Световно първенство по планинско колоездене 2019 в Мон-Сен-Ан, Канада

От 28 август до 1 септември в Канада се проведе Световното първенство по планинско колоездене, което бе тридесето поред. Легендарният домакин Мон-Сен-Ан в провинция Квебек бе твърде подходящ за подобен юбилей със своите технични и разнообразни трасета, а и да не забравяме, че преди три десетилетия всичко започва именно на северноамериканския континент, само че в Дюранго, САЩ. Любителите на историята могат да прочетат в тази статия на UCI някои интересни подробности за тези 30 години състезания и някои от важните имена в тях. Сега обаче годината е 2019 г., много неща се промениха, много от днешните звезди на МТБ сцената изобщо не са били родени по времето на първото Световно първенство. В наши дни гледаме състезанията директно в интернет по Red Bull TV, коментираме резултатите във Facebook и Instagram, а общото между тогавашните и днешните планински велосипеди май е само идеята за каране по пресечен терен, като си остава загадка как са го правели онези състезатели с онези велосипеди. 🙂


Първи медали за Швейцария и ЮАР

Световното първенство се отличава и с това, че в него някои дисциплини липсват или са отделени в самостоятелни първенства, докато присъстват други, които не са част от Световната купа. Типичен пример за такава е ХС щафетата, която се провежда само веднъж годишно в рамките на този шампионат.

Формулата е доста интересна – всеки национален отбор излъчва щафета, включваща по един състезател от категориите мъже елит, жени елит, мъже до 23 г., юноши и жени до 23 г. или девойки (по избор). Всеки от тях прави по една обиколка, като изборът на ред за стартиране, т.е. на стратегия и тактика принадлежи на треньорите. С изключителния си „арсенал“ от класни състезатели Швейцария е доминираща страна в тази странна дисциплина и през 2019 г. Жоел Рот (Under 23 Men), Янис Бауман (Junior Men), Зина Фрай (Women Under 23), Йоланда Неф (Women Elite) и Нино Шуртер (Men Elite) спечелиха поредна победа за страната си в щафетната надпревара и първи златен медал в Световното първенство.

Реклама

През 2019 г. за пръв път станахме свидетели и на състезание с е-байкове в рамките на Световното първенство. В него човек можеше да наблюдава както неизвестни на широката публика лица (но добре представящи се в родните си е-байк състезания), така и имена като Жулиен Абсалон, Ярослав Кулхави, Анеке Беертен и др. Зная, че мнозина ще повдигнат скептично вежди, но в е-байк състезанията всъщност трябва да се използва доста тактика и планиране, защото велосипедите са ограничени и като максимална мощност, и като енергиен запас, и като максимална скорост (в режим подпомагане). Затова е важно колоездачите да преценяват добре къде и доколко да се възползват от помощта на мотора, за да постигнат най-добър резултат. Допълнителна интрига идваше и от това, че категориите бяха само мъже и жени, без разделяне по възраст, което позволи млади и по-силни физически участници да се изправят срещу по-възрастни, но с богат опит състезатели, за да се види кой ще се възползва най-добре от електрическото подпомагане. При мъжете първият световен шампион в е-байк категорията се казва Алън Хедърли (ЮАР), а при жените златният медал бе спечелен от Натали Шнайтер (Швейцария). За да добиете представа за профила на победителите, ще уточня, че Хедърли е световен ХСО шампион до 23 години през 2018 г., а Шнайтер е бивша шампионка на Швейцария в същата дисциплина.

Повече за тези първи стартове можете да прочетете в сайта на UCI.  

ХСО

Без да навлизам в подробности за категорията до 23 години, ще отбележа, че при мъжете за пръв път румънец спечели златния медал. Това бе Влад Даскула. Ден по-късно при жените в същата възрастова група победата на Зина Фрай от Швейцария далеч не предизвика такава изненада.

Разбира се, всички погледи бяха насочени най-вече към елитните категории. При жените французойката Паулин Феран-Прево спечели победа, която е запомняща се по много причини. Най-важната сред тях е, че по този начин Прево се завърна триумфално на МТБ сцената след 4 години, изпълнени с огромни трудности и страдания, както и с операция на двата крака през януари 2019 г.

За протокола ще започна с това, през 2015 г. Феран-Прево спечели първата си шампионска титла в дисциплината ХСО, но през същия сезон тя стана световна шампионка и в шосейното колоездене, и в колокроса. За пръв път се случваше някой да постигне подобен успех в три различни дисциплини, даже може да се каже в три различни вида колоездене. Скоро след това обаче френската топ-състезателка се изправи пред огромни проблеми. Тя започна да усеща сериозна болка в левия си крак, която с всяка следваща година ставаше все по-нетърпима. Не се наемам да преведа диагнозата на български, но на английски е Iliac artery endofibrosis и става дума за заболяване на артериите, което ограничава притока на кръв през тях. Сами разбирате, че за спортистка на това ниво този медицински проблем означава влошени резултати и все по-мъчителни усещания, така че в началото на 2019 г. Паулин и нейните лекуващи лекари решиха да направят операция за отстраняване на проблема. И ето че след 4 месеца възстановяване и „загрявка“ в началото на сезона, Прево успя отново да достигне върха на подиума, при това на Световното първенство (след като преди това го направи и в СК във Вал ди Соле)!

Впрочем, въпреки отличната ѝ форма, победата не дойде лесно за французойката. В първата обиколка тя претърпя падане, което я запрати чак на 15 позиция. Оттам Прево сигурно и методично „издрапа“ до челото на колоната, където задмина водачките и продължи уверено към финалната линия. Йоланда Неф (Швейцария) и Ребека МакКонел (Австралия) завършиха на второ и трето място, без да успеят да се противопоставят на френската атака.

При мъжете Нино Шуртер (Швейцария) показа, че макар в Световната купа резултатите му тази година да търпят известни колебания, по отношение на Световното първенство за момента няма кой да му се опре. Той спечели златния медал за девети път (рекорд), което е и пета поредна шампионска титла за швейцареца. До него на подиума като сребърен и бронзов медалисти се наредиха сънародникът му Матиас Флюкигер и французина Стефан Тампие.

След състезанието Шуртер сподели: „Състезавам се тук за десета година и знаех, че един от ключовите фактори в Мон-Сен-Ан е да завършиш без технически повреди. Мисля, че бях единственият в топ 4 без такива проблеми.“

Ако искате да гледате повторение на състезанията по Red Bull TV, можте да го направите тук:
https://www.redbull.com/int-en/events/uci-mountain-bike-world-championships-2019/live/uci-mtb-world-champs-2019-women-xco (ХСО жени)
https://www.redbull.com/int-en/events/uci-mountain-bike-world-championships-2019/live/uci-mtb-world-champs-2019-men-xco (ХСО мъже)

DHI

Така стигаме и до дисциплината спускане, която в някакъв смисъл е коронна за Мон-Сен-Ан. Тук доминацията на французите бе пълна!

Лоик Бруни спечели четвъртата си световна титла в рамките на 5 години и трета поредна (с което става вторият състезател в историята с подобно постижение). Така младият французин се оформя като човек, който не само е постоянен претендент за първото място в СК (където резултатите все пак са доста непредсказуеми в последните години), но е и с отлична успеваемост в световните първенства, където едно спускане решава всичко. Не са случайни аналогиите с неговия сънародник Никола Вуйо, който в един по-ранен период също печелеше титла след титла в шампионатите на планетата. Втори остана Трой Броснан, а трети Амари Пиерон – без съмнение и двамата също достойни за най-високото отличие, но в спорта обикновено победителят е само един. Разликата между Броснан и Бруни бе само половин секунда – мнозина се надяваха именно австралиецът да спечели титлата, защото постоянството в карането му е забележително, но тя и този път му се изплъзна за малко.

Изненадата обаче по-скоро дойде при жените. Две от най-силните участнички направиха завръщането си след контузии в Мон-Сен-Ан – Мириам Никол след 4-месечно възстановяване от операция на крака след лошо счупване и Тане Сийгрейв, която пък бе извън играта заради операция на рамото. Самите те признаха, че не са очаквали да заемат върховите места на подиума, а по-скоро да проверят състоянието си след отсъствието от трасетата, но се оказа, че все още са с една класа над всички останали съпернички. И тук разликата между Никол, която се оказа по-бърза, и Сийгрейв, бе само 1 секунда, а бронзовият медал отиде при Марин Кабиру (Франция).

Повторението по Red Bull TV можете да гледате тук: https://www.redbull.com/int-en/events/uci-mountain-bike-world-championships-2019/live/uci-mtb-world-champs-2019-downhill.


Снимки: Nathan Hughes, Boris Beyer / Red Bull Content Pool