Запечатваща течност 88 Components

88 Components е българска марка за аксесоари, консумативи и дребни части, създадена от Росен Ковачев (88 е любимият му състезателен номер), а тяхната запечатваща течност за безкамерни гуми се плиска от няколко месеца в гумите на велосипеда ми, така че настъпи моментът да споделя впечатленията си от нея.

Продукт: Уплътняваща течност за безкамерни гуми 88 Components
Размер: 120 ml
Тегло:

Цена: 6.99 лв.
Продължителност на ползването: 8 месеца / 340 км
Други модификации на модела/продукта: – 

Бързам да уточня, че както и в други случаи с такива продукти, няма да сравнявам запечатващата течност на 88 Components директно с конкурентни марки. Причината е, че според мен такова сравнение би могло да се направи коректно само при чисто нови гуми, еднакви като марка и модел, монтирани върху еднакви колела и току що превърнати в безкамерни, които примерно да бъдат надупчени с едно и също шило или да стоят едно и също време при едни и същи условия. Нямам възможност да извършвам подобни експерименти, а при реално каране в реални условия факторите, които влияят върху представянето на една запечатваща течност са толкова много (компонентите, температурата, вида на евентуалните спуквания, продължителността на ползване и т.н.), че просто няма как обективно да съпоставя представянето на една течност с друга, особено пък пробвани в различни периоди, с различни велосипеди и компоненти. Затова ще подходя по друг начин – хронологично ще ви разкажа за опита си с продукта на 88 Components, а пък всеки може да си извади собствени изводи на базата на тази информация.

Преди всичко, нека кажем няколко начални думи за течността. Не зная каква е точната ѝ формула, но вероятно е базирана на обичайните съставки, сред които основната е латекс (течен каучук). Естествените продукти, от които е забъркана, я правят безвредна за околната среда – пише го и на етикета.

Засега течността се предлага в опаковки по 120 ml, което според производителя е достатъчно за две МТБ гуми, включително и такива за спускане. В последното може да сте сигурни, тъй като точно това е специалността на Росен Ковачев. Малката пластмасова бутилка, в която идва течността, е много внимателно подбрана, за да бъде максимално добра за целта. На първо място, тя е полупрозрачна, което позволява лесно да следите нивото на съдържанието. Има и разделителна линия, за да знаете къде е средата, т.е. лесно да разделите течността на две дози. Тясното връхче на бутилката с малък отвор е идеално за наливане на течността директно през вентила, без значение дали ще е Presta (със свалена глава) или Schrader (с извадена игличка).

Процедурата е съвсем лесна. Преди да налеете течността, трябва хубаво да разклатите бутилката. Каплата трябва да е подготвена за безкамерна гума. Най-добре е да завъртите колелото с вентила от горната страна, да мушнете накрайника в него и след това да го завъртите отново, за да дойде вентилът отдолу, а шишето върху него, обърнато с основата си нагоре. Остава само да изчакате половината от течността да премине в гумата и да извадите бутилката от вентила, за да го затворите и надуете гумата. Разбира се, ако предпочитате, можете да изсипете течността и през борда на гумата, след което да го затворите. Честно казано, при толкова удобен накрайник на шишето, за мен наливането през борда би било излишно усложнение.

Пробният период от няколко месеца протече доста интересно. Първо получих едно шише 88 Components и го разпределих на единствените две гуми, които не бях срязал през сезон 2016 (една стара WTB Vigilante и една по-нова Maxxis Tomahawk). Монтирах ги върху стандартните колела на велосипеда ми, които са с капли WTB ST i23, с допълнително ръбче за уплътняване борда на гумата. Maxxis-ът се наду без проблем от първия път, течността не излизаше от никъде и всичко беше наред. С WTB-то обаче имах сериозни проблеми и с помощта на опитен механик и компресор се борихме около един час, докато успеем да я надуем. Причината беше, че заради дългия престой в сгънато положение бордът на гумата (макар и сгъваем) поне на едно място се беше изкривил трайно и въздухът излизаше покрай него. В крайна сметка успяхме да я преборим – благодарности към Пацо от „Вело 2009“ за съдействието!

Случи се обаче така, че в следващите пет месеца изобщо не успях да карам личния си велосипед. Имаше други байкове за тестване, други неща за правене, Коледа и Нова година минаха и заминаха… През това време наблюдавах как велосипедът си стои кротко в ъгъла и се случиха следните неща. В първия месец и нещо задната гума (Maxxis-ът) не губеше налягане, но WTB-то бавничко спадаше и се налагаше веднъж седмично да го припомпвам и завъртам. Това потвърди заключенията от монтажа – предната гума просто бе повредена и проблемите с нея не се дължаха на запечатващата течност. През следващите месеци без каране задната също започна леко да спада, но без да губи съвсем налягане. Затова пък предната ми писна да я помпам и я оставих спаднала. В крайна сметка изминаха почти пет месеца и когато най-сетне дойде време да подкарам този байк, беше ясно, че е добре да се сложи нова течност, защото от тази едва ли беше останало много. Важно беше все пак да проверя какво е състоянието ѝ, така че отворихме и двете гуми:

В предната не бе останал и помен от течността, дори и под формата на големи отлагания и зацапвания. За мен това означава, че благодарение на дългия престой в спаднало положение, тя доста ефективно се е изпарила и е засъхнала почти без следи. Затова пък в задната гума все още имаше течност, която не бе засъхнала – може би поне 1/3 от първоначалното количество. За мен лично това е напълно задоволителен резултат и означава, че ако всичко с гумите е наред, подновяването на течността не би трябвало да се случва повече от 3 пъти годишно.

Пробата продължи с нова течност, нови гуми и нови колела, наплетени с карбонови капли Black Peak. Това постави нови и нови интересни въпроси, тъй като каплите са от типа hookless, т.е. бордовете им са прави, а не с извит ръб от горната страна. Тъй като новата ми предна гума (WTB Convict, очаквайте скоро статия и за нея) бе с доста голям балон – 2.5 инча, не посмях да сложа само половината течност, а изсипах малко повече и останалото запазих като резерва. Задната гума я направих с течност от друга марка (WTB). В първите седмици след монтажа се налагаше по малко да припомпвам и двете гуми – може би те не се залепяха толкова добре към правите бордове на каплите. С течение на времето обаче нещата се подобриха и в момента налягането се задържа без промяна в рамките на поне 2-3 седмици, което съвпада с опита ми и с други марки запечатваща течност.

Реклама

Буквално 2-3 седмици след използването на второто шише от течността, настъпи удобен момент за проба на запушващите ѝ свойства. Още при първите карания бях събрал някъде един голям трън, чиято основа видимо стърчеше от външната страна на гумата. Тъй като ми предстоеше ендуро състезание в Търново, не посмях да го извадя, защото не знаех колко е дебел и дали течността ще успее да запуши зейналата от него дупка. След състезателния уикенд обаче, сваляйки  велосипеда от багажника, реших, че е време да проверя дали 88 Components ще се справи с тази задача. Извадих тръна, дебелината му беше според очакванията – между 1 и 2 мм. От дупката взе да съска и да пръска, аз завъртях гумата 1-2 пъти, обърнах я с дупката към земята, за да се стече течността към нея, и я оставих да стои така. В рамките на 2-3 минути съскане гумата поомекна, а на земята се образува малка локвичка от течността. Реших, че май няма да я бъде тая работа и завъртях гумата така, че дупката да дойде отгоре, за да не губя повече течност. В този момент съскането намаля, излязоха още няколко балончета, но като цяло гумата утихна. В и около дупката имаше известно количество течност. Качих колелото вкъщи и го оставих още няколко минути така с полуспадната гума и с дупката от тръна нагоре. Течността позасъхна леко и реших да я напомпам до около 2 атмосфери. Гумата се наду и „на слух и вид“ не се забелязваше изпускане на въздух. После я наблюдавах, припомпвах още един-два пъти и дори сипах малко допълнителна течност, заради изгубената при запушването, но в момента дупката е напълно запушена и не изпуска изобщо – помпах я експериментално дори на 3 атмосфери и всичко беше наред. Така че 88 Components успешно запуши отвор от доста голям трън, но изводът за мен е, че това би станало доста по-лесно и ефективно в процес на каране, защото тогава течността ще си взаимодейства с песъчинките от почвата и по-бързо ще се образува запушваща смес.

А пък докато траеше тази дълга проба от моя страна, Росен Ковачев разработи подобрена формула за продукта, така че на практика оттук нататък на пазара ще се предлага именно тя. Разликата е, че са използвани по-едри свързващи частици, така че новият вариант на течността би трябвало още по-лесно и ефективно да запушва пробиви (Росен е пробвал с шило и отворите са били запушени успешно). Шишето остава същото и подобрената формула може да се налива през тънкия накрайник, така че всичко това звучи повече от добре.

Заключение

Единствените проблеми, които имах при ползването на запечатващата течност на 88 Components, се дължаха на повреден борд на една от външните гуми. Иначе продължителната проба ми позволи да установя, че в течение на 5 месеца престой (зимен период) течността не засъхва напълно, и че при реална ситуация мога да разчитам на нея да запуши дупка в гумата от дебел трън. В очите ми това я прави напълно равностойна на други подобни продукти, които съм ползвал. Цената за малка разфасовка е по-ниска в сравнение с повечето конкуренти, но ако сте свикнали да си купувате по-големи туби, стойността е горе-долу еднаква с тях (около 50-60 лв./литър).

За мен едно от най-големите предимства на този български продукт е удобната бутилка с перфектен накрайник за наливане през вентила. Препоръчвам на всеки, който предпочита този метод за вкарване на течността, да си купи поне веднъж 88 Components и да си запази бутилката, дори да реши да ползва/пробва и друг продукт. Шишето е удобно за носене в раница, т.е. струва си да купите течността и с такава цел (резерва за доливане/ремонт на пътеката).

Като цяло, ако сте почитатели на готовите продукти, течността на 88 Components е много добра заради това, че на цена 7 лв. пълните два броя гуми и ако не ги срежете или повредите по някакъв друг начин, можете да мислите за следващо доливане чак след 3-4 месеца, като във всички случаи получавате продукта в много удобна за ползване опаковка. Като се има предвид, че 5-10 лв. е цената на една вътрешна гума, 88 Components е доста изкушаващо решение за безкамерни гуми, достъпно и подходящо за хора, които не са навътре в материята и искат лесна за ползване запечатваща течност. В моя случай тя вършеше работата си достатъчно ефективно – надявам се и във вашия да е така!

+

Изключително удобна за ползване опаковка. 

Цената е доста добра за подобна малка разфасовка и е конкурентна на големите туби (0.5 или 1 л.) от повечето други марки.

За контакти:
88 Components
http://88-components.com/
https://www.facebook.com/88components/
https://www.facebook.com/pg/88components/shop/

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>