край да го отпуснеш, а има и по-лош вариант – да го вържеш на клуп!

„За кое по-напред да пиша?“ То са състезания, маршрути, продукти, видеоклипове и още куп неща, дето само се увеличаваха, а тия учени така и не успяха да изобретят 48-часов ден, та да може хората да си вършат работата по-спокойно!

„Дали по-напред да пиша или пък да подобрявам нещо техническо по сайта?“ Щото потребителите трева не пасат, ти може и да не си в час с модерните технологии, ама те са, и не са длъжни да се мъчат с архаичния ти сайт!

„Ако ще подобрявам нещо по сайта, как да стане?“ Пари нема, действайте! Иронията по отношение на техническата поддръжка е, че през 2009 г., когато модернизирах драстично сайта, привеждайки го към тогавашните стандарти, технологиите просто „иззеха контролния пакет акции“ от мен по отношение на техническото развитие на сайта, т.е. направиха ме зависим, нямаше как да си го поддържам и развивам сам. Добре, че бяха някои приятели, защото иначе MTB-BG.com можеше и да е приключил отдавна съществуването си. Аз приятели в IT сферата имам доста и добри, но тогава се запънах пред себе си, че докато взимам заплата от сайта, няма да ползвам безплатен труд от други хора за щяло и нещяло. То не може едни да работят, а друг да яде. Така че на видно място в съзнанието си постанових, че тоя сайт или ще трябва да изкарва достатъчно пари, за да се развива като нормален бизнес, или… то се вижда какво беше другото. 🙂

„Как хем да стигам по-лесно до аудиторията, хем да не я изгубя?“ Странно звучи тази дилема за тези, които не са имали подобен сайт преди възникването на социалните мрежи. Казано най-простичко, за да е лесно за потребителите, трябва да ги информираш за новостите при теб чрез социалните мрежи, защото са модерни и защото хората са там. Като свикнаха обаче информацията да ги намира по този начин, потребителите забравиха, че някога са имали любими сайтове и че са проверявали всекидневно какво ново има в тях, вместо да чакат сложни алгоритми да им го доставят през фийд-а. Такъв е животът, всичко се променя. Или приемаш промените, или те сами ти се налагат. Аз се съпротивлявах известно време, пробвах най-различни методи да излъжа „системата“, но системата затова е нещо голямо и абстрактно, щото от шмекерии на дребно не се интересува и каквото е логично да се случи, се случва и толкоз.

„Трябва ли да правя всичко това и защо?“ Те туй беше въпросът на въпросите, който може да бъде перифразиран по безброй начини – удовлетворен ли съм от това, което правя; щастлив ли съм от начина, по който го правя; трябва ли така да го правя, има ли друг начин да го правя? Тука не ставаше дума за това дали MTB-BG.com да съществува, а по скоро как точно да съществува, така че да ми носи предимно радост и мотивация, а не напрежение, преумора и депресия.

И като доразвитие на тези житейски главоблъсканици беше въпросът „Как да си върна онези дни, в които работата включваше предимно неща, които искам да правя, а не неща, които трябва да правя?“. Не знам отговора. Засега. Но все пак стигнах до някои изводи. Помогнаха ми някои нови неща, които подхванах с течение на времето – например обученията чрез Велоучилище МТБ-БГ. Те ми припомниха какво е удовлетворение от работата, какво е да правиш нещата с пълна отдаденост и както искаш, а не както ти го налагат външни фактори. Припомниха ми какво е хората да идват заради теб самия и това, което правиш, а не заради някаква технология или модерен способ, който те е „позиционирал“ добре пред подходящата „таргет група“ и на съответното подходящо техническо устройство. Припомниха ми в голяма степен смисъла.

Не знам отговора, но през 2019 г. реших, че ще се опитам да го намеря. Затова запретнах ръкави и работих двойно повече от всякога – почти колкото чиновник, че и с извънредни часове! Исках тази година да е преломна в много отношения. Време беше за 18-ия си рожден ден MTB-BG.com да получи ясна посока и приоритети, а още повече исках самият аз, удряйки четиридесетака, да имам такива. Реших, че повече няма да живея с това напрежение, с този конфликт между „искам“ и „трябва“. Реших да започна нови неща, като МТБ Справочника, чрез които да опитам да преструктурирам дейността си в посока, която ми носи повече удовлетворение, повече свобода и по-малко грижи. Дефинирах пределно ясно за себе си кои неща ми харесват, кои неща ме напрягат, какво и как искам да правя и за първи път от 15 години се престраших да приема факта, че MTB-BG.com като сайт може да не е основно приходно перо в бюджета ми и вместо да се чудя как да привлека достатъчно реклама в него и как да се съобразявам с всички външни фактори, ще го превърна отново в нещо, което да правя повече за удоволствие и по-малко по работа. Ще го превърна в това, което на практика винаги е бил – един БЛОГ,  списван от един основен автор (аз), в който ще споделям каквото искам и колкото мога за планинското колоездене. Това ще е моята гледна точка към МТБ-то, но без претенции за всеобхватност, изчерпателност и каквото и да е друго от този род. Приемете го и вие така – не очаквайте повече, отколкото може да осигури един човек в свободното си време. Няма да има предварително зададен обем на съдържанието или обхват на темите. Единственото сигурно е, че ще наблягам в най-голяма степен на маршрутите и местата за каране – не случайно създадох МТБ Справочника, защото той е свързан с посоката, в която искам да развивам дейността си, без да я определям като единствена, но категорично ще е такава с приоритет.

Това решение, към което вътрешно сякаш винаги съм се стремил, влиза в сила именно сега, с настъпването на новата 2020 г. и сваля едно огромно бреме от плещите ми. Разбира се, MTB-BG.com е само част от по-голямата идея МТБ-БГ, която обединява и МТБ Справочника, и Велоучилище МТБ-БГ, и кой знае какво още, което може да ми хрумне. Засега се опитвам да подредя нещата така, че да продължа да изкарвам заплатата си чрез планинското колоездене, но по съвсем нов начин, с изцяло нова нагласа. Дори и да не стане обаче, няма да е драма – приготвил съм се при нужда да започна „нормална работа“ в офис и въпреки това да запазя важните за мен МТБ дейности като хоби, макар и в много по-намален обем. Дали ще се стигне дотам не зная – надявам се, че не! Но съм сигурен за едно – ако ще трябва да правя неща предимно по задължение, за да си изкарвам заплатата, предпочитам да е в друга сфера, а не в тази, която искам да свързвам с радост и удоволствие. Промяната, която описах, е най-вече психологическа и засяга самия мен. Започвам 2020 г. с една изцяло нова нагласа към MTB-BG.com и за мен е важно да я споделя с читателите. Ето, направих го и ми олекна още повече! 🙂

Разбира се, в такава ситуация всяка финансова подкрепа не губи важността си, а тъкмо обратното. Така че благодаря на всички търговци, които и през 2020 г. ще рекламират в MTB-BG.com! Приходите от рекламни услуги със сигурност ще са много важни за обема и съдържанието, а също и за техническото развитие на сайта. Предполагам, че до края на януари вече ще е ясен окончателният списък с рекламодатели в MTB-BG.com през 2020 г. Поглеждайте от време на време логата им в панела „Партньори“ в долната част на страниците – добре е да знаете кои фирми и марки подкрепят развитието на сайта, защото и за тях става все по-трудно да харчат пари за реклама при мен, при положение че трябва да мислят и за всички други социални канали, пък и ситуацията на българския пазар май става все по-трудна. А пък ако не ви е много неприятно, може да сложите MTB-BG.com в списъка с изключения на ad blocker-а си – зная, че в момента сайтът е доста шарен, но все пак винаги съм се старал да не разработвам рекламни формати, които биха били дразнещи за мен самият – разните там pop-up, roll down и всякакви подобни наистина пречещи дивотии. В MTB-BG.com просто излизат разни картинки за цвят, дето с нищо не смущават обичайното ползване на сайта. Възможно е в бъдеще да помисля за цялостна промяна във финансирането на сайта, така че читателите също да могат (при желание) да подпомагат тази дейност (питали са ме често за това), защото това би била най-пряката връзка между създател на съдържание и аудитория, която вижда смисъл от него. Това обаче е нещо ново като идея и трябва тепърва да проуча цял куп юридически, счетоводни и други подробности, за да избера най-удачния вариант за реализирането му.

Един от последните въпроси, които изникнаха за решаване, беше как хем да се вместя в наличното свободно време, което вероятно ще става по-малко, а не повече, хем да не загърбя напълно тематики, за които времето ми няма да стига, но все пак считам за важни и интересни. Този въпрос изниква с особена острота през активния сезон, когато карането се увеличава, и решението на проблема досега бе свързано предимно с намалено време за сън, закъснели публикации и чувство на неудовлетвореност. В края на 2019 г. обаче създадох един нов панел „Flow (информационен поток)“ на началната страница и точно чрез него смятам да споделям интересни неща на всякакви теми, но инвестирайки по-малко време за обработването на информацията. Чрез този панел всеки ще може да намира бързо връзки към неща, които според мен си струва да бъдат видени или прочетени, но които нямам възможност да публикувам като редовни материали. В бъдеще този панел ще става още по-динамичен и разнообразен – в него ще влезе и част от информацията за състезанията по света и у нас, може би и част от информацията за нови продукти. Така че следете го, ако искате да сте „на моята вълна“. 🙂

От всичко, планирано за 2019 г., не успях да довърша единствено новия сайт с responsive design (т.е. съвместим с мобилни устройства). Определено съм длъжник на аудиторията в това отношение. Даже по-скоро съм длъжник на себе си, защото аз губя най-много от цялата ситуация. По този нов сайт се работи от две години. Зная, че звучи несериозно, но това са фактите. Ако можех да си го направя сам, щях да съм го направил. Хубав, лош, какъвто и да е! Обаче не мога. Ако беше въпросът да започна нов сайт от нулата (както беше със Справочника), щеше да е по-лесно, но когато става дума за хиляди статии от различен тип, десетки хиляди снимки и още купища информация, работата се оказа доста по-трудна, а координацията и управлението на „проекта“ още повече. Надявам се, че до края на тази зима все пак новият сайт ще бъде готов, защото започне ли сезонът, моето време за подобни задачи просто свършва и това също е една от причините за огромното забавяне. Каквото зависи от мен, ще направя, но не зависим само от мен.

За да обобщя всичко дотук: MTB-BG.com продължава напред и през 2020 г. и то по начин, който ми липсваше в последните години – без напрежение, без надпреварване със социалните мрежи, без предварително зададени обем и обхват на съдържанието, без постоянно следене на статистиките и чудене как да ги обърна във възходяща тенденция. Ще гледам на сайта като на средство за изразяване на удоволствието от планинското колоездене, на интереса към него във всичките му форми или пък само в някои от тях. Ще гледам на сайта като на блог, чието развитие ще зависи изцяло от времето, желанието и възможностите ми, но може и да не е мое основно професионално занятие. И се надявам, че MTB-BG.com ще продължава да ви бъде интересен и полезен. Но повече от това се надявам да се виждаме достатъчно често по пътеките! 😉

А сега ви пожелавам хубава, щастлива и успешна 2020 година! И може би ще си дам 1-2 дни почивка, за да може повече хора да прочетат тази статия, а аз да започна годината там, където се чувствам най-добре – в планината. 🙂


снимка: Димитър Щуров


П.П.

Това е четвъртата статия, която написах с това заглавие. Първите три бяха още по-дълги и по-сериозни, поради което звучаха негативно. А всъщност за мен новината е добра – оставям зад гърба си един период, в който не бях наясно със себе си какъв сайт правя, защо го правя и какво очаквам от него. Започвам годината с много по-ясна идея за всички тези неща. Исках да я започна и с такава статия, защото ценя читателите на MTB-BG.com и винаги съм смятал, че трябва да бъда искрен с вас, макар да знам, че от търговска гледна точка подобен текст вероятно е добър пример за анти-маркетинг, вероятно противоречи изцяло на идеята да се „продадеш“ добре, да изпъкнеш в най-добрата си светлина и да скъташ някъде надълбоко и назад всякакви тъмни страни, лични недостатъци, противоречия и прочие неща, които могат да изградят у потребителя не дотам перфектен образ. Но аз съм си скаран с маркетинга открай време, така че няма да си слагам на сърцето това, че нарушавам правилата му.

Между другото, думите са важни. Не е случайно, че в първите години винаги говорех за аудиторията като за читатели. От един момент нататък все по-често и даже преобладаващо говорех за „потребители“. Оттук насетне пак ще се обръщам към вас като читатели. В началото статиите бяха написани в първо лице единствено число. После преминах към официалната форма за медиите – първо лице множествено число, „ние“. В края на 2019 г. твърдо се завърнах към единственото число и засега смятам да продължа с него. Тези подробности изглеждат незначителни, но са индикация за важни промени в отношението. 😉