Бойко Танчев за Shimano XTR 2019

Когато трябваше да се тества новото поколение на топ-серията XTR на Shimano, необходим бе и топ-карач, който да отразява универсалния облик на тези компоненти – за ХС, за АМ, ниско тегло, високо качество и прецизна работа. Бойко Танчев от велоклуб „Мамут“ и Pave Bike Shop се вписва идеално в това определение, а опитът му като механик ще ви даде и гледна точка, каквато повечето „обикновени“ потребители няма да имат. Приятно четене, а като се има предвид колко са „лачени“ тези компоненти, и приятно гледане! 🙂

XTR, XTR…

Около 26-27 години след излизането на първото поколение XTR, преди няколко месеца излезе поредното. Отново представено като „топ оф дъ топ“. С нови технологии, доразвити стари такива, още по-ниско тегло,  с още по-прецизна работа… Но аз не съм тук да ви занимавам със сухи и сложни наименования на технологии и цифри, ами по-скоро да споделя след 6 месеца каране какво е XTR в реалният живот по пътеките! 🙂

В края на декември пристигна лек кашон от представителя на Шимано за България… Не случайно казвам лек – като пристрастен към ниското тегло, всичко мина през везната! 🙂 Всички компоненти от кашона потвърдиха каталожно посочените грамове от производителя. Но и без да гледа цифрите човек, взет в ръка всеки един компонент се усещаше лек. Друго силно впечатление още в първия момент прави ювелирната изработка – едни малки леки бижута, особено апарата на спирачките, изработен от едно цяло парче метал… Та първото нещо, което се усеща в реалния живот, е лекота и радост за окото! 🙂

Нямах търпение да закача всичко на колелото и да излизам да тествам, въпреки набиращата скорост зима. Бързо и лесно всичко се озова на байка след около час,  изследвайки новите технологии и стандарти, като новите скоби за закрепване на спирачките и командата на скоростите. Поредният I-Spec  е леко еволюирал и го намирам за доста по логичен и функционален от предходните, даващ много възможности за настройка на кокпита… но за това малко по-натам.

Касетата и и предавателните числа…сигурно това чакате да чуете. Знаете сигурно вече, че новата касета е не само една ами две, даващи избор и различни възможности за конфигуриране – 12 скоростни, 10-45 и 10-51 зъба.

Шимано дълго време не бързаше като че ли да изкарва касета с 10-зъбен най-малък венец, защото това налагаше производството на нов фрийхъб (тялото на свободното движение с носача за касетата) или с две думи още един нов стандарт, а на потребителите като че ли им омръзна всяка сутрин с кафето да им се предлага (не, налага е точната дума!) нов стандарт. Та такава стъпка трябва да е добре оправдана… Затова част от новата група са и новите главини,  с нов фрийхъб. Хубавото е, че въпрсоният стандарт, носещ името Microspline,  се предлага на пазар и от DTswiss за цялата им серия главини с Ratchet система, но ето, че задълбах неизбежно в технологии и наименования…:)

Та поръчах един такъв, за да мога да подкарам и новата касета  (на нея малко по-надолу ще обърна внимание) на един комплект колела, които имах подръка, и докато чаках тази част, реших да експериментирам и карам…

Това, което направих, бе да тествам новата команда и дерайльор с една стара 11-скоростна касета Shimano Deore ХТ М8000 11-42. Новата команда работи, както и дерайльорът, на 11 и 12 скорости – нужно е само да се завърти чрез шестогран едно малко ключе от долната ѝ страна. Та, превключих, монтирах, центровах, скъсих спирачните маркучи и бях готов за полет по заснежените вече пътеки…

Две неща ми направиха впечатление при монтажа. Дерайльорът… никой не пита за него. 🙂 Освен, че е готин, и той е съществено променен, за да може да поеме по големия диапазон предавки и повечето зъби. Освен двете дължини на рамото, в които се предлага, новият дерайльор пристига и с вече стандартния съединител (стабилизатор) на рамото, който се включва и изключва с познатото ни палче от предните поколения дерайльори на Шимано. Точно този съединител ми направи впечатление още докато настройвах скоростите на стенда. Дали беше включен или изключен, почти не се усеща разлика в палчетата на командата. При предходното поколение активираният съединител се усещаше отчетливо на лостчетата на командите. Оставаше да видя как работи по пътеките…

Другото нещо, което ми направи впечатление, бе новият спирачен апарат – освен че изглежда жестоко, освен че е доста малък и лек, оборудван е и с нови накладки, по-малки и по-леки 🙂 Мале, дали щяха да спират… за това по-натам, сега отивам да карам! 🙂

Разбира се, карането ми започна в посока нагоре, настроих позициите на командата и спирачките, всичко си изглеждаше на място, бързо и лесно за регулиране. Много ми хареса новата комбинираща скоба I-Spec EV, командата са мести нагоре-надолу, наляво-надясно, надали ще има човек, който да не ѝ намери място. Друго хубаво нещо са гумените вложки на лостовете на командата, точно в зоната, където се натискат. Контактът с тях прави превключването много сигурно, а още по-хубаво е, че тези вложки се предлагат и като резервна част.

Работата, работата на самата команда – бях забравил колко „мазно“ и прецизно работи XTR-ът! Дори в първите километри, без да искам сменях по две предавки, превключвайки към по-лека такава. А това е една от най яките функции – да се превключват с едно натискане не по две, ами по цели четири предавки наведнъж. В обратната посока положението е подобно, с едно натискане се сваляха по две предавки, като се усеща отчетлив момент, в който е нужен малко по-голям натиск върху палчето за втората предавка. Което е много хубаво, за да не превключвате по две тежки предавки, когато не ви е необходимо. Абе с две думи – голям кеф! Нагоре, надолу, щраках си скоростите, а дерайлорът послушно изпълняваше командите без титанични стонове и ревове, с отчетливо и тихо кликване между предавки напомняше за работата си; бях впечатлен от тихата му и прецизна работа дори под силно напрежение. Вкарвах системата в непривични ситуации, за да тествам лимита ѝ, но по-скоро достигах все моя… Превключвах на много стръмни и остри наклони и дерайльорът послушно, без гърчове изпълняваше мисията си. Много ми хареса (сигурен съм това ще се хареса и на по-състезателно насочените колоездачи) бързото превключване на няколко предавки към по-лек оборот, просто натисках палчето „до дупка“ и мигновено се озовавах на по-лека предавка, превключвайки три-четири такива накуп. Същото беше и в обратна посока, само че с по две предавки. Та при терени, предизвикващи рязка промяна на скоростта, или при резки завои, XTR-ът работеше мълниеносно.

А надолу? Надолу дерайльорът (и по-точно съединителят му) също се представяше според очакванията за такъв висок клас компоненти –  безкомпромисно! Веригата не се чуваше да дрънка и да се подмята, нито веднъж не изпадна от предния венец, дори когато нарочно изключвах съединителя…

Реклама

Разбира се, това, което направих, не се препоръчва от никой производител; обикновено казват- „Не правете това вкъщи” или по точно „Компонентите  от серията М9100 са съвместими само с компоненти от серията M9100”. 🙂 Не случайно използвах думата „експериментирам“, просто докато чаках новият фрийхъб да пристигне. Не след дълго и той се появи, монтирах ги веднага с новата 12-скоростна касета 10-51 и нова 12-скоростна верига.

Касетата е другото нещо, което е ново и интересно, и играе важна роля в превключването на предавките. Освен че е 12-скоростна и най-малкият венец е с 10 зъба, по-интересно за мен бе, че зъбите на венците са профилирани така, че не само да подпомагат пътя на веригата нагоре по предавките, ами имат профил, който я сваля плавно и по обратния ѝ път по венците надолу. С две думи, веригата не пада просто свободно на по-малкия венец с удар и почукване, ами плавно и тихо, така поне бе на хартия. 🙂 Даа, така беше и по пътеките – веригата преминава плавно и мазно и в двете посоки. Но като че ли това го приех по така, като даденост, и по-интересно ми бе разпределението на предавателните числа. Инженерите на Shimano са се постарали така да разпределят предавателните числа, че да осигурят плавен преход от предавка на предавка без големи скокове и дупки помежду им. Особено в края на леките предавки да няма голям скок към най големият венец 51 зъба. Малко задълбах, но с две думи искам да кажа, че предавките така са разпределени, че да не изпадате в положение, когато една предавка ви е тежка, пък следващата лека. Дори честно да си призная, аз бих избрал касетата 10-45 зъба – ето ви и малко цифри, да се ориентирате:

10-45 (10-12-14-16-18-21-24-28-32-36-40-45)

10-51 (10-12-14-16-18-21-24-28-33-39-45-51)

Докато ги разглеждате, минавам аз към спирачките, заащотооо… спирачките са нещото, което ме впечатли много, въпреки малките накладки и дисковете с малко материал, които използвах. Имах удоволствието да тествам и продължавам да карам ХС версията на спирачките – с карбоново лостче на ръкохватката и без никакви въртоци за настройки и екстри, всичко в името на теглото, но без да се компрометира ефективността. Може да се настройва, разбира се, отдалечеността на лостчето от кормилото посредством малък шестостен. Интересна новост в дизайна е преместената скоба за монтаж по-навътре, а самата спирачка се подпира на кормилото, което според Shimano увеличава коравината и намалява усукванията по време на натиск, и общо взето може да се каже, че е така. Без да мога да го измеря в числа, спирачното усилие се предава директно и спирачките реагират много натурално, без рязък удар, с много добра модулация. Когато исках, блокирах задното колело и дрифтех, забавлявайки се; когато исках, спирах съвсем контролирано, без да се чуват блокирали гуми. Доколкто ми позволяваха уменията и терените, пак достигах моя лимит повече, отколкото този на спирачките. Нямах проблеми с прегряване и свирене на накладките. Накладките… бях малко притеснен за тях с оглед на това, че изглеждаха малки и нямах резервни. 🙂 Дали щяха да изкарат две-три седмици? Е, изкараха 3 месеца! 🙂 Оригинално спирачките идват с органични накладки на титанова основа (подложка) за ниско тегло и нов, по-износоустойчив материал, та наистина се оказаха доста износоустойчиви, дори през зимните мокри месеци.

Тук ще отбележа че  новата група XTR М9100 се предлага с две различи спирачки – ХС насочената, двубутална с карбоново лостче и без екстри, която виждате тук, и трейл/ендуро четирибутална с  ръкохватка с настройки, алуминиево лостче и ServoWave система, всичко в името на повишената спирачна сила и още по-добра модулация.

Още нещо ще отбележа, че цял ден ви занимавам с венци, плочи и „дванаЙсе скорости“, но… инженерите от Shimano са се постарали хората да имат избор,  а и практиката го доказва, че има хора, които предпочитат 2х скоростните системи, и то не без разумни доводи. Та новата група XTR M9100 може да се конфигурира и в 2х12 вариант, има два дерайльора на разположение и предни венци във вариант 38-28 зъба.

Та това е засега от мен, скоро може пак да се включа, че през няколкото месеца на тестове минах доста километри, седейки часове наред върху една доста удобна седалка на PRO… 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>