Александър Русев с интересен поглед към трасетата и байкпарковете в Европа и България

Повечето читатели на МТБ-БГ може и да не са чували името на Александър Русев, но то е добре познато в българските DH среди. Основната причина в последните години да не го виждаме в класиранията на българските състезания е, че от 2015 г. той живее в Австрия и работи нещо, което би било мечта за много от приятелите му – изгражда и поддържа трасета в байкпаркове, включително някои от най-известните в Европа. За да добиете по-ясна представа, ето една кратка „сводка“, написана от самия него:

От 2015 г. съм в Австрия и оттогава може да се каже, че се занимавам професионално и изцяло с изграждане и поддържане на трасета за спускане, както и създаването и полагането на основите на нови байкпаркове, които до преди това не са работили през летния сезон. В Австрия съм работил в 3 курорта по различни проекти – Штайнах, Солдън и Байкпарк Инсбрук. Две от трасетата в Байкпарк Инсбрук са по мой дизайн и изграждането беше главно от мен и още две момчета от България – Пламен Камбуров и Станислав Салтов. Едно от трасетата е официалното трасе за спускане на Crankworx, също там се проведе и Австрийският шампионат по спускане миналата година и кръг от IXS тази година. Останалите трасета в байкпарка са по съвместни проекти, като в тях бяха включени и други хора от различни страни и най вече хора, които са от дълги години в тази сфера и наистина си разбират от работата и знаят какво правят. Специално за Crankworx бяха дошли две фирми от Нова Зенландия, с които изградихме пъмптрака, слоуп стайл трасето и скоковете за Whip off.

След всичко това вече разбирате, че този млад човек знае туй-онуй за трасетата и байкпарковете в една от страните с най-добре развита инфраструктура за планинско колоезедене в Европа. Освен това на Александър не му е безразлично какво се случва в България и в нашите байкпаркове – затова се свърза с МТБ-БГ с желание да сподели малко впечатления и наблюдения, както и три видеоклипа, които могат да са полезни не само за стопаните на байкпарковете, но и за всички, които карат в тях и извън тях. Ето какви бяха първите му думи:

Виждам напоследък доста публикации, свързани с хора, които ходят да карат в чужбина и видеоклипове от трасетата там, като в Леоганг например. А по родните трасета положението не е много добро в момента – от това, което виждам по снимки и клипове, се набляга повече на елементи, които не са за всеки и могат да отблъснат хората от колоезденето, вместо да ги спечелят. Пробва се „имитация“ на тези трасета в Алпите, които са стръмни, технични и главно за състезатели, като не се обръща внимание на това, че по-голямата част от хората на карат за състезание, а просто за удоволствие, и че много любители и/или деца се стряскат от някои по-стръмни участъци. Също така не се вижда, че всъщност в чужбина се набляга точно на такъв тип трасета, които са за масата и могат да се карат от всички.

Последното изречение е особено важно, за да бъде разбран правилно авторът. Александър не критикува наличието на трудни, състезателни трасета – в крайна сметка в България има все по-конкурентна DH сцена, догодина ще приемем поне две международни състезания и за тях са необходими подобаващи „писти“. Основният проблем, на който Русев обръща внимание обаче, е липсата на достатъчен брой и достатъчно лесни трасета, които да привлекат начинаещите и любителите, т.нар. масови колоездачи, и да им помогнат постепенно и безопасно да натрупат опит и да преминат към по-трудните пътеки. Нека си го кажем направо – в българските байкпаркове обикновено има едно, максимум две трасета, които един по-неуверен колоездач, но все пак имащ някакъв опит, да може да мине от горе до долу, без да спре, без да бута и без да се страхува. А ако вземем за пример начинаещите колоездачи, то картинката е още по-липсваща – за тях обикновено е предвиден някой черен път, който е обозначен като семейно трасе, и с това се изчерпват достъпните за тях възможности за каране. Или казано другояче, в момента байкпарковете ни са достъпни за няколкостотин човека,  които карат на някакво средно или добро ниво, но трасетата в тях са напълно непреодолими за няколко хиляди други, които още не са натрупали необходимите опит и умения.

Реклама

За да стане ясно какви трасета има предвид Александър, той предостави три видеоклипа с такива писти, които са повече или по-малко „българско производство“ и с това иска да повдигне въпроса защо няма такива на българска почва:

Ето още малко информация от Русев:

След фестивала Crankworx започнах съвместна работа с Gravity logic – това са хората, които са в основата на дизайна и изграждането на трасетата в Whistler, най вече собственика на компанията Том Про, от когото научих много. Трасетата, които видяхте в клиповете, са част от съвместната ни работа с тях в Италия. Искам да поясня, че това са първите трасета на тези курорти, с които поставят началото на байк парковете си – никой не започва с трудно, технично трасе за спускане, няма „дупки“ между скоковете и са направени по такъв начин, че да са караеми от всеки. Другото, на което искам да обърнете внимание, е че видеото на трасето в Плосе е снимано в края на втория му сезон и поддръжката му се състои главно в това да се изчистят дренажите, като не е имало почти никаква намеса по самото трасе, и в същото време няма никакви „брейк бъмпове“*, а в разгара на сезона по това трасе се правят по 400-500 спускания на ден.

* Braking bumps, brake bumps – бабуни, образувани по трасетата от спирането, най-често преди завоите и преди по-трудни участъци.

За финал аз също ще си позволя кратък коментар, опитвайки се да погледна на въпроса от всички страни. Според мен една от основните причини в българските байкпаркове да преобладават трасетата със среден и голям наклон и със средна и висока трудност е… ограниченият бюджет. Да, правилно прочетохте! Изграждането на едно стръмно и технично трасе е по-лесно и по-евтино, отколкото на едно дълго, полегато и широко трасе, което да е достъпно и за начинаещи. Това важи с особена сила за случаите, в които се копае предимно на ръка, без механизация, а в България много трасета все още се изграждат така. Ако едно стръмно трасе се спуска от горна до долна станция на лифта за 2-3 км, то едно полегато трасе ще изисква поне двойна дължина и много повече работа по изграждане, трамбоване, заглаждане, отводняване и т.н. Оттук нататък сметката можете да я направите и сами, вероятно я правят и в байкпарковете. Ако погледнем нещата като инвестиция обаче, би било груба грешка да изключим от сметката няколко хиляди потенциални клиенти, които в момента не се и замислят за каране в байкпарк, защото са чули, гледали или видели със собствените си очи, че „там не е за тях и за техните колела“. Представете си какво би било, ако байкпарковете бяха „за тях и за техните колела“, ако това се рекламираше и отговаряше на действителността (защото ако рекламата казва „Елате да карате по нашите лесни трасета!“, но човек намери на място само маркирани черни пътища, трудно ще остане доволен!) – дали тогава печалбата и популярността им нямаше да бъде по-голяма и дали пък нямаше да привличат повече публика край трудните трасета за състезания и други събития? Има над какво да се замисли човек!