Накратко за африканската чума и планинското колоездене

Сигурен съм, че ви е писнало да слушате за африканската чума по свинете (АЧС). Сигурен съм, че почти всеки в тая държава си има своя теория (конспиративна или не) за това заболяване и за адекватността на мерките, които се взимат или не по отношение на него. Но тук няма да се занимавам с никое от тези неща – има си достатъчно места, които са подходящи за целта. Тук искам само накратко да отбележа няколко неща:

Ограничения в достъпа

Във връзка с открити на различни места в страната трупове на диви прасета, заразени с АЧС, на много места в горските територии са наложени ограничения за достъп. При откриване на огнище (т.е. на заразено/умряло животно с АЧС), около мястото се обявява санитарна зона с площ 200 кв. км (или в радиус от около 8 км), в която със заповед на Дирекциите по горите се налага забрана за достъп на всички лица, с изключение на екипите, които претърсват района за трупове на животни. Това обикновено е първият етап в профилактиката – той трае два месеца, и то при условие, че не бъдат открити нови случаи на заразени животни. След това режимът става малко по-свободен, като все още има ограничения в лова – цялостният период на профилактика за проблемните райони може да продължи поне 6 месеца или повече.

Именно заради такова ограничение, обявено за района около Сеславци, Желява, Бухово и Елешница бе отложено състезанието „Купа Мургаш“.

Към настоящия момент ограничения за достъп има въведени на десетки места в цялата страна. Ситуацията не е приятна за никого, но е добре да сте запознати с нея, когато планирате карания, маршрути, пешеходни преходи и т.н.

В уебсайта на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) е публикувана карта, базирана върху Google Maps, на която са посочени районите, в които има наложени ограничения в достъпа. Можете да разгледате картата и отделно тук: https://www.google.com/maps/d/viewer?mid=1hht5uB2LgsRIx1Na8pF81Eww30WfSNAW&usp=sharing. За всеки засегнат район са цитирани заповедите, с които са наложени ограниченията. Същите заповеди могат да бъдат намерени и в сайта на ИАГ.

Подобна информация има и в сайта на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а също и карта: https://www.google.com/maps/d/viewer?mid=153FqZlV3pPMT8BYiN3RROCgKlgy53JH8&usp=sharing.

Реклама

Защо трябва да спазваме ограниченията?

Защото законът ни задължава е най-логичният отговор.

Има, разбира се, и по-подробен и обоснован – защото по този начин можем да помогнем за ограничаване на заболяването и неговото разпространение. Ще добавя едно кратко описание на механизма, по който се пренася АЧС. Тъй като Петър Велков го е описал чудесно в една тема във форума, позволявам си да копирам неговия текст с минимални изменения:

„Ние, велосипедисти и пешеходни туристи, барабар с ловците и офроудаджиите, сме хората, които има опасност да разнесем чумата из България. Болното прасе боледува между 15 и 23 дни, в който период киха и кашля, пръскайки заразата навред, включително и по нашите пътеки, където търси храна. След боледуването умира, в повечето случаи в някое дере – търсейки хладнина поради изключително високата си телесна температура. Ние минаваме по пътеката, събираме „заразена“ кал, прибираме се, после отиваме в другата планина и я разнасяме и там. Идва здраво прасе, души, бута с нос…. и voilà. Помогнали сме на чумата да обхване още една планина. Затова в районите, в които са намерени трупове на заразени прасета, се отцепва определен радиус и не се позволява достъпът на хора до него, за да се ограничи разнасянето на заразата. Затова най-искрено ви моля за проявяване на разбиране към горските – тези хора дават всичко от себе си, за да не измре цялата ни популация на диви прасета. Разберете и работещите в ловните стопанства – те се опитват просто да не фалират.“

Не забравяйте, че ние с велосипедите преминаваме през обширни пространства горски територии на различни места в България за кратък период от време, понякога и извън обозначените пешеходни/туристически пътеки, с което се увеличава вероятността да преминем или да пресечем пътеката на някое болно животно (дива свиня). А вирусът е изключително устойчив в околната среда, запазва се над 4 месеца при по-студено време.

Така че, независимо дали ви харесва или не, независимо в какви теории вярвате или не, проявете необходимата доза гражданска съвест и не карайте в районите, които са с ограничен достъп (поне в рамките на първите два месеца), без значение дали има кой да ви спре, или не. По възможност избягвайте и близки/съседни на тях райони, доколкото е възможно. Или поне се погрижете за щателна дезинфекция на велосипеда, обувките и т.н. (вж. по-долу).

За актуална информация следете споменатите горе източници и карти.

Какво още можем да направим?

За да се избегне разпространението на вируса, е важно да се спазват указанията за биосигурност, особено ако сте карали в или в близост до засегнати от АЧС райони, а именно: преди да влезете или излезете в/от горските територии, да напръскате вашия панталон, обувки и велосипед (особено гумите!) с дезинфектант. Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) препоръчва „VIRKON S”, но може да се използва и друг вид дезинфектант. Важно е и автомобилите, с които сте се придвижили дотам и обратно, да бъдат дезинфектирани. Дрехите е хубаво да се изпират при висока температура. Това ще е достатъчно, за да не се допусне или поне да се ограничи вероятността за разпространението на АЧС.