Сигурно не е лесно да си велопроизводител и да имаш в каталога си модел като Apolon. С повече от десет години история като един от лидерите в началния клас, този велосипед трябва да отговаря на все по-високите изисквания на потребителите, диктувани от силната конкуренция в тази ниша, като същевременно запази достъпността си в ценово отношение. Обновеният за 2018 г. Apolon Pro прекара при мен няколко месеца, за да докаже, че продължава да бъде едно от най-добрите предложения на пазара при твърдаците с цена около 1000 лв.

Sprint Apolon Pro 27.5

Размер:	L, 48 см, 19 инча
Тегло:	14.43 кг (с мои педали)
Цена:	999 лв.
Продължителност на ползването	6 месеца, 200 км

Както се вижда от горната таблица и от снимките, тестването на велосипеда започна още през зимата 2017-2018 и продължи чак до пролетта, но в този период навъртях сравнително малко километри, защото успоредно с него тествах и Shockblaze Enemy Race, а пък имаше и карания, за които никой от двата не бе подходящ, така че ползвах и личния си велосипед. Смея да твърдя обаче (а имам и свидетели!), че на Apolon-а не му бяха спестени техничните пътеки и сериозното каране по тях, макар цената и предназначението му да не предполагат точно такава употреба. В крайна сметка един планински велосипед трябва да може да се справя с всякакви терени и байкът на Sprint бе тестван именно в тази насока.

Преди да започна по същество, трябва да отбележа нещо много важно: с размер L този байк бе с една идея по-голям, отколкото е необходимо за моя ръст и фактът, че усещах това несъответствие, показва, че оразмеряването на Apolon всъщност е добро – просто тестовата бройка не беше в подходящия за мен размер. Случвало се е и друг път и ще коментирам по-надолу кога и как го усещах.

Рамка

Като основа на велосипеда, рамката на Apolon ме впечатли най-много. Ще отбележа няколкото най-важни неща:
– хидроформовани тръби от олекотена алуминиева сплав;
– конусовидна челна тръба за полуинтегрирани чашки;
– вътрешен път за жилата на скоростите и маркуча на задната спирачка;
– Post Mount накрайници за монтаж на задната спирачка в рамките на задния триъгълник.

Сега погледнете отново цената – 999 лв. Малко са (да не кажа, че се броят на пръсти!) велосипедите, които при такава цена имат включени всички изброени неща! Важно ли е това и защо? Ако ви кажа, че тези модерни екстри имат някакво фундаментално значение при каране, ще ви излъжа, но те имат голямо значение с оглед бъдещо надграждане на велосипеда – особено челната тръба, която позволява без проблем да монтирате по-скъпа и лека вилка.

Доколкото мога да преценя с оглед на общото тегло и окомплектовката, рамката на Apolon би трябвало да е и доста лека, което е още един съществен плюс не само в настоящето, но и с оглед по-дълга употреба и надграждане.

Иначе, ако обичате да четете за форми и извивки, такива има достатъчно. Долната тръба преминава от вертикално към хоризонтално сплесване, като при челото има по-скоро трапецовидно сечение, а при средното движение правоъгълно. Горната тръба започва при челото като обърнат трапец и също завършва с правоъгълно сечение при седалковата тръба, която пък има извивка, за да освободи повече място за задното колело. С гуми 27.5х2.25 в задния триъгълник има достатъчно място и за по-големи, така че до 2.35 със сигурност няма да има никакъв проблем.

Ако обичате да носите два бидона за вода, ще останете леко разочаровани – в предния триъгълник има само един чифт отвори. За такива като мен, които пият от раницата, това е без значение.

Като дребна забележка бих споменал липсата на протектор върху тръбата под веригата, в резултат на което там рамката доста бързо се сдоби с одрасквания. Препоръчвам ви още при покупката да сложите такъв, а най-добре е направо производителят да го прави.

Геометрия:

А как е геометрията? Бих казал, че е класическа като за ХС велосипед:

РАЗМЕР НА РАМКАТА	Размер на рамката	Размер S	Размер М	Размер L	Размер XL
A	Ефективна горна тръба	569mm	584mm	599mm	614mm
B	Седалкова тръба	400mm	440mm	480mm	520mm
C	Стойки на веригата	435mm	435mm	435mm	435mm
D	Челен ъгъл	70°	70°	70mm	70mm
E	Челна тръба	105mm	110mm	115mm	120mm
F	Ъгъл на седалковата тръба	72°	72°	72mm	72mm
G	Горна тръба (реална)	549mm	558mm	570mm	586mm
H	Междуосие	1063mm	1078mm	1093mm	1108mm

Наистина, в наши дни при ХС байковете все по-често се среща челен ъгъл около 69°, но при велосипед от начален клас е трудно да се очаква да отговаря на всяка най-нова тенденция. И все пак 70° челен ъгъл е напълно задоволителен и се допълва чудесно от по-късата лапа (при тествания размер L тя е 75 мм) и от широкото кормило (720 мм).

Както споменах, рамката бе с един размер по-голяма от необходимото за мен. Освен по височината на горната тръба при спусканията, долавях големината ѝ и при изкачванията, тъй като имах усещане за леко протягане, но не дотам, че да ми е неудобна. При спусканията с висока седалка също усещах, че не съм съвсем пропорционален спрямо рамката, нямах пълна свобода на движенията, но при свалена седалка велосипедът ставаше доста удобен и дължината се превръщаше в плюс, защото води до по-голяма стабилност. Честно казано, при спусканията доста често имах усещането, че карам 29-ка, макар колелата да са с по-малкия размер – отдавам го най-вече на по-дългата рамка.

Окомплектовка

Както стана ясно, рамката е добра, но дали същото важи и за окомплектовката? С едно-две изключения, тя отговаря изцяло на очакванията и даже ги надминава.

Вилката Rock Shox XC30 TK e с метална пружина и 100 мм ход. Пасна ми добре като твърдост и като цяло работеше задоволително, дори и през зимата, което не винаги е така при други велосипеди от начален клас. Липсата на дистанционно заключване за едни ще е предимство, за други недостатък – на мен не ми е трябвало особено.

Задвижването е с курбели SHIMANO FC-MT200 с куха ос и външни лагери на средното движение, а венците отпред са три – 40-30-22 зъба. Задната касета е с 9 венеца от 11 до 34 зъба и това осигурява добър обхват на скоростната система. Велосипедът дойде без педали, така че го карах с моите лични педали с автомати. Предният дерайльор и палцовите команди са от серията SHIMANO ACERA, а задният дерайльор е SHIMANO DEORE, само че много стар модел – RD-M591-L-SGS, т.е. отпреди ерата на Shadow дерайльорите. Точно в тази насока е една от малкото ми забележки – както съм казвал и при други велосипеди с точно същия подход, на хартия Deore звучи добре, но на практика актуалният заден дерайльор Alivio би бил много по-добре, отколкото този допотопен модел с остаряла конструкция, заради която тялото му се люшка напред и рамото доста често почуква във венците на задната касета. Така че плюс за цялостната окомплектовка, но минус за задния дерайльор – не подхожда на иначе модерния велосипед.

Спирачки SHIMANO M315 са обичаен избор на производителите при този клас велосипеди и вършат работата си добре, макар да нямат толкова приятно усещане, като по-скъпите си събратя. Като се има предвид, че често надвишавах предвидената за този велосипед употреба при спускане, спирачките не ме подведоха и не ми създаваха проблеми.

Периферните компоненти са брандирани с логото на Sprint – вече казах, че дължината на кормилото и лапата са напълно адекватни, седалката беше някъде по средата в скалата ми за удобство, но пък е в цветове, пасващи на рамката. Притягащите се ръкохватки T-One са много приятна изненада при велосипед с цена 999 лв.

Колелата са с капли Mach1, главини SHIMANO M3050 за CenterLock дискове и гуми SCHWALBE, SMART SAM K-GUARD 27.5×2.25 с телен борд. Именно към гумите имах по-голям интерес, тъй като не бях карал такива. На пръв поглед шарката изглеждаше интересно – с почти плътна централна линия от грайфери и с доста по-агресивно изглеждащи преходна и странична линии. Очевидно замисълът е гумата да се търкаля добре на гладки и твърди повърхности и в същото време да има сцепление при завой. На практика обаче поведението им много зависеше от терена – обобщено мога да кажа, че на сухи и твърди настилки се държаха добре и напълно предвидимо, но при завиване или страничен наклон на по-трудни настилки (кал, чакъл, рохкава почва) гумите имаха склонност да приплъзват по-често и по-лесно и според мен това се дължи точно на централната линия, която почти няма ръбове и когато гумата е под наклон спрямо терена, тя започва да изпуска именно откъм централната линия. По същите причини спирането със Smart Sam не е най-убедителното. Описвам тези неща толкова подробно, първо защото досега на бях имал досег с този модел на Schwalbe, и второ, защото като цяло бих сменил предната гума с някоя, при която приоритет има сцеплението, а не търкалянето. Иначе гумите вървят леко, спор няма.

Теглото без педали е под 14 кг, което е доста добре за велосипед в размер М, с метална пружина на вилката и с цена под 1000 лв. Мисля, че ако някой иска да инвестира занапред повече средства в него, Apolon-ът може да олекне с поне 1-2 кг без особени затруднения. Така че още веднъж ще кажа – байкът е добър в стандартния си вид, но е подходящ и за подобряване.

Впечатления при каране

Повече или по-малко, вече засегнах някои аспекти от тази тема.

При педалиране и изкачване велосипедът очаквано е ефективен и върви достатъчно леко и приятно. Не е светкавично бърз, както някоя лека „ХС бегачка“, но имах възможността да го сравня директно с АМ твърдак, който бе дори по-лек, но с по-големи и агресивни гуми – разлика в търкалянето има и е в полза на Apolon-а. Както и при много други велосипеди в този ценови клас и с подобни ХС гуми, усещането за леко каране е характерно при по-кратки маршрути и докато човек има по-свежи сили в краката. При дълги карания в края на деня вече се усеща общото тегло на велосипеда, което при такава цена няма как да е като на състезателен байк. Във всички случаи обаче за леки разходки и ХС велотуризъм, каквото е основното предназначение на подобен велосипед, Apolon Pro няма да ви разочарова нагоре и на равно.

Няма да ви разочарова и при спусканията! С уговорката за гумите, които като ХС модел имат своите граници на сцепление и е добре човек да ги опознае по-предпазливо в началото, байкът на Sprint може (при наличие на необходимата техника на каране) да се справи с доста трудни терени. Вече споменах, че по-големият за мен размер в едни случаи бе недостатък (например ако седалката не е свалена, го усещах голям за мен), но в други бе предимство – по-голямата дължина добавя стабилност и байкът следваше добре избраните линии през камъни и не ме плашеше при по-стръмни участъци. Вярно е, че с размер М вероятно бих могъл да спускам още малко по-агресивно, т.е. тогава бих имал малко повече пъргавина и маневреност, но и с грешния за мен размер велосипедът се държеше учудващо добре за цената си…

Скоростната система е с голям обхват и за велосипед от начален клас е идеална. От гледна точка на смяна на предавките нямах проблеми и забележки, но за задния дерайльор вече споменах, че е твърде остарял като конструкция и при спускане това водеше до редовно почукване на тялото му в задната касета, което е дразнещо. Учудващо за мен обаче, веригата си стоеше на мястото, не си спомням да е падала, дори и при по-технични спускания.

Заключение

Преди десетина годни Sprint Apolon струваше около 500 лв., ако не ме лъже паметта. Сега цената му е 999 лв., като и в двата случая той е типичен представител на началния клас, т.е. това е нивото, което повечето потребители търсят като за първи любителски планински велосипед. Станал ли е Apolon два пъти по-добър за тези години? Определено, даже повече от два пъти! Признавам си, че не съм карал байк от по-старите поколения на модела, но актуалният Apolon Pro ме впечатли много приятно – на първо място с рамката си, която не просто е добра за класа си, но има и голям потенциал за надграждане; на второ място и с окомплектовката, която прави байка още по-изгоден и напълно способен за каране в планината. Малкото забележки към някои отделни компоненти са лесно отстраними във времето, ако изобщо ги усетите като недостатък, тъй като в това отношение всеки има различни критерии. Цялостно обаче мога категорично да кажа, че за мен Sprint Apolon Pro е едно от най-добрите предложения с цена до 1000 лв. през този сезон!