Както може би сте разбрали от едно търговско съобщение, на 13 февруари бях поканен на една техническа среща, семинар или както искате го наречете в складовата база на Гепард Сайкъл в кв. Казичене. Дори и да не сте чували за Gepard, има голям шанс да сте си купили през последната година компонент или аксесоар, внесен от тях, защото това е един от бързо развиващите се дистрибутори на велопродукти в България, като наред с това сглобяват и собствени велосипеди. Конкретният фокус на семинара беше върху продуктите на американската компания Hayes Components, която включва марките: Hayes, Manitou, SunRingle, Answer и Wheelsmith. От цитираната статия можете да разберете какво представляваше срещата в общи линии, затова няма да повтарям тези неща, а ще пристъпя направо към отразяване чрез снимки и текст на най-интересното.
Представям ви г-н Кристиян Бартикъл от Hayes Components. Той е човекът, който ни показваше и обясняваше всичко важно за обслужването и поддържането на вилките Manitou и за други продукти на групата.
Програмата започна с разглобяване и профилактика на обърнатата двукоронна DH вилка Manitou Dorado. Нагледните обяснения за това как се сменят семерингите, какво представлява пневматичната пружина, как се намалява ходът и т.н. бяха придружени от чести „обиколки“ около гостите, за да може всеки да види един или друг детайл, за който ставаше дума.
На горната снимка виждате системата за регулиране на обема на въздушната камера IVA (Increment Volume Adjust). Тя включва четири дистанционни втулки, които могат да бъдат поставяни от горната или долната страна на буталото на въздушната пружина. По този начин ефективно променяте обема на камерата, за да увеличите или намалите прогресивността на пневматичната пружина. Този подход е познат при много производители.
В ръцете си Кристиян държи комплект IRT (Infinite Rate Tune) – това е по-усъвършенствана система на Manitou, която може да бъде монтирана на мястото на IVA. IRT представлява още една въздушна камера (наред с позитивната и негативната), чието налягане се контролира чрез допълнителен вентил. Чрез тази камера можете да променяте характеристиките на основната пневматична пружина, като засягате предимно средната част от хода, но също и прогресивността в края. Предимството ѝ пред IVA е в това, че не сте ограничени от четири степени и ако знаете какви са основните зависимости и какво искате да постигнете, IRT ви позволява да експериментирате с всякакви комбинации от налягане.
След това Кристиян продължи с десния крак на вилката, където е хидравличният патрон тип отворена маслена баня.
Ако не знаете какво кара регулаторите на вилките да „цъкат“ и „щракат“, т.е. да работят на степени, тези съчми и пружинки са единият възможен вариант (както става ясно, използван и от Manitou). При разглобяването на вилката е особено важно да не изгубите и разпилеете тези дребни части – иначе може да се видите в чудо, макар че и без тях вилката и реглажите ѝ ще работят.
След като е излял старото масло, Кристиян пълни наново хидравличния патрон на вилката. Лапата, с която е захванат патрона, бе използвана като импровизирана скоба за стягането му, така че да може да бъде развита капачката, т.е. да може да бъде отворен. По принцип за целта се използват едни специализирани подложки за стягане в менгеме, които обаче този път липсваха, така че бе намерено заместващо решение.
Преди обедната почивка Кристиян обясни набързо и за смяната на семерингите при един от най-популярните модели на компанията – вилката Mattoc.
Обядът, макар и на крак в офисни условия, бе също толкова хубав, колкото и презентациите преди и след него.
Отрупаните с лакомства бюра изглеждат чудесно, но за гостите още по-интересни бяха „дреболиите“ на двете разрязани вилки, които Кристиян бе донесъл:
Той използва едната от тях, за да ни покаже, че при всички свои вилки (дори и по-евтините) Manitou използват алуминиеви втулки с керамично покритие. Това не само осигурява гладко и приятно плъзгане на тръбите през тях, но увеличава значително интервалите, в които се налага подмяната им – дотолкова, че за много потребители вероятно изобщо няма да възникне нужда от такава операция.
След обедната почивка Кристиян се захвана с една от по-новите вилки на Manitou, която се очаква да бъде истински хит на пазара. Става дума за модела Markhor, който се предлага и с прав стержен 1 1/8 и при цена 350 лв. идва с пневматична пружина и горни тръби от алуминиева сплав в черен цвят (с диаметър 30 мм). Това прави вилката идеален вариант за ъпгрейд на велосипеди от начален клас, както и за всеки, който се опитва да намери нещо работещо на достъпна цена. Именно по този повод бяха споменати водещите втулки в ботушите на вилката, тъй като дори и тук те са алуминиеви, а не пластмасови.
Покрай Markhor Кристиян обясни няколко важни неща – например това, че при всички вилки на Manitou развиването на болта, който държи шиша на хидравличния патрон, се извършва по часовниковата стрелка, а завиването и затягането след това е в обратната посока. От страната на пружината резбата е права.
Следващата демонстрация бе за това как да бъде намален ходът на вилката. Това става чрез добавяне на една малка дистанционна втулка. Тази с червен цвят е 20 мм, т.е. с толкова намалява ходът на вилката. Предлагат се и бели, които са по 10 мм.
Важно е да знаете, че при вилките на Manitou ходът може да бъде единствено намаляван или връщан до стандартното положение. Това означава, че ако на вилката е посочен ход 120 мм, можете да го намалите на 100 или дори на 80 мм. Ако имате вилка, на която пише 120 мм, но тя се сгъва само 100 мм, възможно е да ѝ е инсталирана такава втулка и ако я извадите, вилката ще реализира ход 120 мм. Но ако на вилката ви пише 100 мм, дори от същия модел да се предлагат и такива със 120 мм ход, тази конкретна бройка не може да бъде вдигната на толкова, освен ако не се смени целият хидравличен патрон. Така че внимавайте какво пише на стикера на самата вилка!
В ръката си Кристиян държи шиш с буталото на пневматичната пружина и негативната метална пружина. За металните пружини той обясни, че предпочита да ги маже с повечко грес, за да се намали максимално „дрънченето“, което те понякога издават при сгъване, удряйки се леко в стените на тръбата.
Тук пък за потребителите е важно да знаят, че тази метална негативна пружина може да бъде подменена с по-мека или по-твърда спрямо стандартната. Това е наложително в случаи, когато колоездачът е с твърде ниско тегло (например дете или слаба жена) или пък с твърде високо. При такива конфигурации стандартната пружина може да оказва твърде голямо или твърде малко противодействие на позитивната въздушна камера.
Изобщо, един от основните акценти в семинара бе върху това, че Гепард Сайкъл поддържа в наличност богат асортимент от резервни части, ремонтни комплекти и оригинални аксесоари и инструменти, а и винаги може да поръча допълнително нещо по-специфично.
Тук пък виждате „съдържанието“ на хидравличния патрон за амортизация.
В края на семинара дойде ред и на един заден амортисьор Manitou McLeod, който претърпя подмяна на стандартния въздушен кожух с такъв за увеличаване на обема на въздушната камера, което прави пневматичната пружина по-линейна и чувствителна към дребни неравности.
По този начин и следобедът бе запълнен с интересни неща. Надявам се, че и за вас е било полезно да се докоснете до тематиката на семинара и да знаете, че дилърите, с които работи Гепард Сайкъл, са имали възможност да научат от първа ръка доста тънкости и детайли относно сервизирането на Manitou и на други продукти от групата Hayes (защото в разговорите с Кристиян и въпросите към него бяха засегнати и други продукти и марки – главините Sun Ringle, спирачките Hayes и т.н.). Завършвам с двете „отворени за аутопсия“ вилки, тъй като такива мостри винаги представляват интересна гледка:
