Изпробвано: SHIMANO DEORE XT M8100

Серията ХТ на Shimano (с пълно име Deore XT, по почти никой не я нарича с него) се слави като работния кон на цялата им продуктова МТБ гама, поради също толкова надеждната и прецизна работа, както и при върховия клас XTR, но при много по-достъпна цена. Затова и тaзи серия е толкова предпочитана от състезателите аматьори или пък от по-взискателните към техниката си колоездачи. Конкретно пък при изцяло обновените XTR M9100 и XT М8100 почти всичко от върховия клас е пренесено и към по-ниския, така че избирайки XT пред XTR,  ще трябва да преглътнете единствено малко по-високия грамаж и някоя и друга екстра за далеч по-скромна сума. 😉 Оттук нататък неизменно ще сравнявам  XT М8100 с по-високия клас  XTR M9100 както и с по-старите им версии, най-малко защото съм ползвал почти всичко от тях или пък имам преки наблюдения.

Обикновено, когато от Shimano обновят изцяло върховия си клас, изчакват някоя и друга година, за да сведат вложените иновации и към по-ниските серии. XT М8100 обаче излезе с по-малко от година закъснение след  XTR M9100, може би като компенсация за дълго чаканата им 12-скоростна система като цяло, или пък са приложили различен маркетингов подход, но честно казано не ми пука за маркетинга, щом ние феновете на колоезденето сме облагодетелствани. Още когато се заговори за новата 12-скоростна система на Shimano ме човъркаше силно любопитство и желание поне да я пипна, затова бях изключително щастлив, когато в края на юли тази година от БГ-Юротрейд, които са официален дистрибутор на марката за България, ми предложиха пълния групсет  XT М8100 за тест.

За момента  XT М8100 е само 12-скоростна. Когато Shimano презентираха за първи път XTR M9100, беше обявено, че освен 12-скоростна, групата ще има и 11-скоростна версия, като за целта се ползва една команда, която може да се превключва по желание на 12 или 11 скорости, а също така представиха и дерайльор с късо рамо, подходящ за 11-скоростна касета или по-малката 12 скоростна 10-45. Впоследствие от Shimano изглежда се отказаха от 11 скорости в новата си серия, касетата им така и не се появи, но пък командата  остана с вариант за смяна на 11 или 12 скорости, което е добре дошло, тъй като може да си я ползвате и със старите 11-скоростни касети. Тук обаче говорим за XT М8100 и командата е само 12-скоростна, без ключе за превключване.

И да преминем към същинската част. Отново не мисля да ви занимавам с ТТ-характеристики и технологии, тъй като всеки може да си ги вземе от официалния сайт, а ще коментирам компонентите само от моите лични впечатления от работата ми с тях.

Естествено ще започна със скоростната система.  Ако трябва да я определя с една дума, бих я нарекъл безшумна… даже дразнещо безшумна! Личи си, че от Shimano са работили по всички компоненти в тази насока.

Реклама

Дерайльор

Задният дерайльор дори на външен вид е почти като XTR M9100. Снабден е със същия гумен буфер (bumper) на рамото, за да го пази и обезшумява от евентуални удари на веригата, притежава и удобния белег от вътрешната страна, който помага за реглажа за отдалеченост на ролките от касетата. Големи (13Т) ролки и, разбира се, отново със съединител за допълнително натягане усилието на рамото. Сравнено с XTR, сте лишени  единствено от карбоновото рамо и малко по-лустросан финиш.  Това, което е важно да знаете при монтажа на дерайльорите от новата серия, е че вече се монтират на стандартното ухо на рамката. В дизайна на старите групи задни дерайльори SLX/XT/XTR, съществуваше едно допълнително звено, което  можеше да се маха и по този начин да се опрости дерайльорът и работата му да стане по-стабилна, но за целта се ползваше специално Shimano Direct Mount ухо за рамката, по-дълго и изнесено назад от стандартното. В обновената серия M9100/М8100 конструкцията на дерайльора е променена, допълнителното звено е изцяло премахнато и монтажът се осъществява директно на всяко стандартно ухо, което си е една грижа по-малко.

Касета

Касетата отново е на „паяк“, монтира се по същия начин като досегашните, независимо от новия Micro Spline хъб, и предавките са 10-51. Някой ще каже, отново маркетинг, 51 сигурно за да е повече от другите системи! И аз си го помислих, но когато излязох за първи път на сериозно каране установих, че тези 51 зъба всъщност осигуряват много по-плавно преминаване от предпоследна на последна предавка. При досегашните големи касети, например 11-46 или 10-50, „скокът“ между последните две предавки е прекалено голям и преминавайки към най голямата плоча, се получава едно рязко олекване, което не е желателно, особено при изкачване на технични терени. При 10-51 това превключване е  толкова плавно, колкото и при всички останали предавки.

Курбели

Хареса ми, че курбелите са с доста по-прибран дизайн и намалено тегло в сравнение със по-старата версия, М8000, която карах досега. Основната разлика, разбира се, е монтажът на плочата. Тук той вече е така наречения „директен монтаж“ с една голяма гайка (подобна на centerlock дисковете) директно към рамото. Това решение много ми допадна, но ме озадачи това, че за разлика от XTR, тук самата плоча може да се демонтира и от паяка посредством две малки болтчета на всеки лъч! Със сигурност има някакъв смисъл зад това решение, но на мен ми се вижда леко излишно, при положение че идеята на директния монтаж е именно олекотяване и опростяване на системата. Ще е плюс, ако от Shimano в бъдеще предложат и плоча като при XTR, само с директен монтаж.

За 1Х скоростна ситема от Shimano предлагат 3 курбела с различен Q-фактор – 172 мм, 178 мм и 181 мм. Това, което е много важно да знаете при евентуална покупка на курбел XT М8100, е че има вероятност избраният от вас курбел по спецификация да не пасне на вашата рамка! Точно това се случи при мен. За моя Scott Spark по спецификация се полагаше курбел FC-M8100-1 с  Q-фактор 172 мм, но когато го монтирах, плочата беше в опасна близост с чейнстея на рамката! За щастие от БГ-Юротрейд реагираха бързо и ми предоставиха курбел FC-M8120-1 с Q-фактор 178 мм, който вече пасна идеално. Явно заради непрекъснато появяващите се нови стандарти дори на големите производители вече им е трудно да ги унифицират. Този проблем не важи за всяка рамка, но все пак е добре да се има предвид.

Команда

Командата  XT М8100 отново може да е с отделна скоба за монтаж към кормилото или пък I-Spec директен монтаж към скобата на спирачката. В моя случай I-Spec, но вече EV (предполагам от „evolution“), която позволява реглаж по хоризонтал и вертикал в доста по-широк диапазон от предходните версии. Големия палец на командата, с който включвате на големите венци, е с интегрирана орелефена, гумена вложка за по-добро сцепление. Изрично го отбелязвам, тъй като много състезатели обичат да си лепят шкурка за по-сигурна работа с командата. За мен лично това винаги е било малко прекалено, тъй като добрите команди винаги са ми давали достатъчно сигурност, а в случая гумената вложка ми осигуряваше още по-добро сцепление с ръкавицата. Превключването е на хубави, отчетливи щраквания (кликове), което прави работата с командата по-лесна и, за разлика от старото  ми ХТ, трудно можете да превключите наведнъж повече предавки, отколкото желаете.

Както вече споменах скоростната система XT М8100 работи доста безшумно и надеждно. За километрите досега, в които я тествах, включително и в състезателни условия, не съм имал никакви проблеми и не ми трябваше време, за да свикна с нея. Голямата разлика, която намирам между  XT М8100 и предишната  серия на Shimano ХТ/ХТR, е в изключително стабилното поведение на дерайльора и това, че не усещате върху командата дали съединителя е включен или изключен. При предходната версия XT М8000 при включен съединител се увеличаваше значително  усилието, което упражнявате върху лостовете на командата при превключване, а според мен дори и при въртене. При XTR M9000 пък, който последно карах, не се усеща такава разлика в работата с командата, но самият дерайльор е прекалено мек и дори когато натегнах допълнително пружината от предвидения за целта реглаж и с включен съединител, при сериозни спускания веригата удряше в горната тръба на задния триъгълник на рамката. При тестовете на XT М8100 умишлено направих няколко сериозни спускания с изключен съединител и въпреки това дерайльорът държеше веригата много стабилно и ги нямаше споменатите удари  в рамката. Подобрената конструкция на дерайльора, големите ролки и  отличното изтегляне на командата правят една доста мощна система и дори когато се замотая с въртенето и натисна командата, дерайльорът доста насилствено започва да мести веригата по касетата. Въобще смятам, че Shimano са се справили перфектно с това, което винаги са можели най-добре.

Спирачки

Спирачките също доста ми харесаха и според мен новите  XT М8100 работят по-добре от по-старите от върховия клас ХТR!. Дизайнът  на лостовете от по-високия клас е пренесен почти дословно. И тук е запазен иновативния дизайн от М9100 с допълнителните опори на спирачния лост, които контактуват с кормилото и пречат на усукването им и оттам, разбира се, на загуба на усилие върху лоста. На предходните серии, скобите на спирачния лост бяха прекалено тънки и с просто око можете да забележите как при силно натискане на лоста, целия модул се огъва като по този начин губите спирачна сила дори при перфектно работещи спирачки. Тук спирачният лост няма никакъв шанс да се усуче и всеки грам натиск, който приложите върху лоста, се превръща в спирачна сила.

Новите скоби са много по-широки и стабилни, но ми хареса, че от Shimano са запазили добре познатата ни допълнителна защита при евентуално инцидентно отваряне на скобата. При развиване болта на скобата трябва допълнително да мушнете с нещо тънко в дупчицата с указателен маркерq за да отключите и отворите изцяло скобата. Преди година на едно състезание, при  дълго спускане, скобата на предната ми спирачка  се разхлаби (явно при монтажа бях забравил да я стегна) и тази защита попречи целия лост да се откачи от кормилото, така че, придържайки я на място, успях дори да я ползвам и финиширах добре, затова и толкова я харесвам. Хареса ми и това, че са запазени същите накладки от стария  ХТ/ХТR. Работата на спирачките е точно по моя вкус. Не са хапливи, но се усещат много по-силни от предходните модели дори от по-високия клас. Настройката за отдалеченост на лоста е като за трейл версия – с изнесена голяма пластмасова „врътка“. Имате и free stroke настройка, или простичко казано, контролирате свободния ход на лоста.

Дисковете са произведени по т.нар. ICE TECHNOLOGIES FREEZA – технология за по-добро охлаждане с конструкция тип сандвич. Честно казано, не знам дали се охлаждат по-добре – във всеки случай не успях да ги прегрея, но изглеждат страхотно и поне за момента са само Centerlock.

Главини

Кoгато разбрах, че Shimano най-после пускат своята 12-скоростна система и същевременно обновяват цялата група, си казах, че с главините на конус при високия им клас вече е свършено и те също ще преминат на машинни капсуловани лагери. Когато ги показаха официално обаче, стана ясно, че Shimano тук остават консервативни и запазват добрите стари конуси. Много съм се чудил и в разговор с приятели сме разисквали защо японският производител упорства и не прави главините си като повечето големи производители с машинни лагери. Според някои инерцията от по-големия на практика лагер с конус и без сепаратор е по-добра, както и че понася по-добре странични натоварвания или пък е по-лесен за обслужване и поддръжка. Със сигурност конусната система има някои предимства, но според мен главините на машинни лагери си остават по-добрия вариант по ред причини и като цяло са по-„user friendly“, т.е. по-лесни за крайния потребител. Това, което ме успокои донякъде, е генерално новата система на свободното движение. На техническия семинар на Shimano успях да разгледам демо модели, както и компютърни модели на работата на свободното движение и това, което видях, ми хареса. От Shimano обещаваха по-голяма надеждност, по-малко износване на триещите части поради специфичната работа на движението и директно зацепване без загуба на енергия при натискане на педала. Отново не смятам да ви занимавам с терминология и сухи данни от производителя, но накратко новата система на свободното движение на Shimano, наречена „Scylence“, напомня някои системи на други големи производители, но една от основните разлики е, че когато не въртите педалите, зацепващите зъби на двете ролки са изцяло разделени и поради намаленото триене идва и удълженият живот, както и безшумната работа, за която подсказва и името.

Не се наемам да сравнявам инерцията на XT М8100 с друга главина от същия клас, теглото е конкурентно. Доколко е повишена износоустойчивостта също не мога да кажа, тъй като Shimano винаги са правили издръжливи компоненти и според мен това може да си проличи след минимум 2-3 години интензивно каране.

По мое усещане обаче предаването на енергията, упражнена върху педалите, към главината наистина е доста директно, без луфтове и паразитно движение.  Работата на свободното движение е безшумна… но не съвсем! Поради вече споменатата специфична конструкция на храповия механизъм, когато карате  с висока скорост и спрете да въртите педалите, главината е абсолютно безшумна, но в някакъв момент, когато инерцията понамалее, започва да се чува леко свистене, а когато например бутате велосипеда, щракането на храповика е доста силно. Аз съм свикнал да си слушам велосипеда по време на каране и в началото бърках това леко свистене с триене на диска, както при недобре центриран спирачен апарат. Трябваше ми известно време да свикна, но в началото беше леко смущаващо и дразнещо. Честно казано, това са субективни неща, на които не държа и с които човек свиква, особено ако надеждността на системата е такава, каквато обещават от Shimano, но за някой по-чувствителен може да бъде изнервящо.

И ако трябва да обобщя…

КАКВО МИ ХАРЕСА:

+ Скоростната система като цяло.

+ Еднаквата работа на командата при включен и изключен съединител, отчетливото превключване.

+ Коравия и мощен дерайльор. Гумения буфер, белега за удобен реглаж.

+ Mонтажа на дерайльора към рамката чрез стандартно ухо.

+ Силни спирачки с добра модулация.

+ Решението за директен монтаж на плочата с една голяма гайка към курбела и прибрания дизайн.

+ Директната работа на храповика на главината.

КАКВО НЕ МИ ХАРЕСА:

– Главините са все така на конус.

– Променящия се звук на свободното движение може да е дразнещ, поне докато не му свикнете.

– Излишно усложнената с отделен паяк плоча на курбела.