Промени в изпитателните отсечки – ноември 2016 г.

Няколко месеца изминаха, откакто поставихме началото на рубриката „Изпитателни отсечки“. Няколко велосипеда бяха пробвани по тях, или поне по повечето от пътеките. Това ни донесе ценна информация, но не само за велосипедите, а и за самите пътеки, а и за мен като карач-изпитател. За добро или лошо, натрупаният опит ни кара да направим някои промени и най-вече да се откажем от някои отсечки. Засега това ще бъдат отсечките Панчарево 1 и Панчарево 2. Не правим тази промяна с желание, но когато нещо не е съвсем наред, по-добре е да бъде поправено, нали?

Защо?

По замисъл Панчарево 1 трябваше да е кратка отсечка за максимално интензивно каране – с доста стръмно начално изкачване по асфалт и по-равна втора част по черен път/алея. Оказа се обаче, че карачът-изпитател, т.е. аз, не винаги е в достатъчно добра форма, за да кара с еднаква интензивност всички велосипеди. Мислех си, че понеже отсечката е кратка, винаги ще имам достатъчно сила в краката, за да я издържа и това в общи линии се оказа вярно, но не и по отношение на сърцето и дробовете. 🙂

Първите ми съмнения относно закономерността в резултатите се появиха, когато карах по нея с Oryx T-140. Макар да е един от любимите ми велосипеди и въпреки че му бях сложил по-леки гуми за тестване спрямо оригиналните, стори ми се странно, че той даде второто най-добро време – по-добро дори от някои твърдаци. А тогава определено бях във форма.

За сметка на това през есента доста дълго бях стоял на диета откъм сериозни карания и когато реших да пробвам отсечките над Панчарево с един доста лек твърдак, оборудван с ХС гуми (Pulse ST1), вместо да постигна едно от най-добрите времена, аз за малко щях да пукна – в края на асфалта взе да ми се вие свят, пулсът беше в небесата и по-равната част буквално я пропилях в опити да успокоя изтерзаното си тяло.

Та в този точно момент разбрах съвсем ясно, че тая работа няма как да я бъде! За постигнатото време дори не питайте!

Някой може да попита защо не продължа да я карам с нормално темпо? Отговорът е: защото за нормално темпо двете отсечки над Локорско са по-дълги, по-разнообразни и по-приятни. Така че ще разчитам основно на тях.

Реклама

Ще продължа да засичам време и на отсечката Панчарево 3, но само когато съм в достатъчно добра форма, за да не ощетявам тествания велосипед. В същия този ден, карайки по нея, Pulse ST1 даде време 10:26, което определено не беше нормално за втория най-лек велосипед сред тестваните до момента, при това с гуми като Maxxis Ikon. За да проверя съмненията си, върнах се един месец по-късно, със същия велосипед, но в нормалната си физическа форма, и времето, което отчетох, беше 9:28 минути. Това е цяла минута разлика, което категорично потвърди, че ако се опитвам да карам с максимално темпо, резултатите зависят в огромна степен от моментното ми състояние. При отсечките над Локорско, където си карам със средно темпо, разликите определено не са така фрапиращи. Затова, по Панчарево 3 ще има опити само в периоди, в които не съм седял цял месец на компютъра. 🙂

Пътеката, която навремето бях кръстил „Зиг-заг“, т.е. отсечката Панчарево 2, и на която разчитах да дава информация за качествата на велосипедите при завиване, се оказа напълно неподходяща, уви! На първо място, тя включва твърде много равни участъци, което дава огромно предимство на леките велосипеди, а на всичко отгоре вкарва в уравнението и физическата ми форма (за въртене). Оказа се, че никакво завиване не може да компенсира спечеленото със спринтиране. На второ място, пътеката е доста опасна за каране и опитвайки се да извлека максимума от всеки велосипед, всяко следващо каране по нея ме напрягаше все повече и повече, което в крайна сметка е контрапродуктивно – вместо да карам добре, аз вече я карам със страх. Освен това завиването на нея се влияе в много по-голяма степен от гумите и окачването, отколкото от геометрията на велосипеда, но дори да приемем, че това е нормално, заради равните участъци данните много се изкривявават. Не на последно място, оказа се че през пролетта и лятото растителността избуява повече от очакваното и пътеката сякаш става два пъти по-тясна и с някои напълно слепи завои. Не ме разбирайте погрешно – харесвам си я, даже много, но точно защото искам да я карам с удоволствие, а не с напрежение, реших да спра да засичам време по нея. На практика отсечките за спукане над Локорско и Кътина ми дават много по-надеждна и закономерна информация за велосипедите, а отсечката Панчарево 4, макар че за малко не политнах в една пропаст от нея, е по-добра за тестване на повратливостта и пъргавостта на байковете.

Сигурен съм, че след горните обяснения някой ще си каже „Егати глупостите!“, друг пък ще заключи „Ами то се очакваше!“ и т.н. Нормално е да има и такива коментари, така да бъде! За мен обаче експериментът бе полезен до този момент и мисля да го продължа, въпреки наличието на доста субективни фактори, особено при изкачванията. В крайна сметка затова и правя тази оптимизация, пък на който му харесва цялостната идея, да продължава да следи резултатите. 🙂