Няколко думи за Ендуро Банско 2017

Зная, че минаха няколко седмици, откакто се проведе третият кръг от Българските ендуро серии 2017 в Банско, но това бе едно от многото пътувания през август, които ме понесоха като вълна от бряг на бряг и чак сега ме изхвърлиха на един плаж, където капка по капка да отцеждам преживяванията от последния месец.

Да си призная, малко ми е трудно да пиша за състезания като това в Банско, защото на пръв поглед почти нищо ново не се случи там – само повече от добре познатото, а пък то е много, много хубаво.

На мен, а съдейки по броя на участниците – и на много други хора, Ендуро Банско е едно от любимите ми състезания. Повечето терени не се влияят лошо от дъжда, той пък не се появява твърде често, а пътеките предлагат много приятна комбинация от скорост, завои и тук-там по-технични препятствия, което ги прави и по-достъпни. Тази година те бяха особено добре изсъхнали, така че на места бяха по-коварни и хлъзгави.

Без съмнение гвоздеят в програмата за 2017 г. бе вторият специален етап – това е пътеката в района на Чалин валог, която всяка година търпи развитие и удълаване. Сега етапът започваше чак от междинната станция на кабинката и продължаваше надолу почти до града, което означаваше над 3.5 км предимно техничен терен – на пръв поглед не звучи ужасяващо, но карането по тази пътека продължаваше над 8 минути и бе доста силово на места. Допълнителна сложност представляваше все още рохкавата и много прашна почва в новите участъци, която скриваше много от дупките и камъните и променяше линиите всеки ден.

Мнозина дойдоха да тренират още от петък – аз не успях да изкопча този ден от графика си, така че пристигнах в събота сутринта. През този ден организаторите, респективно и състезателите, имаха известни проблеми с липсваща маркировка по някои от етапите – някой „доброжелател“ отново бе проявил добрия си характер. Имаше и участъци за домаркиране, а пък много от участниците си купиха лифт карти и се „размазаха“ от каране – на следващия ден мнозина отчитаха, че са прекалили с тренировките и нямат достатъчно сили за самото състезание. Лесно е човек да прекали с толкова хубаво каране наоколо!

Реклама

В състезателния ден (неделя) организацията бе перфектна. Маркировката навсякъде бе подновена, голям екип от помагачи указваха посоката на ключови места по етапите, графикът се спазваше и нещата вървяха съвсем гладко. Единствено „кралският етап“ не бе гладък – новата част на пътеката бе като след бомбардировки, всички бяха изненадани от нови дупки, нови камъни и нови линии, но това си е част от играта, даже доста интересна част… Аз лично бях много доволен да го завърша без падане, защото направих поне 2-3 опита за такива, а общият брой на грешките ми бе над десет, което се оказа изцяло в нормата, слушайки на финала изплютите заедно с парченца бял дроб обяснения на другите участници. Абе мъжко си беше, както е изразът!

Между другото, заради него тази година имаше и още една промяна – за първи път един от трансферите бе с извозване, а не с достигане на самоход. В тази връзка също бих искал да похваля организаторите за безупречното организиране на транспорта.

В Банско много ясно си пролича колко сериозна е конкуренцията в някои категории. В момента ендурото може би е дисциплината с най-широка „база“, т.е.  един среден ешелон от карачи (след няколкото изявени фаворити в челото, където също е доста напрегнато), които могат да разменят позициите си във всеки етап и всяко състезание. Това се илюстрира най-добре от факта, че в категория Мастърс 30+ осем човека (от 8-мо до 15-о място) сме с време 28 минути, което значи, че всеки от нас с малко повече или по-малко късмет или старание можеше да е с няколко места по-напред или по-назад.

Не е по-различно и в другите групи. Младежите, макар че все още са малко на брой, изостриха борбата помежду си. Като лидери за момента се очертават Симеон Павлов и Денислав Ангелов, които се гонят много отблизо. При Мастърс 40+ не само има конкуренция, но имаше и нов победител – Огнян Герджиков прехвърли опита си от рали състезанията и към ендурото и с бързо и агресивно каране оглави класирането в тази група, която също става все по-многобройна и оспорвана. Александър Иванов също набира скорост и се представя все по-добре (този път второ място), а Петър Тачев, вероятно и заради падането в Търново, където счупи ръката си, все още възвръща силата и увереността си, но бе достатъчно бърз, за да се качи на третото място на подиума.

Засега само при жените и мъже елит нещата изглеждат по-предсказуеми. Маргарита Христова за жалост кара без конкуренция, но дори и соло, ние се радваме на ентусиазма и коравостта ѝ. А пък Иван Колев има доста сериозна конкуренция в лицето и на Добромир Добрев, и на Димитър Мънев, но за момента никой от тях не успява да се доближи достатъчно до лъвското каране на Ванката.

Пълното класиране можете да си припомните тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2017/5490-events-bg-2017-enduro-bansko-results

Още снимки от Ивайло Велев (автор на тези в статията, предоставени със съдействието на Pulse Cycles) можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/enduro-bansko-2017-ivailo-velev