Може би си спомняте колко топъл бе последният летен (или по-скоро първият есенен) уикенд в България – 22 и 23 септември. Може да сте сигурни, че по сухите и каменисти склонове на Пиренеите жегата е била още по-страшна и точно в такива условия се проведе предпоследният кръг от Световните ендуро серии за 2018 г. Домакин на състезанието бе курортът със странното име Zona Zero (не е точно и курорт, но нека го наречем така за улеснение) в Аинса Собрарбе, Испания. Сериите за втори път гостуват там, като предишното включване бе през 2015 г, така че мнозина може и да са го позабравили…
Ричи Рууд (Yeti / Fox) обаче със сигурност си го спомняше добре, защото го завърши с победа – една от многото за него в онези години. И макар че напоследък късметът му изневеряваше и американецът не успяваше да се дореди до подиума и да се включи в битката на върха, в Испания Рууд показа нагледно, че когато е в добра форма и „нещата му се получат“, той става почти недостижим.
Ричи започна с добра преднина още в първия и най-дълъг етап от двудневната надпревара – изтощението от отсечката с дължина над 6 м се подсили от високите температури и дори някои от топ-състезателите „окапаха“ още в този първи старт. За щастие следваха доста по-къси етапи, но не и по-лесни…
Във втория етап Сам Хил (Chain Reaction Cycles Mavic) спука предна гума и остана далеч назад в класирането. Горната снимка, на която се вижда как двамата съперници на върха (Хил и Мартин Мейс) се трудят заедно за отстраняване на повредата, стана много известна с посланието си за спортсменство.
Така Мартин Мейс (GT) остана основен конкурент на Ричи Рууд и двамата размениха по няколко етапни победи, но в крайна сметка американецът успя да запази преднината си до края и триумфира от върха на подиума.
За Хил остана трудната задача да ограничи загубите… И той го направи блестящо, завършвайки на 11 място (като се има предвид, че след злополучния втори етап бе изостанал далеч зад първите 100!).
При жените първото и второто място засега имат твърди абонати – Сесил Раванел (Commencal Vallnord) спечели състезанието, Изабеу Кордурие (Intense Mavic) спечели един от етапите, но иначе остана втора. Тук интересно бе третото място на Андреан Лантие Надо (Rocky Mountain/Race Face), която този път се оказа най-близо до двете основни фаворитки.
Във временното класиране теоретично все още са възможни промени на върха и в двете основни категории, макар че и Раванел, и Сам Хил имат много комфортна преднина. За тях е достатъчно да карат внимателно и без рискове във Финале Лигуре, за да спечелят сезонните титли, но дали ще играят стратегически или ще се раздават отново докрай?
Подробен видеорепортаж можете да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=e0BTVBvD4g0.
На трето място при мъжете, без много шум, отново завърши Дамиен Отон (Unior Devinci), който заема същата позиция и във временното класиране, при това без да е много далеч от Мартин Маес.
Младокът Кевин Микел (SUNN) бе една от изненадите този уикенд, завършвайки на четвърто място със стабилно каране във всеки етап.
Край трасетата имаше всякакви видове озвучаване.
Изабеу Кордурие – винаги втора, но винаги засмяна в интервютата.
Както и във всеки друг кръг, организаторите и домакините се бяха постарали победителите да си тръгнат и със скъп спомен, а не само с парични награди и точки за класирането.
Photos: Kate Ball, http://www.enduroworldseries.com/
