Разбирането ни за Рудопия обикновено е свързано с прекосяването на Родопите по цялото им протежение от запад на изток – пътуване през пространството, горите, поляните, селата и акордеоните на любимата планина. През 2019 обаче ще бъде малко по-различно. Тази година отбелязваме петнадесет години, откакто поехме по пътя на организираното партизанско движение, и по този повод се налага да посетим отново Нова Махала, Алабак, Къркария, долината на Въча и още няколко важни места, които са дълбоко свързани с нашата история. И така, вместо да се напрягаме и да пресичаме цялата планина, ще се фокусираме в един определен район и ще се опитаме да извадим най-доброто от него – гледки, пътеки, минерални басейни, гори и т.н. Ето и подробностите:
Дати за провеждане: 15 – 23.06.2019 г.
За участниците, които намират спускането по пътечки и катеренето на баири, след което следва трудно спускане, за непоносимо, са предвидени алтернативни варианти, които следват основно горски и асфалтови пътища, но в крайна сметка водят до лагера на основната група. Разбира се „алтернативната“ група също ще има свой водач.
Детайлно описание на програмата
Ден 1, 15 юни
Събираме се във Варвара – не морската, а родопската – разменяме си по осем приказки и поемаме по горските пътища, изкачващи се към билото на Алабак и хубавеца Милеви скали. В шеги и закачки неусетно преодоляваме 1000 + метра, заставаме на ръба на скалите и се сещаме за Борката (Борис Петров) и неговата реплика „хубаво е…, но не си заслужава“. А дали е така, ще разберем в следващите километри хубави пътеки, които ще ни отведат до крайната точка за деня – гара Долене. Нощуваме на палатки в района. За деня: 30 км, + 1400 / – 1300 , горски път и пътеки.
Алтернативен вариант – От Варвара по горски път се изкачваме до хижа “Равно боре”. Правим почивка и продължаваме с още малко изкачване, докато достигнем хубава пътека, обикаляща източните склонове на връх Милеви скали. По тази пътека се спускаме до финалната точка – местността Долене. За деня: около 22 км, + 860 / – 620; горски пътища и пътеки.
Ден 2, 16 юни | От Долене до Велинград през Кладова
От Долене започваме с ударно изкачване към местността Брусовете над село Драгиново. Тук завиваме рязко на северозапад към възвишението Лакътска чука. Билото е открито и има чудесни гледки към каньона на Чепинска река и склоновете на Алабак. Следва кратко спускане по имагинерна пътечка до местността Момков вир, където пресичаме реката и започваме ново изкачване през местностите Терегово и Амзова чука обратно към билото на Алабак. По път ще направим кратко посещение на впечатляващата Гарванова скала – скално светилище и впечатляваща панорама към диплите на Западни Родопи. Продължаваме по билото към местността Кладова, откъдето както е известно съществуват варианти – синята през Бялата скала или зелената пътека през Печенек. Финал във Велинград. Спане на палатки или в къща за гости. За деня: 34 км; + 1600 / – 1500 ; горски пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – От Долене се изкачваме в южна посока към билото над село Драгиново. Тук поемаме по горски път, следващ билото в посока на височината Лакътска чука. Пътят е много панорамен и се откриват хубави гледки към долината на Чепинска река и склоновете на Алабак. За около час достигаме до малък заслон, където ще спрем за почивка. Следобед се връщаме обратно по този път и следвайки билото ще достигнем до височината, наречена Калето – тук личат руини от старо светилище и се открива хубава панорама към котловината и склоновете на Баташка планина. От Калето следваме билото в западна посока и за около час достигаме финала на деня във Велинград. За деня: около 27 км, + 660 / – 500; горски пътища.
Ден 3, 17 юни | Велинград – Костандово през резервата „Мантарица“
От Велинград поемаме по познатата долина на река Лепеница и по нея се изкачваме до местността Чемериков чаир, разположена на билото под връх Сютка. Тук обръщаме посоката и караме на север по горска пътека, следяща границите на резервата „Мантарица“. По нея стигаме до местността Пашино бърдо, където правим почивка и започваме спускане по хубави пътеки към Ракитово. Финалната част на карането е през къра между Ракитово и Костандово, за да достигнем до костандовския минерален басейн, където установяваме лагера си за този ден. За деня: 43 км; + 1200 / – 1200 ; горски пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – в началото на деня следваме оригиналния маршрут на Рудопия през долината на река Лепеница до Качаков чарк. Продължаваме изкачването още малко, за да достигнем до местността Кемалица, откъдето започваме спускане по черен път, следящ долината на река Хремщица. Скоро излизаме на асфалтовото шосе между Ракитово и Качаков чарк и по него се изкачваме до красивите поляни в местнотта Блатца. От Блатца до Ракитово според желанието и нагласата можем да се спуснем, следвайки асфалтовия път или пътека. В Ракитово пием бира, след което продължаваме към финала за деня – костандовския минерален плаж. За деня: около 35 км, + 700 / – 700; горски и асфалтови пътчета.
Ден 4, 18 юни | От Костандово до Дебращица през Къркария
Започваме деня с „леко“ изкачване към височината Здравец, над Костандово. Караме по билото, гледките са приятни и скоро достигаме местността Метоха, над която се издига крепостта Цепина. При добро желание може да се отбием и да разгледаме руините на крепостта. Продължаваме с изкачване по тесен асфалтов път до билото на Къркария. Минаваме местността Талпици и продължаваме към Костина могила, откъдето правим спускане до бившето летовище „Антон Иванов“. Тук се заформя една осморка за желаещите допълнително – качване обратно до курорта „Свети Константин“, бира и спускане по пътеката към хижа „Добра вода“ и местността Ливадите, където оставаме за вечерта. Има басейн и прочие. За деня: 37 км; + 1200 / – 1500; горски пътища, пътеки и малко хасфалт.
Алтернативен вариант – от Костандово се насочваме към крепостта Цепина, следвайки маршрута на основната група. След посещение на крепостта продължаваме по асфалтовото шосе, изкачващо се към билото на Къркария. Минаваме през местностите Талпици и Везир тепе и достигаме до летовището “Свети Константин”, където правим почивка и зареждаме с провизии. Следва спускане по шосето към местността “Ливадите”, където оставаме за нощувка. За деня: около 38 км, + 900 / – 1250; горски и асфалтови пътчета.
Ден 5, 19 юни | От Дебращица до Нова махала през Новомахленска река
Нов ден, ново изкачване и т.н. Набираме височина по шосето към хижа „Добра вода“, след което се отбиваме вляво от пътя и по поредица от горски пътища излизаме над Пещера. Следва кратко, но съдържателно спукане към долината на Стара река. Оттук до края е предимно изкачване. В случая важен е краят. А той е предизвестен. За деня: 32 км; + 1500 / – 500; горски пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – от местността Ливадите караме по горски пътища до Пещера, след което по асфалтовото шосе отиваме до пещерата “Снежанка”. Тук маршрутът се слива с този на основната група и по поречието на Новомахленска река се изкачваме до крайната точка за деня. За деня: 32 км; + 1500 / – 500; горски пътища и пътеки.
Ден 6, 20 юни | От Нова Махала до Селча през Баташкия Карлък
Няма нищо по-добро за пречистване на мислите от едно хубаво избутване след закуска. По този повод започваме с едно изкачване от Нова Махала до поляните под Баташки Снежник – 3 часа… Хубава стара гора, чудесни гледки и сме горе. Върхът може би няма да го качим този път, защото бързаме за едно друго интересно място – Шенкая, едно потайно, но ужасно впечатляващо място високо над долината на река Гашня. След Шенкая спускаме по горски път и игрива пътека до Селча, където разпъваме катуна на „Арена ди Селча“. За деня: 34 км; + 800 / – 1100; горски пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – от Нова Махала се изкачваме по шосето към местността Куртлуджа и продължаваме към Кьошка. В най-високата точка на шосето се отбиваме по горски път, който се спуска до красивата Шенкая. Тук спираме за почивка и се наслаждаваме на хубавата гледка към долината на Въча и Чернатица. От Шенкая карането продължава със спускане по горски пътища до целта за деня – Селча. За деня: 30 км; + 650 / – 950; горски и асфалтови пътчета.
Ден 7, 21 юни | От Селча до Гагови ниви през Въча
Ще нарушим традицията и вместо с изкачване, ще започнем деня със спускане по хубава пътечка до коритото на река Въча, след което ще пием кафе с газирана вода в Михалково.
Следва леко изкачване по долината на Чурековска река през едноименното село и нагоре по склоновете на Чернатица в посока село Осиково. Деня приключваме със спускане по едно ребро в посока местността Гагови ниви, където оставаме за нощувка. За деня: 31 км; + 1000 / – 1000; черни пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – за този ден алтернативния вариант се отличава само в първата част, т.е. спускането до Михалково, което в случая може да бъде направено по асфалтовото шосе. За деня: 31 км; + 1000 / – 1000; черни пътища и пътеки.
Ден 8, 22 юни | Обратно през Въча до Равногор
Отново започваме деня с леко спускане и то отново ни води до коритото на река Въча. Пресичаме я, катерим осем километра и оп, изненада…отново сме в Селча. Продължаваме по панорамния горски път, водещ към село Фотиново, където спираме за сладолед и бира. Оттам в същия дух се придвижваме до Равногор, в чиито околности лагеруваме. За деня: 42 км; + 1100 / – 700; горски пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – напълно се припокрива с официалния вариант. За деня: 42 км; + 1100 / – 700; горски пътища и пътеки.
Ден 9, 23 юни | Към Тракия през Бековите скали
Последният ден от карането се предполага, че ще премине в дух на закачки, снимки, леко нагоре и много надолу. За начало караме към Бековите скали, откъдето се открива чудна панорама към долината на Въча и Чернатица. Продължаваме по билото в северна посока, докато не се озовем в района на село Жребичко. Следва спускане към селото, интересна пътека обратно към билото и финално спускане към Кричим, където прибираме знамената. За деня: 25 км, + 400 / – 1400; горски пътища и пътеки.
Алтернативен вариант – от лагера караме заедно с основната група до Бекови скали и продължаваме в северна посока по билото. Отделяме се от билото на северозапад и по горски пътища се спускаме до околоностите на Брацигово, откъдето продължаваме към Жребичко и Кричим. За деня: 35 км; + 400 / – 1500; горски пътища.
Описаните карания (основните варианти) са със средно, на места високо ниво на трудност. Както обикновено, съществува реална възможност за храсталяване, бутане, дори носене.
Възможно е частично участие – за ден, два или колкото прецените. Важното в случая е да успеете самостоятелно (с колело и багаж) да достигнете до точка в близост до описания маршрут.
*Програмата може да претърпи промени в реда на провеждане в зависимост от климатичните условия.
Такса за участие: 300 лв. за целия период. При поетапно участие: 35 лв. /ден.
Условия за участие
Транспорт:
До началната точка (Варвара) ще пътуваме със самостоятелен превоз, т.е. лични автомобили, които ще оставим там. Съответно ще бъде осигурен превоз от финала в Кричим обратно до Варвара.
Настаняване:
По време на прехода ще имаме възможност за настаняване на палатки (навсякъде) и на закрито във Велинград (д.2), м. Ливадите (д.4), Гагови ниви (д.7), Равногор (д.8). Ако желаете да ползвате настаняване на закрито, е необходимо да заявите това най-късно до 15.05.2019 г.
Храна:
Както обикновено, ще хапваме по кръчми и хоремаЗи. Разбира се, ще можем да си поръчваме и храна на поддържащия транспорт.
Превоз на багаж – основният ни багаж ще бъде превозен по трасето от поддържащ транспорт.
Водач по маршрута – в зависимост от размера на групата.
Какво включва таксата за участие? – таксата включва водачи, поддържащ транспорт, застраховка „Золополука“.
Записване и въпроси можете да отправяте на [email protected] или 0885 184 342 – Васил Тодев
