На 10 юни над софийския квартал Симеоново бе възродена една традиция, а именно – състезание в дисциплината ХСО (крос-кънтри олимпик, т.е. вариантът с обиколки по късо, но интензивно и разнообразно трасе). Преди доста години в тази част на Витоша редовно се организираха надпревари – най-вече по спускане, но няколко пъти и по крос-кънтри. В последните години обаче рядко някой поглежда към тези пътеки, особено пък за ХС събития. Антон Настев от клуб Ram Bikes се зае с амбициозната задача да промени това нерадостно статукво, организирайки втория кръг от Българските ХСО серии за 2018 г.
Извеждам Тонката пред скоби, защото е типичен човек на действието с безкрайна и заразна упоритост, който не се отказва пред никое предизвикателство. Дори и такива хора обаче имат нужда от подкрепа и той я получи от няколко посоки: основен спонсор на събитието станаха верига магазини Bike Center, съорганизатори бяха велоклуб Мамут с техния богат опит, а дейни помагачи на Тони в разчистването на пообраслите пътеки, маркирането и други подобни дейности бяха Боби Крумов, Добромир Добрев и др. – някои от тези хора не са свързани с ХС дисциплините, но това не ги спря да ударят по едно рамо в нужния момент.
И макар че със скромни организационни ресурси състезанието бе подготвено отлично, тази година юни се случи доста дъждовен и конкретно на десетия ден от месеца, след като и предишните бе валяло, над Витоша и София се надвесиха тежки сиви облаци, които „прогониха“ може би малка част от потенциалните участници, но най-вече голяма част от публиката, която и без това обикновено не достига при МТБ състезанията. Този път бе съвсем ограничена, макар че всъщност дъждът се изля основно върху столицата, а по трасето валя само за 15 минути, точно около старта на категориите елит.
Преди тях по нагънатото и хлъзгаво трасе се напъваха (нагоре) и поднасяха (надолу) участниците в хоби категориите. Те караха преди обяд, когато беше слънчево и топло, но пътеките бяха мокри и все още кални от предишните дни.
В тези групи ми направи впечатление участието на няколко подрастващи, които бяха на възраст между 10 и 16 години. Не знам деца ли да ги нарека или младежи, за да не се обидят, но като каране повечето от тях не отстъпваха на мъжете и жените и атакуваха смело и безстрашно различните участъци по трасето.
Успоредно с протичащото в хоби групите състезание, на една съседна поляна в горната част на трасето Боби Крумов пое шумна група малчугани, за да ги учи на основни техники при каране на велосипед. Това бе важен акцент в програмата на събитието, който при по-хубаво време би могъл да бъде още по-силно посетен. Заниманията на Боби и малките му ученици обаче бяха прекъснати преждевременно от дъжда.
Той обаче не прекъсна устрема на състезателите в групите елит, които стартираха точно при първите по-обилни капки, когато метеорологичната обстановка изглеждаше почти безнадеждна. За щастие, както облякохме набързо якетата, така ги и съблякохме 10-15 минути по-късно. Времето в крайна сметка се оказа перфектно за състезание, защото не печеше, но и не беше студено.
Трасето обаче се понамокри отново, което го направи още по-хлъзгаво на места. Трябва да призная, че повечето пътечки, които организаторите бяха „изровили“, дори и аз не ги знаех, а се оказаха доста забавни и приятни. По принцип техническата трудност не беше висока, но дъждът се погрижи изпитанията за състезателите да са на ниво, а имаше и отделни елементи като това паднало дърво, които изискваха или забавяне, или добра техника за преминаване на скорост.
Не липсваха и обичайните за дисциплината стръмни изкачвания, които принудиха не един и двама да слязат от велосипедите и да бутат, вместо да буксуват в калта, докато други се напънаха пред фотоапарата за по-добра снимка.
Изобщо, обиколката, по която се състезаваха участниците, бе доста разнообразна и на няколко места изкачване и спускане се засичаха, така че публиката (която за жалост липсваше) би могла да наблюдава надпреварата от различни ъгли и да следи обратите в класирането.
Като стана дума за класиране, можете да си го припомните тук. В него нямаше някакви сериозни изненади – велорапторите обраха челните честа в много от категориите елит, Илко Илиев бе най-бърз при мъже 40+, а в групата хоби Боби Радев завъртя обиколките си най-бързо.
Времеизмерването бе с чипове в номерата, така че след края на състезанието организаторите прилежни ги прибраха за следващо събитие.
Хубавият следобед завърши със слънце, награди и овации за победителите. Имаше и по някоя мрънкаща бабичка, но такива са обичайна част от витошкия пейзаж. 🙂
Албумът със снимките, които направих по време на състезанието, можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/xco-simeonovo-2018.
Следващият кръг от Българските ХСО серии се проведе на 1 юли над Княжево, но за него ще ви разкажа в отделен репортаж скоро…
