Pole Bicycle Company е един сравнително млад производител на велосипеди и рамки от висок клас, който разработва и произвежда продуктите си във Финландия. Само по себе си това звучи достатъчно екзотично и интересно, но е най-малкото, което може да се каже за тази марка.
През септември 2017 г. едно тяхно прес-изявление обиколи медиите и доби почти сензационен статут – в прав текст Pole заявиха, че макар да са работили две години за създаването на карбонова рамка и да са на финалната права в реализирането на този свой проект, те се отказват от него, защото са видели с очите си при какви условия се произвеждат продуктите от въглеродни нишки и не желаят да участват в такъв процес, при който има вреди и за природата, и за работниците. Разбира се, веднага се намериха и хора, които да ги приветстват, и други, които да ги обвинят в изкуствена поза, и трети, които да кажат, че проблеми с карбоновата индустрия има, но далеч не са толкова големи. Самите Pole още в статията подчертаха, че нямат за цел да обвиняват никого, нито пледират за нещо специално – просто са преценили, че производството на рамки от композитния материал не отговаря на тяхната система от ценности и затова ще продължат да произвеждат рамки от алуминиеви сплави, стараейки се да ги направят максимално добри. Цялото им изявление можете да прочетете тук: https://polebicycles.com/why-arent-we-going-for-carbon-frames/.
Започнах точно с този детайл, защото той в голяма степен разкрива философията, стояща зад марката Pole. Тя е основана преди няколко години от Лео Коконен, инженер-проектант с визионерски подход, който не се страхува да прилага смелите си идеи в практиката. Негово дело е и друг интересен продукт – специалната лента за безкамерни гуми Huck Norris, която предпазва каплите от подбиванe.
Като се има предвид географския произход на Pole, едва ли някой ще се изненада, че в гамата им има рамка за фетбайкове (Taiga) и една интересна рамка за 29-цолови колела от Cr-Mo стомана, която те определят като крос-кънтри модел, но с геометрия и характеристики, които със сигурност позволяват повече волности, отколкото човек очаква от един ХС байк. Тук обаче ще се занимаваме с моделите, които имат и задно окачване.
Отзад-напред или отпред-назад да започна? Трудно е да избера, защото най-новото творение на Pole, наречено Machine, представлява рамка, която е изработена изцяло от CNC фрезовани елементи – смел и рядко срещан подход, за който ще споделя повече подробности малко по-надолу. Преди това си струва да проследим развитието на рамките им хронологично, за да видим как се стигна до този уникален велосипед.
Първите велосипеди със задно окачване на Pole се отличаваха не само с обичайното за бутиков производител внимание към детайлите и ювелирна изработка на алуминиевите рамки, но и с доста смела геометрия и с интересно окачване, наречено Pole-link. При него задният триъгълник се движеше около реална опорна точка, която съвпада с оста на средното движение. Иначе казано, главната и единствена става имаше концентрична конструкция около средното движение. По този начин се търси изолиране на окачването от задвижващата система на велосипеда – тя не оказва никакво въздействие върху него, не се опитва нито да го сгъва, нито да го разгъва. Може да се говори доста за предимствата и недостатъците на такава система, която не е нова, но не е сега моментът, тъй като при настоящите модели се използва друга конфигурация, наречена Evolink, която е дала и името на велосипедите.
Evolink е система на окачване с виртуална опорна точка, попадаща малко пред и като цяло около нивото на средното движение. Като елементи конструкцията включва цял заден триъгълник, закачен със ставни връзки към предния, като долните планки лагеруват в предния си край около средното движение. За Evolink може да се каже обобщено, че започва с anti-squat около 85% при начално сгъване на рамката и тази стойност постепенно намалява с реализиране на по-голяма част от хода. Запознатите с материята бързо ще разберат какво означава това – рамката (като кинематика) не е разработена с цел максимална ефективност при педалиране. За постигането ѝ Pole разчитат на добре настроени задни амортисьори с платформа. Много хора биха отхвърлили подобен подход и биха казали, че е по-добре самата рамка да осигурява ефективността при педалиране. Pole обаче не случайно прибегнали до такова окачване, защото постигането на по-висока ефективност чрез кинематиката на рамката е свързано не само с плюсове, но и с недостатъци, т.е. пак представлява компромис и този компромис засяга някои от характеристиките при спускане (понякога и при спиране). За своите рамки компанията е преценила, че иска да имат максимално отзивчиво окачване при спусканията с минимално ритане на педалите, а за ефективността при педалиране да разчита на съвременните задни амортисьори. Допълнителна подробност в случая е, че ако погледнем в цялост сложната система колоездач-велосипед, ефективността при педалиране не зависи единствено от системата на окачване, а от още доста фактори. Като цяло повече за разбиранията на Pole можете да прочетете в две статии от техния блог, макар и те да не изчерпват всичко:
https://polebicycles.com/what-is-anti-squat-and-pedal-kickback/
https://polebicycles.com/bicycle-dynamics-and-pedaling-efficiency/
На снимките в настоящата статия виждате модела Evolink 140, който е АМ/ендуро велосипед с 29-цолови колела (рамката е съвместима и с 27.5+) и 140 мм ход на задната ос, като отпред можете да използвате вилка 150-160 мм. Другите два модела, наименовани съответно Evolink 131 и Evolink 158, също са пример за подобна концепция – съвместимост с 29-цолови или 27.5+ колела, подходящи за вилка с повече ход, отколкото самата рамка, насочени към по-агресивно каране надолу. Самите рамки доста си приличат и визуално, и в детайлите.
Важно е да отбележим, че Pole е сред тези производители, които не се примиряват установеното статукво, а се опитват да са по-напред от другите. Това важи и по отношение на геометрията. В някои отношения стойностите на техните рамки изглеждат екстремни, но създателите им твърдят, че те просто са изпреварили общата тенденция. Казано най-просто, геометрията на Pole е с малък челен ъгъл, ниско средно движение, много дълъг преден триъгълник (комбиниран с много къса лапа и широко кормило), но и доста дълга задница (за разликата от повечето други, които залагат на къса такава). Ефективният ъгъл на седалковата тръба достига до 78°, което също е все още рядко срещана стойност. По всичко личи, че това са стабилни и бързи велосипеди, а Pole твърдят, че и със завиването се справят добре, но признават, че изискват известно приспособяване в това отношение.
Така стигаме и до най-новия и най-интересен модел на компанията – Machine. Както вече споменах, революционното при него е начинът, по който е изработена рамката. Всички нейни елементи са изрязани на компютърна фреза от блокове алуминиева сплав 7075 Т6, която е 1.7 пъти по-здрава от използваната традиционно 6061 Т6. Това позволява по-тънки стени, а фрезоването дава възможност да се постигне много прецизна дебелина на всеки детайл във всеки сантиметър и дори милиметър, т.е. много по-прецизно оформяне в сравнение дори с хидроформоването. Освен това, материалът е предварително закален чрез топлинна обработка, което е по-добре от последващото изпичане в специални пещи. Всичко това означава, че алуминиевата рамка на Machine може да се доближи значително до теглото на карбонови рамки с подобно предназначение, само че тя е продукт на роботизиран процес, а не на трудоемък ръчен труд в незнайни за потребителя фабрики в Далечния изток (което ни връща към примера от началото на статията, илюстриращ философията на компанията).
В интерес на коректността и прецизността, рамката на Pole не е първият опит за велосипед от фрезовани елементи. При досегашните обаче тези елементи най-често са били заварявани помежду си (било във формата на тръби, било в други профили). При Machine предният и задният триъгълник са съставени от три части, които са залепени със специално лепило. Ако сте готови да подскочите от изумление, имайте предвид, че подобни методи се използват вече в автомобилната, авиационната и други индустрии, т.е. съвсем не става дума за някакъв случаен експеримент и няма причина да поставяте здравината на рамката под съмнение.
Pole наричат своя нов продукт супербайк, защото рамката е с 29-цолови колела, 160 мм ход на задната ос и възможност за вилка със 180 мм ход отпред. При все това тя е лека (около 3 кг без шок) и велосипедът може да се изкачва добре, за да достига до пътеките и трасетата за спускане. Геометрията е в традициите на марката, за които вече стана дума. Както и другите рамки на компанията, и тази е предназначена за задвижване с един венец отпред.
Интересен детайл при окачването е асиметричното разполагане на задния амортисьор от едната страна. Това е направено, за да се осигури по-голяма дължина на седалковата тръба с оглед на съвременните дългоходови регулируеми колове за седалка.
Рамката е проектирана за външен път на жилата и маркучите, като за регулируеми колове е предвиден отвор в седалковата тръба. Pole смятат, че външното окабеляване е по-лесно за обслужване и затова по-добро (макар че на рамките Evolink оставят избора на потребителя). Machine дава възможност за поставяне на цели три бутилки за вода, ако изобщо на някого някога му потрябват толкова много.
За момента компанията ще предлага новата рамка само в небоядисан, суров вид. С това те искат да наблегнат на факта, че тя не се нуждае от никакво покритие, защото алуминиевата сплав е устойчива на корозия, а фрезоването създава много твърда и устойчива повърхност, по която евентуалните драскотини няма да личат така, както при боядисана рамка.
Освен като самостоятелна рамка с цена 2782 евро, Machine ще се предлага и като готов велосипед в два варианта – TR (4435 евро) и EN (5604 евро). Макар по българските стандарти това да не са народни цени, трудно е да се отрече, че те са доста прилични и конкурентни на карбоновите рамки, особено като се има предвид, че става дума за продукт, произведен в Европа (и по специално в една от държавите с най-висок стандарт на живот).
За повече подробности посетете сайта на производителя:
