Планинското колоездене в България трудно може да се нарече професионален спорт. Макар че състезания се провеждат вече повече от 20 години, общото ниво и профил на участниците си остават любителски. Не казвам, че това е лошо – даже смятам, че повече масовост и повече любители е правилният начин за изграждане на основа, от която да израснат отделни елитни състезатели. Проблем по-скоро се явява това, че когато такива атлети се появят, те сравнително бързо достигат тавана на българската състезателна сцена – оказват се най-бързи, започват да печелят състезание след състезание, но не срещат достатъчно силна конкуренция, която да отключи възможности в тях, за които може и да не са подозирали. В последните години категорично съм на мнение, че в България ни липсват не толкова трасета и подходящи терени за каране, колкото конкуренция на високо ниво, защото именно тя е най-важна – спомням си как в едно интервю преди години попитах Стив Пийт как така Великобритания има толкова успешни състезатели, при положение че няма толкова планини, и той отговори, че това се дължи най-вече на силните състезания и конкуренцията в тях. Това важи за всяка дисциплина и макар че в последните години много от топ-състезателите в България отскачат до някое и друго състезание в съседните държави или дори в Западна Европа, това все още са предимно епизодични участия, при това финансирани от собствения им джоб, което няма как да донесе необходимата стабилност и прогрес.
Няма ли все пак някаква промяна и положително развитие в тази насока? Има и тази статия е за най-новия пример – ХС отбора Veloraptor Race Team!
Ако не сте чували за велоклуб Veloraptor, значи най-вероятно изобщо не сте стъпвали на ХС състезание в последните 1-2 години. Този отбор, създаден и управляван от Калин Русев, събра под крилото си повечето от най-бързите карачи в дисциплините ХСО и ХСМ, с което тимът сякаш се абонира за челните места във всяко състезание. В случая обаче не са толкова важни класиранията – те са закономерно следствие от това, че подобни спортисти се оказаха част от един клуб, от една приятелска, но и силно конкурентна среда, в която заедно тренират, обменят опит, състезават се. От тази благотворна „почва“ се появява Veloraptor Race Team. В него влизат Емил Стойнев, Александър Алексиев, Лъчезар Ангелов и Алекс Иванов – тези имена би трябвало да са достатъчни, за да се ориентирате бързо в ситуацията. Казано най-просто, Veloraptor Race Team ще е елитният отбор на клуба, crème de la crème, и е структуриран с ясни цели и амбиции, които са насочени извън границите на страната.
За незапознатите ще кажа, че още преди създаването на велоклуб Veloraptor тези четирима състезатели се бяха оформили като основни фаворити в категориите и дисциплините си. Емо Стойнев още от юношеска възраст е един от най-успешните триатлонисти на България с престижни класирания в елитни международни състезания и между другото записваше отлични класирания в ХС дисциплините и дори в ендурото, когато участваше в българския календар. Сашо Алексиев по онова време беше професионален шосеен състезател, но той познава подиумите в планинското колоездене още от юношеска възраст и никога не е късал връзката с този тип каране. Лъчо Ангелов бе тъкмо на прехода между юношеските възрастови групи (където редовно побеждаваше) и категорията мъже елит, а звездата на Алекс Иванов тъкмо изгряваше в същите тези младежки категории. Така че успехите в България са нещо, което тези четирима състезатели познават добре и затова съвсем логично амбицията им за нещо повече (а също и на Велораптор като спортен клуб) ги отвежда до идеята за създаване на елитен, професионален отбор, какъвто липсваше до момента в България и който да надскочи скромните все още мащаби на нашата сцена.
Разбира се, никой от четиримата не си мисли, че само защото са доказано силни в България, ще започнат веднага да побеждават и навън. Тъкмо обратното – всеки от тях има достатъчно опит, включително и в чуждестранни стартове, за да бъде реалист по отношение на това, че пътят ще е дълъг и труден. Затова и целите, които този млад отбор си е определил, са сериозни, но и поетапно разпределени.
За 2019 г. основното, към което ще се стреми Veloraptor Race Team, е да се утвърди като един от силните отбори на Балканския полуостров. На Балканите всъщност има достатъчно добро поле за конкуренция – силни стартове с добре подготвени участници има в почти всички съседни държави – Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. Наред с това, съществена част от програмата им за този сезон е участието в два кръга от Световната купа в дисциплината ХСО. Живот и здраве, това ще са първите българи, които ще видим в ХСО състезание от такъв клас, и макар че никой не си прави илюзии за високото ниво там, момчетата смятат, че с подходяща подкрепа и сериозна подготовка биха могли до 2-3 години да започнат да записват добри класирания дори в такива стартове.
Може би точно тук е мястото да споделя как изглежда планираният от тях състезателен календар за сезон 2019:
| 04-07 април | Sparta S2, Greece (Four day stage race) & XCO C2 |
| 30 април | World Cross Triathlon Championships, Pontevedra, Spain (само Емо Стойнев) |
| 02-05 май | Salcano Kyocera S2,Novi Sad, Serbia (Three day stage race) |
| 01-02 юни | Novi Sad UCI C1 |
| 13-14 юли | Balcan Championship XCO, Crna Trava, Serbia |
| 20-21 юли | National Championship XCO – XCE, Sofia |
| 25-28 юли | European Championship XCO, Brno, Czech Republic |
| 02-04 август | UCI Mtb World Cup XCO, Val di Sole, Italy |
| 09-22 август | UCI Mtb World Cup XCO, Lenzerheide, Switzerland |
| 13-15 септември | UCI Mtb Marathon series Sakarya and XCO Sakarya C1 |
| 21-22 септември | UCI Mtb Marathon World Championship, Grachen, Switzerland |
| 03-06 октомври | Kos Island SHC (Hors Class Stage Race) |
| 10-13 октомври | Attica, Marathonas S2 (Three day stage race) |
Именно чрез добри резултати състезателите от Veloraptor Race Team се надяват да привлекат още спонсори и поддръжници, включително и извън България. Както сами виждате, визията на отбора е професионално ориентирана, но за жалост бюджетът им е скромен и възможностите не са безкрайни. Така че тимът тепърва ще търси още подпомагане, за да може да се подготвя по-добре да амбициозната си програма – не само за 2019 г., но и за следващите сезони.
С всичко това Емо, Сашо, Лъчо и Алекс се надяват да допринесат за развитието на планинското колоездене като спорт и тук, в родината си. На пръв поглед това може да звучи странно – та нали ще се състезават основно в чужбина?! Но замислете се за следните неща: 1) участията зад граница водят до повече познанства и контакти, повече хора научават за българските състезания и е напълно възможно да проявят любопитство към някои наши стартове, което пък би вдигнало нивото тук; 2) за добро или зло, в България за един спорт започва да се говори и да се дава много повече, когато някой негов представител постигне значим успех в чужбина – преди това може никой да не се интересува какво му е струвало на този атлет да се развие на такова ниво, но стане ли „чудото“, изведнъж спортът и дисциплината влизат в новините. Така че всички имаме добра причина да подкрепяме тези колоездачни юнаци и да се надяваме до показват все по-висока класа.
Последното няма как да стане без целенасочени, постоянни и изтощителни тренировки. И въпросът не опира само до физическата форма. Макар че и четиримата до 2018 г. бяха познати като едни от най-бързите и технични ХС карачи, т.е. не просто силни в краката, но и умели в спусканията, те са си дали ясна сметка, че в чужбина има и по-трудни трасета, и по-високо ниво на каране. Така че през цялата си предсезонна подготовка членовете на Veloraptor Race Team наблягат не само на тренировките за сила и издръжливост, но и на техничното каране и трудните елементи по пътеките. Как и къде? Снимките в тази статия са направени на място, което ще запазя в тайна още 2-3 дни, но там момчетата от отбора заедно с местни карачи са изградили чисто ново трасе за планинско колоездене, което… хмм… аз бих нарекъл сериозно ендуро трасе, макар че те гледат на него като на технична ХС пътека. Както се изрази един приятел във Facebook, „вече и ХС не мога да кажа, че карам!“. 🙂 Шегата настрана, но този подход се е отразил много добре на увереността и техниката им при спускане – вижда се отстрани, усещат го и те самите.
Така че остава да кажа само едно: Емо, Сашо, Лъчо и Алекс – успех, безаварийно и без контузии! Ще следим с интерес участията ви!
Харесайте Facebook страницата на отбора и следете там какво се случва с тях през сезона.
Още снимки от фотосесията за представяне на Veloraptor Race Team може да разгледате в галерията: https://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/veloraptor-race-team.
