Не е възможно човек да види всичко в едно състезание, особено ако става дума за голямо събитие като Байк и рън за Чепън 2018, в което взеха участие няколкостотин човека. В такива мероприятия винаги и навсякъде нещо се случва – ако си по трасето, изпускаш интересни моменти и съпътстваща програма при старт-финала; ако пък си там, изпускаш карането; по самото трасе също е трудно, ако не и невъзможно, да видиш едновременно и мъките при стръмното изкачване, и предизвикателствата на техничното спускане, и скоростното каране по хълмистите околности в оставащите километри.
Аз лично се съсредоточих върху спускането под вр. Петровски кръст, тъй като там имаше най-добри условия за разнообразни снимки. Преди това обаче минах за кратко и през централния площад на Драгоман, за да се уверя, че баниците са все така вкусни и че атмосферата е с обичайния фестивален привкус – хора, шатри (включително сервизни, което е доста полезно), сцена с музикална програма, детско състезание (от което видях единствено някои подготвящи се и надъхани състезателчета, сигурен съм, че са се раздали!) и т.н.
Оттук се пренесох набързо към каменистите склонове на Чепън планина под най-високия ѝ връх, където първите участници започнаха да се появяват по-малко от час след старта на състезанието. Четата се предвождаше от млад войвода – Лъчезар Ангелов от Велораптор. В този елитен отбор има още няколко човека, които биха си оспорвали с Лъчо първото място в дългата дистанция, но явно този уикенд само той бе на линия за надпреварата край Драгоман, което може би дори улесни задачата му.
И като сме започнали с Велораптор, по-лесно е да кажа в кои категории тимът няма медал, защото те са само три (и то предимно хоби, т.е. на късото трасе). В елитните групи отборът завоюва три първи места (мъже, жени и младежи), а мениджърът на тима Калин Русев отстъпи с няколко минути в категория Мастърс 40+ пред Илко Илиев (Vertical World), който в последните години е трудно преодолим съперник.
Може да си запишете и името на Теодор Петров, който спечели късата дистанция (21 км) при мъжете със своя АМ/ендуро велосипед. Някои от по-дългогодишните ни читатели може би са срещали Тедо и преди, още когато правеше подобни резултати със своя боен фрийрайд твърдак, доказвайки, че силата не идва от велосипеда, нито пък добрата техника при спускане. В последните години не бях виждал растите на Тедо по пътеките, но сега той е жаден повече от всякога за каране и това си личи както по погледа, така и по представянето му.
Колкото „по-пълноводен“ ставаше потокът от колоездачи по склона, толкова по-различни подходи се наблюдаваха към преодоляването на безразборно нахвърляния камънак – кой с каране, кой с бутане или носене… Теренът в Чепън много ми напомня на Гърция, макар географски да нямат нищо общо.
За разлика от миналата година, сега планината посрещна състезателите с приятен ветрец, слънце и цъфнали люляци, а не с бръснещ студ и тънка снежна покривка. Мисля, че нямаше недоволни от това гостоприемство.
И докато постепенно слизах надолу по пътя, изпровождайки със снимки последните участници от върха, най-бързите от категориите за дългата дистанция вече бяха направили и втората завъртулка на осмицата.
Успях все пак да засека победителката при жените Христина Козарева, която отбора си мени (цвета на косата също!), но класирането не!
Минавайки накрая отново покрай площада, разбрах, че Драгоман предлага и спа процедури (от които вероятно биха трепнали сърцата на местните девойки, ако бяха наблизо). Това е то – дойде пролетта и природата се разлисти! 🙂
Ако ви е важно класирането, можете да го видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2018/6168-events-bg-2018-bike-run-4-chepan-results. Ако са ви важни снимките, голям албум ви очаква тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/bike-4-chepan-2018.
А ако ви е важно карането, не пропускайте догодина да се запишете за участие!
