В България сегментът на твърдаците от начален и среден клас е много добре развит и конкурентен, но не може да се каже същото за велосипедите с двойно окачване. Това е логично, защото при тях е много по-трудно да се постигне ниска цена – ако производителят иска рамката (а и байкът като цяло) да стават за нещо, има едно ниво в качеството и окомплектовката, под което не трябва да се пада, и това може би прави нещата неизгодни от бизнес гледна точка. Има обаче и приятни изключения – такова се оказа моделът Enemy Race на Shockblaze с цена 1650 лв. Нов велосипед за 2018 г., той прекара зимата в моята компания, предимно по пътеките в Югозапада, за да мога в началото на новия сезон да споделя с читателите на МТБ-БГ впечатленията си от него.

Shockblaze Enemy Race 27.5

Размер:	S, 42 см, 16 инча
Тегло:	14.2 кг (с мои педали)
Цена:	1650 лв.
Продължителност на ползването	3 месеца, 145 км

Няма как да не започна с цената на велосипеда, защото тя е наистина добра. Толкова добра, че за мен бе дори неочаквана – когато получих байка за тестване, още не знаех колко струва и на въпроси често отговарях, че според мен е около 2000 лв. – такива бяха очакванията ми с оглед на това, което виждах. Когато научих истинската цена, на която ще се продава в сайта на Shockblaze и в магазини Maxbike, останах наистина приятно изненадан.

В този смисъл още тук ще кажа, че да, Enemy Race има разни дребни „недостатъци“, но това е докато преценката не бъде обвързана с цената – когато се вземат предвид тези 1650 лв., става ясно, че могат да му бъдат простени дори и по-големи кусури, каквито за щастие липсват.

От горната таблица е видно, че засега съм карал велосипеда съвсем малко – само няколко пъти. Те обаче бяха достатъчно разнообразни и натоварващи за него. Ще ви дам само един пример – макар да е ХС велосипед, именно с него се случи да участвам в едно каране на Байк Венчърс по трасетата на Благо Ендуро, включващо извозване нагоре. По този начин само в рамките на един ден (общо седем спускания) успях да събера впечатления от поведението му надолу, за които нормално биха ми трябвали три или четири отделни карания. Така че определено имам какво да споделя, но си запазвам правото да го покарам и още малко, включително в Изпитателните отсечки, когато пролетта успее трайно да измести зимата.

Геометрия:

За мен Enemy Race е с класическа ХС геометрия – приятна и добре балансирана. Ето данните за трите размера, в които се предлага:

РАЗМЕР НА РАМКАТА	Размер S	Размер М	Размер L
Ефективна горна тръба	580 mm	595 mm	610 mm
Седалкова тръба	420 mm	460 mm	500 mm
Стойки на веригата	440 mm	440 mm	440 mm
Челен ъгъл	70°	70°	70°
Челна тръба	110 mm	120 mm	130 mm
Ъгъл на седалковата тръба (ефективен)	72°	72°	72°
Горна тръба	550 mm	563 mm	580 mm
Междуосие	1128 mm	1144 mm	1160 mm

Към горните данни бих добавил височина на средното движение 325 мм. Освен това моята ролетка показа малко по-къси стойности за стойките на веригата (435 мм) и за междуосието (1100 мм).

Като начален коментар ще кажа, че моят ръст (170 см) винаги попада точно на границата между размерите S и М. Това ми позволява да карам комфортно и с двата размера, като мога да се възползвам от едни или други предимства и недостатъци на по-големия или по-малкия. В случая, ако бях изправен пред покупка на Shockblaze Enemy Race, бих си взел размер М, ако искам по-съвременно усещане за дължина, или размер S, ако искам повече повратливост и игривост на байка.

Тестовият велосипед бе размер S и макар че от гледна точка на модерните тенденции би трябвало да ми е къс, истината е, че си го усещах перфектен – компактен, но не и къс. Има разлика между тези две неща – „компактен“ означава, че е изцяло в рамките на нормалното усещане за комфорт и правилна позиция при каране, докато „къс“ означава да усещам, че нещо не е съвсем наред. Е, при Enemy Race всичко беше наред, така че можех с кеф да се възползвам от по-малката му дължина на определени места. Казано другояче, този байк е поредният, който затвърждава усещането ми, че съвременната тенденция за все по-дълги рамки далеч не е еднозначна – не отричам предимствата им, но геометрията от предишните поколения също има своите плюсове – зависи какво търси човек, зависи колко лесно се адаптира, зависи и дали изобщо кара на ниво, че да усети значителна разлика.

Съществено отношение към геометрията имат и периферните компоненти – лапа 75 мм и кормило 720 мм с малко издигане. Те отговарят напълно на добрите практики в последните години и осигуряват увереност и удобство при карането.

Рамка

Както се изрази един приятел, рамката е малко „старомодна“, но това не е за сметка на общите качества на велосипеда, особено като се имат предвид ценовият клас и целевата аудитория. Веднага ще обясня какво имам предвид. Да, на рамката ѝ липсват някои модерни неща като проходна ос отзад, Boost стандарт за колелата, метричен размер на задния амортисьор, Post Mount накрайници за задната спирачка и вътрешно окабеляване. Важно ли е това за вас? Ако да, винаги можете да намерите велосипед със същата окомплектовка и няколкостотин лева по-висока цена, за да ги получите. За мен, честно казано, изобщо не са важни, с изключение на проходната ос, каквато обаче е трудно да очакваме при цена на целия велосипед под 2000 лв.

Затова пък Enemy Race е с конусовидна челна тръба, което значи, че при нужда лесно можете да надградите най-важното – вилката. Рамката е лека и достатъчно качествена (хидроформовани и изтънени тръби, добре изглеждащи заварки, капсуловани лагери на окачването), за да разчитате на нея и за сериозно каране в планината, а не само за разходки в парка. Тъй като за ХС карачите е важно, в предния триъгълник е предвидено и място за бидон (върху долната тръба).

Едно от най-хубавите неща на това човек да пробва различни велосипеди е, че вижда съвсем ясно колко малко е значението на някои от „чудесата“ на индустрията, рекламирани като решение на някакви чутовни проблеми. Ами… не, при моето ниво на каране не усетих на рамката да ѝ липсва коравина (сравнявана с ХС рамки, разбира се), не усетих да ѝ липсва скорост, не усетих по никакъв начин липсата на която и да е модерна думичка в описанието.

За мен рамката на Enemy Race, а това е неговата основа, е с напълно задоволително ниво на изпълнение, позволяващо цената на велосипеда да бъде изгодна, без това да е за сметка на някое фундаментално качество, т.е. без да има съществени недостатъци.

Окачване

Задното окачване на Enemy Race е с четиризвенна система с виртуална опорна точка тип Horst Link. Ходът е 100 мм, колкото е и отпред. Вилката и задният амортисьор (размерите му са 165х38 мм) са от една и съща серия – Raidon на SR Suntour.

Трябва да призная, че в задното окачване усетих малко повече сгъване при педалиране, отколкото очаквах. Случвало се е и при други ХС байкове и е повече визуално, отколкото нещо, което реално да ми пречи при карането, защото при толкова къс ход реалното „клатене“ далеч не е толкова „изцеждащо“, както би било при по-тежък и дългоходов велосипед. Пробвах както с по-високо налягане на шока (начално сгъване 20-25%), така и с по-ниско (25-30% sag), но и в двата случая си го имаше. Ако ви дразни, задният амортисьор има лостче за заключване, което решава проблема.

Като стана дума за шока, той не е нищо особено, но засега не създава и проблеми. Да, има разлика между този евтин заден амортисьор и по-скъпи, които съм пробвал. Разликата е най-вече в едно по-отчетливо усещане за това кога той се сгъва и разгъва, на моменти съпроводено и с леко потропване (мисля, че най-вече при разгъването, т.е. вероятно се дължи на негативната пружина). Това обаче са бели кахъри – рамката си работи и окачването определено върши прилично основната си работа, т.е. смекчава ръбовете, увеличава сцеплението и като цяло позволява да карате надолу по-смело и уверено, отколкото с твърдак, особено на по-проблемни и трудни терени.

Вилката е с дистанционно заключване от кормилото и мога смело да кажа, че тази команда на SR Suntour е една от най-удобните, които някога съм ползвал. Натискането на лостчетата е изключително леко и удобно, а в същото време и достатъчно отчетливо. Не че я ползвах много често, но изпълнението ѝ наистина ми хареса. Raidon-ът е с пневматична пружина и има реглаж на разгъването – непретенциозна вилка, която обаче доказва нагледно прогреса в началния клас, защото за тези пари нямам никакви забележки към нея.

Окомплектовка

При такава цена човек би очаквал доста компромиси, но такива няма. Окомплектовката е повече от справедлива, даже бих казал щедра.

Скоростната система с 2х10 предавки е ни повече, ни по-малко Shimano Deore – част от компонентите са от серията М6000 (преден и заден дерайльор, команди), а други са с една стъпка по-надолу, но пак в рамките на същия клас – такива са курбелите МТ500 с конструкция 2-Piece (т.е. куха ос и външно изнесени лагери, но без самите курбели да са кухо рамо) и касетата CS-HG500 с венци от 11 до 42 зъба.

Спирачките също са от серията MT500 и на вид, както и на дело, са си чисто Deore. Лостчетата са с къси ръкохватки, изключително удобни и ефективни при спиране с един пръст. Реглажът на отдалечеността е с шестогран. Скобата за кормилото е I-Spec II и позволява едновременно захващане на командите и лостчетата, като по този начин те не си пречат и се постига много по-добра ергономия, отколкото при някои комбинации от по-нисък клас. Спирачната сила е напълно адекватна не само за ХС каране – ефектът се подсилва и от по-големия преден диск (180 мм).

При положение, че две от основните системи на велосипеда (скоростната и спирачната) са отлични за този ценови клас, човек би очаквал по-сериозни компромиси в периферните компоненти. Тук обаче се натъкнах на поредната приятна изненада – Race Face! Няма грешка – кормилото, лапата и колът за седалката са Race Face Evolve, което заедно с притягащите се ръкохватки допълва още повече впечатлението за качество и надеждност на Enemy Race. Седалката също е доста спортна и на ниво, но за жалост с неудобна за мен форма, така че бързо я подмених с една от личните ми.

Дори и колелата на велосипеда, които са наплетени с капли Mach1 и евтини главини Shimano, се справиха добре с досегашните предизвикателства пред тях. Гумите са Schwalbe Racing Ralph – типичен ХС модел и един от любимите ми за такъв тип каране, тъй като имат добро търкаляне, но са добри и при спиране и завиване.

Към окомплектовката имам само две съвсем дребни забележки. Първата е по отношение на педалите – ясно е, че всеки по-напреднал потребител ще си монтира свои, но все пак тези, с които дойде велосипедът (малки алуминиеви педали с абсолютно излишни каишки), са напълно неизползавеми за планинско колоездене. Далеч по-добре щеше да е, ако в кашона има обикновени, евтини и тежки платформени педали. 🙂 Другото излишно (и доста досадно) нещо е пластмасовият предпазител между венците и спиците. Това е елемент, който би имал някакво място в градски велосипед или планински велосипед от начален клас, но на фона на чудесната окомплектовка на Enemy Race стои по-скоро комично. А тъй като велосипедът бе каран, преди да дойде при мен, едната от четирите щипки на това „изделие“ бе счупена и дискът се движеше спрямо спиците, шумеше и дрънчеше. Ако велосипедът беше мой, щях да отстраня тази пластмаса по насилствен път още при първото каране, но все пак не исках да нарушавам търговския му вид, така че я оставих.

Впечатления при каране

Enemy Race има всички черти от поведението на типичен ХС байк с единствената уговорка, че теглото му е като на велосипед от начален клас. Не ме разбирайте погрешно – 14.3 кг всъщност са отлично постижение при тази цена! Просто уточнявам, че има хора (например някои състезатели), които не биха причислили велосипед с тегло над 11 кг към ХС категорията. Аз обаче смело го слагам именно там – и заради геометрията, и заради поведението му.

Enemy Race е един бърз и пъргав велосипед. Всеки път, когато яхна подобен ХС байк от начален до среден клас, осъзнавам колко голямо е значението на гумите и колелата. Мисля, че точно тяхна е заслугата при първите завъртания на педалите и при първите няколко километра от всяко каране Enemy Race да създава приятното усещане за лекота и вървеж от само себе си. При по-дълги карания обаче общото тегло започва да се усеща, т.е. байкът постепенно се доближава до всеки друг, който е около 14 кг. В този смисъл значение при изкачванията има и физическата ви форма – ако сте добре трениран, вероятно ще можете по-дълго да „пришпорвате“ байка с висока средна скорост. При мен обаче „моторът“ през зимата работи на по-ниски обороти, така че при всяко от каранията първите километри еуфорично въртене биваха последвани от други, при които всичко си беше както съм свикнал.

Скоростната система на байка е отлична за всякакви изкачвания. Двата венеца отпред, но най-вече касетата с голям обхват отзад, осигуряват всякакви възможни и полезни комбинации при каране по планински терени. И при стръмни наклони, и при бързи спускания, необходимите предавки бяха налице, а смяната им е безупречна и лека. Задният дерайльор тип Shadow с „прибрана“ конструкция и стабилизирано рамо се справя отлично с друсането по неравен терен – нямам спомен веригата ми да е падала, нито пък е имало някакви проблеми с превключването.

За заключването на окачването вече споменах – при по-дълги изкачвания, особено по равни терени и твърди терени, има очевидна полза от него, особено по отношение на задния амортисьор.

И ако нагоре очаквах велосипедът да се кара приятно и сбъдването на тази прогноза не ме учуди, то още по приятна бе изненадата надолу. Вярно е, че Enemy Race не е с най-агресивната геометрия (на пазара вече има ХС байкове с челен ъгъл 68°), но се ускорява изключително лесно, повратливостта му е страхотна а сравнително компактната рамка ми позволяваше да подскачам и да се забавлявам чудесно. На благоевградските пътеки, където съм карал вече с няколко различни велосипеда, този късоходов байк държеше почти същата скорост, като добър АМ/ендуро велосипед. Където се налагаше с него да мина по-бавно (например при по-груби и стръмни участъци), наваксвах след това с бързо ускорение. На практика най-голямото ограничение за мен се оказаха гумите – не че са лоши, за ХС каране са прекрасни, но все пак не могат да осигурят на проблемни настилки като чакъл, пясък, кал или рохкава почва същото сцепление, каквото гуми с по-агресивна шарка и по-голям балон. Така че на трудните и технични пътеки не ме ограничаваше толкова геометрията и малкият ход на окачването, колкото границата на сцеплението при завиване и спиране. Затова, ако искате на направите байка по-способен за каране надолу, може да започнете първо с по-агресивни гуми – в задния триъгълник има достатъчно място за такива, което също е важен плюс.

Заключение

Ако сте чели внимателно, вече сте разбрали, че останах много доволен от този достъпен ХС велосипед с двойно окачване. Определено смятам, че за него ще се намерят купувачи – това няма да са състезателно настроени колоездачи, а по-скоро любители, които искат да имат един лек и пъргав байк, с който да могат да се изкачват без особени затруднения и да се спускат с повече комфорт. В ръцете на карач с достатъчно опит Enemy Race може да достави много радост при спусканията, особено на пътеки със средна трудност, които са по-тесни и с по-остри завои – в такива случаи сменянето на посоката е бързо и лесно, байкът се провира с лекота между всичко и може лесно да бъде вдигнат във въздуха, ако се наложи. Компактната рамка с ниска горна тръба улеснява движенията във всички посоки, стига да сте свалили седалката по-ниско. Ако имате сила в краката, лесно можете да извлечете от велосипеда на Shockblaze висока средна скорост – за това помагат най-вече гумите, но и скоростната система, която има достатъчно широк набор от предавки.

Всичко изброено прави Enemy Race един много приятен за каране любителски ХС велосипед, а цената го прави една от най-добрите сделки за сезон 2018! Обикновено е трудно байк с двойно окачване да бъде препоръчан при цена под 2000 лв., но ако търсите такъв тип велосипед (сравнително лек, комфортен, за лежерно ХС каране), този го препоръчвам без колебание!

+

–

Отлична цена предвид цялостното оборудване или обратното, отлична окомплектовка за този ценови клас.

Рамката не е последен вик на модата, но е с приятна геометрия, качествена изработка и достатъчна функционалност за предназначението и цената на байка.

Байкът е лек и много пъргав, приятен за каране по тесни и бързи пътеки.

При тази цена няма нещо, което да нарека недостатък, освен педалите и пластмасовия предпазител между задните венци и спиците – и от двете неща човек може да се отърве лесно и бързо. 🙂

За контакти:

Телефон: + 359 32 600 882
E-mail: [email protected]
http://shockblaze.com/