Dark Fest 2018 приключи, но пощенските гълъби не летят толкова бързо, колкото фрийрайд карачите, затова отговорите на няколко въпроса, които имахме възможност чрез Monster Energy да зададем на Сам Рейнолдс още преди събитието, пристигнаха чак сега. Вярваме ,че това няма да ги направи по-малко интересни – казваме го, защото самите въпроси имаха донякъде „предварителен“ характер. Затова пък, макар и постфактум, интервюто ще е гарнирано и няколко страхотни снимки.
Здравей, Сам! Трасето за Dark Fest 2018 на практика е готово. Какви са чувствата ти преди началото на тазгодишното събитие?
Когато пристигнахме преди около месец, чувствахме най-вече вълнение от това, че ще правим ново трасе. Две седмици по-късно основното чувство беше умората от дългите дни с лопатите и багерите. На третата седмица трасето вече доби вид и въодушевлението нарасна – даже повече от обичайното, понеже завършихме една седмица по-рано и това означаваше, че ще можем да го тестваме подобаващо. В общи линии си прекарахме много добре и сега очакваме реакцията на другите участници.
Кажи ни повече за историята на това събитие? Как започна всичко и кога? Как се разви до това, което е днес?
Всичко започна с мен, Мат Макдъф и още няколко приятели. Дойдохме в ЮАР, построихме си един голям step-up, правехме трикове на него, заснехме видео и така се роди „проектът“ Pure Darkness. Горе-долу по това време се развиха и FEST сериите и бързо разбрахме, че можем да обединим усилията си с тях, защото обичаме едни и същи неща – да строим и караме големи скокове, да снимаме добри видеоклипове на тях и така миналата година Pure Darkness прерасна в Dark Fest, а сега вече за втора година!
Защо променихте мястото за провеждане спрямо миналата година и как избрахте новото?
След три години на предишното място знаехме всичко за него. То беше идеално за един голям скок – имаше засилка, добра видимост отвсякъде и т.н., но не стояха така нещата, ако трябва да се направи по-дълго трасе с няколко скока. За такъв тип трасе старото място беше ограничаващо.
Новото го открихме с помощта на един местен спускач, който ни го показа и каза, че ще е доста добре да се направи тук трасе. Мястото наистина се оказа перфектно и така въпросът бе решен.
Какви са основните трудности, когато строите такова огромно трасе?
Едно от главните предизвикателства, разбира се, е да се разместят тези тонове пръст – това отнема доста време, дори и с механизация. Но конкретно в ЮАР най-голямата трудност се оказаха горещините – не само за нас физически, но и почвата става много суха и прашна, което прави оформянето и слягането ѝ много по-трудни, особено като се има предвид и наличието на режим за водата. Затова се наложи да копаем по-надълбоко, докато достигнем пласт с повече влага и след това да утъпкваме веднага, за да може по този начин да направи твърда като бетон основа.
А какво се случва с едно такова трасе след събитието? Остава ли за по-дълго, използва ли се от някого?
Честно казано, не зная, но не виждам причина да не се кара. Може би ще направим някои по-малки излитания, за да е по-достъпно и се надявам, че местните карачи ще го ползват до следващата година, когато може да го „пипнем“ допълнително, за да стане още по-добро.
Какви са очакванията ти за Dark Fest 2018?
Тази година имаме не само повече участници, но и по-разнообразен състав. Няколко човека са много стилни карачи, няколко други са майстори на големите трикове и досега не са участвали, така че очаквам страхотни снимки и видеоклипове и много добро каране.
Благодарим ти, успех!
