През пролетта на 2016 г. Canyon представиха новия си велосипед за спускане Sender, а през есента по време на изложението Евробайк привлякоха огромен интерес с една нова (а може би не съвсем) идея, носеща засега работното име DisConnect.
Както показва то, става дума за прекъсване на някаква връзка и това е връзката между задвижването и окачването на велосипеда. За „опитно зайче“ е използван именно моделът Sender, тъй като е логично подобна система да намира най-полезно приложение в спускането, но лесно можем да си я представим и при ендуро велосипедите.
Каква е ползата от разделяне на задвижването и окачването?
Питайте Аарън Гуин или Неко Мулали и ще ви обяснят! 🙂 Това е в кръга на шегата, макар че според много хора не е случаен фактът, че Мулали направи най-доброто си класиране (трети на Световно първенство) без верига, а Гуин успя да спечели кръг от Световната купа в същата конфигурация. Според едни това се дължи на супер плавното и прецизно каране, към което състезателите прибягват, когато бъдат лишени от задвижването на велосипеда, но според други заслуга има и „отвързаното“ окачване. Защо?
Повечето велосипедни окачвания в една или друга степен разчитат на опъна на веригата, за да бъдат добре балансирани при педалиране. Темата е много обширна, но ако можем да я сведем само до няколко думи, обяснението е горе-долу следното: кинематиката на задното окачване често е проектирана така, че при сгъване задната ос да отива повече или по-малко назад, опъвайки веригата. При педалиране обаче върху веригата действа и сила в посока напред, която окачването обикновено не може да преодолее, поради което то остава „заключено“ в определена точка или част от хода. Впрочем при много системи това изместване назад е заложено именно около зоната на началното сгъване, като се очаква при педалиране сгъването на окачването да е именно на това ниво и там да бъде постигната ефективността. Пак казвам, обяснението е силно опростено, но дава най-обща идея за нещата.
Какво се случва при спускане обаче? При каране надолу колоездачът много често не върти педалите, а се „вози“ върху тях в хоризонтално положение. При преминаване през по-голямо или по-остро препятствие, т.е. при рязко сгъване на окачването, обикновено в една или друга степен наблюдаваме ефекта „ритане на редалите“ (pedal kickback). Много често той е минимален и хората изобщо не могат да го усетят. Друг път е по-ясно изразен. Дължи се на това, че при сгъване окачването все така се опитва да изтегли веригата назад и понеже колоездачът не прилага същата сила, като при педалиране, тези опити са успешни и вследствие на това педалите се връщат малко назад.
Пак казвам, самият ефект не винаги е ясно осезаем, но той всъщност навежда и на друго – теглото на колоездача, което все пак в някаква степен противодейства на тегленето на веригата назад, по този начин поне малко пречи и на свободната и максимално ефективна работа на окачването. В този смисъл, ако двете системи (окачване и задвижване) бъдат разделени, велосипедът би поемал големите неравности при спускане още по-добре. Но пък това би компрометирало педалирането.
Логично е значи да се потърси начин това да може да става само в определени случаи – например само при каране надолу или дори само в определени участъци от спускането, тъй като има и ситуации, в които опънът на веригата помага и надолу. Точно това е целта, която Canyon преследват с проекта DisConnect.
Как разделят задвижването и окачването?
Чрез специален храпов механизъм, в който има две съединени зъбни колела, които чрез жило са свързани с команда на кормилото. Натискате лостчето и жилото изтегля едното зъбно колело, с което прекъсва връзката между зъбния блок и главината. Превключвате обратно и връзката се възстановява, с което главината започва да работи по нормалния начин.
Всичко е обяснено нагледно в следния видеоклип:
Показаният в рамките на Евробайк прототип даваше възможност на посетителите да видят на живо ефекта от това разделяне – при нормално действащ храпов механизъм педалите отиват назад при сгъване; при разделяне на задвижването от окачването, те не помръдват.
Все още е рано да се каже дали тази система ще си остане на ниво експеримент, или ще бъде внедрена в реален велосипед, продаван на пазара. Но във всички случаи проектът DisConnect повдига (отново) някои важни въпроси и предлага възможно решение.
